Новата лъчезарна кримка на Ричард Озмън
„ Разкриваме убийства “, Ричард Озмън, превод Марин Загорчев, издателство „ СофтПРЕС “
Трафик на пари, машинация, скрит план, наемни убийци, 6-7 натрупа, преследвания, закононарушения, отмъщение – кримка като кримка, само че за какво звучи по този начин лъчезарно? Как обичаният ни публицист на престъпни романи съумява още веднъж и още веднъж да ни трогне сред две престрелки, да ни разсмее до сълзи край някой свеж гроб, да ни разчувства, до момента в който разплита злодейските мерзостни козни, които самичък е заплел 300 страници по-рано? Как резервира деликатността си даже и в най-пресилените обстановки – да вземем за пример когато домашният котарак припомня да му изпълнят купичката с мяукане, в което е събрана „ тъгата на хиляди умиращи слънца “?
Може би загадката се крие в английската класа, в оня изтънчен сексапил, който англичаните излъчват даже и в най-нелепи обстановки. Представете си „ Четири сватби и едно заравяне “ като хорър /екшън/ тайнственост или „ Нотинг хил “ като трилър на стероиди – нещо такова съставляват романите на Ричард Озмън. В тях другарството е постоянно на мода; лоялността е свръхсила, а хуморът е толкоз топъл, че може да разтопи полярните шапки на планетата, освен това без да докара до екологична злополука.
Ричард Озмън оставя „ Криминален клуб „ Четвъртък “ на пауза, с цел да ни зарадва с началото на нова поредност. Тук в неприятностите се хвърлят с главата напред охранителката Ейми Уилър и нейният свекър, пенсионираният служител на реда Стив.
Героите от третата възраст също са част от запазената марка на Озмън. Той оправдава остаряването, без да го подлага на нереалистични и неестествени естетически корекции. Да, старите хора губят някои от качествата и опциите си, отдръпват се от работа и се лишават от специалност, хоризонтът им се стеснява, боледуват и неизбежно се доближават към гибелта. Но белким това е причина да спрат да усещат, да се любуват и да се забавляват? Да обичат, да се влюбват, да пробват всякакви неща за първи път?
Най-прекрасната и привлекателна героиня в „ Разкриваме убийства “ е Роузи Д’Антонио. „ Според „ Уикипедия “ Роузи в действителност е с пет години по-млада, в сравнение с е била преди седем. Обича да се дефинира като жена с „ флуидна възраст. “ И това я прави единствено още по-очарователна и ексцентрична.
Озмън ни сервира коктейл от страсти (симпатия и емпатия в съответствие 1:1), и споделя за сложните моменти с деликатност. Например, когато изяснява за какво Фелисити Уоластън не желае да се пенсионира: „ Такъв е животът. Но в този момент възрастта си споделяше думата. Идваше на работа, тъй като другояче трябваше да си стои вкъщи, а предпочиташе тишината в адвокатската фирма пред тишината у дома. Предпочиташе да няма клиенти, в сравнение с да няма близки хора към себе си. “
Някои от най-забавните страници в романа са написани от изкуствен интелект. „ Чат Джи Пи Ти, пренапиши това в стила на общителен британски благородник, в случай че обичаш “ – това е задачата, която Лубе постоянно задава на програмата. Получава се безлична преписка – една от безбройните защитни обвивки на злодея – и чудно-смешни писма като:
„ Г-н Кена,
Напълно разбирам, случват се такива неща. Макар да ви имам цялостно доверие, бъдете сигурен, че в случай че Ейми Уилър не е мъртва до седмица, вие ще бъдете.
С най-хубави пожелания. “
Частни самолети, милионери, викторина в локалната механа и голф в Дубай, автосервиз, къмпинг и хотел с басейни в стаите, кинозвезди, наркопласьори и инфлуенсъри, частен остров, паник стая и котарак на име Бедствие… Ние сме изрично уверени, че Ричард Озмън в действителност би могъл да напише „ седемстотин страници медитация на тематика капризите на паметта измежду производителите на аспержи в Италия от четиринадесети век “, и това да стане бестселър. Но въпреки всичко и убийствата му се получават чудесно!
Трафик на пари, машинация, скрит план, наемни убийци, 6-7 натрупа, преследвания, закононарушения, отмъщение – кримка като кримка, само че за какво звучи по този начин лъчезарно? Как обичаният ни публицист на престъпни романи съумява още веднъж и още веднъж да ни трогне сред две престрелки, да ни разсмее до сълзи край някой свеж гроб, да ни разчувства, до момента в който разплита злодейските мерзостни козни, които самичък е заплел 300 страници по-рано? Как резервира деликатността си даже и в най-пресилените обстановки – да вземем за пример когато домашният котарак припомня да му изпълнят купичката с мяукане, в което е събрана „ тъгата на хиляди умиращи слънца “?
Може би загадката се крие в английската класа, в оня изтънчен сексапил, който англичаните излъчват даже и в най-нелепи обстановки. Представете си „ Четири сватби и едно заравяне “ като хорър /екшън/ тайнственост или „ Нотинг хил “ като трилър на стероиди – нещо такова съставляват романите на Ричард Озмън. В тях другарството е постоянно на мода; лоялността е свръхсила, а хуморът е толкоз топъл, че може да разтопи полярните шапки на планетата, освен това без да докара до екологична злополука.
Ричард Озмън оставя „ Криминален клуб „ Четвъртък “ на пауза, с цел да ни зарадва с началото на нова поредност. Тук в неприятностите се хвърлят с главата напред охранителката Ейми Уилър и нейният свекър, пенсионираният служител на реда Стив.
Героите от третата възраст също са част от запазената марка на Озмън. Той оправдава остаряването, без да го подлага на нереалистични и неестествени естетически корекции. Да, старите хора губят някои от качествата и опциите си, отдръпват се от работа и се лишават от специалност, хоризонтът им се стеснява, боледуват и неизбежно се доближават към гибелта. Но белким това е причина да спрат да усещат, да се любуват и да се забавляват? Да обичат, да се влюбват, да пробват всякакви неща за първи път?
Най-прекрасната и привлекателна героиня в „ Разкриваме убийства “ е Роузи Д’Антонио. „ Според „ Уикипедия “ Роузи в действителност е с пет години по-млада, в сравнение с е била преди седем. Обича да се дефинира като жена с „ флуидна възраст. “ И това я прави единствено още по-очарователна и ексцентрична.
Озмън ни сервира коктейл от страсти (симпатия и емпатия в съответствие 1:1), и споделя за сложните моменти с деликатност. Например, когато изяснява за какво Фелисити Уоластън не желае да се пенсионира: „ Такъв е животът. Но в този момент възрастта си споделяше думата. Идваше на работа, тъй като другояче трябваше да си стои вкъщи, а предпочиташе тишината в адвокатската фирма пред тишината у дома. Предпочиташе да няма клиенти, в сравнение с да няма близки хора към себе си. “
Някои от най-забавните страници в романа са написани от изкуствен интелект. „ Чат Джи Пи Ти, пренапиши това в стила на общителен британски благородник, в случай че обичаш “ – това е задачата, която Лубе постоянно задава на програмата. Получава се безлична преписка – една от безбройните защитни обвивки на злодея – и чудно-смешни писма като:
„ Г-н Кена,
Напълно разбирам, случват се такива неща. Макар да ви имам цялостно доверие, бъдете сигурен, че в случай че Ейми Уилър не е мъртва до седмица, вие ще бъдете.
С най-хубави пожелания. “
Частни самолети, милионери, викторина в локалната механа и голф в Дубай, автосервиз, къмпинг и хотел с басейни в стаите, кинозвезди, наркопласьори и инфлуенсъри, частен остров, паник стая и котарак на име Бедствие… Ние сме изрично уверени, че Ричард Озмън в действителност би могъл да напише „ седемстотин страници медитация на тематика капризите на паметта измежду производителите на аспержи в Италия от четиринадесети век “, и това да стане бестселър. Но въпреки всичко и убийствата му се получават чудесно!
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ