Разкриха мистерия, свързана с най-древната цивилизация в света
Разкрита бе мистерия, свързани с появяването и гибелта на една от най-древните цивилизации на света, която от дълго време тормозеше мозъците на учените.
Харапската цивилизация поражда и процъфтява в земите, които през днешния ден познаваме като северозападна Индия и Пакистан, преди към 5300 години, с помощта на една от дълго време изчезнала река, извираща от хималаите.
Или най-малко по този начин се предполагаше до в този момент.
Нови доказателства демонстрират, че тази величествена река фактически е трансформирала пътя си и е изчезнала, преди появяването на индусите, които са се заселили в района.
Липсата на воден запас, какъвто съставлява една огромна, интензивно течаща река, се оказа изненадваща за мнозина, защото останалите ранни градски общества от това време, като тези в Египет и Месопотамия, са процъфтявали точно с помощта на реките.
При проучването на речния канал на пресъхналата река, който през днешния ден е част от река Сатледж, учените разкрили, че течението се е трансформирало преди към 8000 години и това довело до понижаване на наводненията.
Именно тогава, тази антична цивилизация е съществувала и процъфтяла сред речните системи Ганг-Джамна и Инд.
Новото проучване, извършено от Индийския софтуерен институт Канпур и Лондонския имперски лицей, разкрива по какъв начин тази антична цивилизация е достигнала подем, без да е имало огромна река на територията ѝ.
Учените в групата не оспорват тезата, че селищата от бронзовата ера безусловно са се нуждаели от добър непрекъснат водоизточник, с цел да съществуват, само че настояват, че това условие би могло да бъде сменено от дъждовете на мусоните, които се събирали и прекосявали през долината, формирана от пресъхналата река. Те били самобитни източници на вода за античните индуси.
"Нашето проучване явно разрушава на пух и прахуляк вековната догадка за речните култури, съгласно която изгубването на реката е довело до залеза на цивилизацията на Хараппан ", сподели проф. Раджив Синха от ИТИК.
"Ние твърдим, че въпреки огромните реки да имат значима роля в античните общества, тяхното отклоняване управлява стабилизирането, а не заличаването на цивилизациите ", споделя още той.
Проф. Синха и сътрудниците му са разгласили резултатите от своята работа в списание Nature Communications.
През 2016 година индийски учени показаха доказателства, че индуската цивилизация евентуално е най-древната на планетата.
Индската (харапска) цивилизация съществувала в долината на река Инд. В градовете ѝ имало канализация и публични тоалетни, а в селата ѝ — напоителни системи. Тя стигнала до крах към 17-и век прочие Христа. Нашествията на предците на днешните иранци и индийци са считани за една от най-вероятните аргументи за гибелта ѝ.
Харапската цивилизация поражда и процъфтява в земите, които през днешния ден познаваме като северозападна Индия и Пакистан, преди към 5300 години, с помощта на една от дълго време изчезнала река, извираща от хималаите.
Или най-малко по този начин се предполагаше до в този момент.
Нови доказателства демонстрират, че тази величествена река фактически е трансформирала пътя си и е изчезнала, преди появяването на индусите, които са се заселили в района.
Липсата на воден запас, какъвто съставлява една огромна, интензивно течаща река, се оказа изненадваща за мнозина, защото останалите ранни градски общества от това време, като тези в Египет и Месопотамия, са процъфтявали точно с помощта на реките.
При проучването на речния канал на пресъхналата река, който през днешния ден е част от река Сатледж, учените разкрили, че течението се е трансформирало преди към 8000 години и това довело до понижаване на наводненията.
Именно тогава, тази антична цивилизация е съществувала и процъфтяла сред речните системи Ганг-Джамна и Инд.
Новото проучване, извършено от Индийския софтуерен институт Канпур и Лондонския имперски лицей, разкрива по какъв начин тази антична цивилизация е достигнала подем, без да е имало огромна река на територията ѝ.
Учените в групата не оспорват тезата, че селищата от бронзовата ера безусловно са се нуждаели от добър непрекъснат водоизточник, с цел да съществуват, само че настояват, че това условие би могло да бъде сменено от дъждовете на мусоните, които се събирали и прекосявали през долината, формирана от пресъхналата река. Те били самобитни източници на вода за античните индуси.
"Нашето проучване явно разрушава на пух и прахуляк вековната догадка за речните култури, съгласно която изгубването на реката е довело до залеза на цивилизацията на Хараппан ", сподели проф. Раджив Синха от ИТИК.
"Ние твърдим, че въпреки огромните реки да имат значима роля в античните общества, тяхното отклоняване управлява стабилизирането, а не заличаването на цивилизациите ", споделя още той.
Проф. Синха и сътрудниците му са разгласили резултатите от своята работа в списание Nature Communications.
През 2016 година индийски учени показаха доказателства, че индуската цивилизация евентуално е най-древната на планетата.
Индската (харапска) цивилизация съществувала в долината на река Инд. В градовете ѝ имало канализация и публични тоалетни, а в селата ѝ — напоителни системи. Тя стигнала до крах към 17-и век прочие Христа. Нашествията на предците на днешните иранци и индийци са считани за една от най-вероятните аргументи за гибелта ѝ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ