разкри най-съкровените кътчета от душата си в подкаста Храмът на

разкри най-съкровените кътчета от душата си в подкаста „ Храмът на историите ” пред Мариян Станков – Мон Дьо. В искрено изявление тя споделя спомените от малкия екран, измените и какво ще остави след себе си. 

Червенова дефинира себе си като човек, който обича живота и е признателен, че има шанса да се роди на този свят .

„ За да издържиш, би трябвало да продължиш, да не се отказваш. В същото време да имаш мярка. Аз себе си не щадя. ” Тя е приела за своя философия, че човек на първо място не би трябвало да предава себе си, без значение какво ще си помислят другите. „ Във всяка една възраст човек може да бъде прелестен, прелестен за хората. Важно е да се чувстваш ти добре, тъй като това лъчение те дефинира. И да не искаш всичко непременно ”, добавя тя.

Нейното начало в малкия екран обаче е нестабилно . „ Взеха ми пропуща и споделиха, че нямам право да влизам в малкия екран. И ми споделиха: " Търси някакви познати, някакви връзки, има проблем с теб. Нещо, в случай че имаш Държавна сигурност, познати - да ти оказват помощ ”. Радина споделя, че през всички години по този начин и не съумява да разбере каква е била повода. Не крие и че точно тогава Бригита Чолакова, Хачо Бояджиев и Любинка Нягулова са повярвали в нейните благоприятни условия и по този начин тя се озовава на екран.

„ 1989-а година, когато стана този пленум аз бях дежурна, като представител на втора стратегия. И защото аз въпреки всичко бях съвсем нова, те извикаха Кольо Филипов и той заяви тази вест ”. Падането на режима в България дефинира като един от най-паметните ѝ дни в малкия екран.

Само няколко години по-късно обаче става майка . Това е вторият път, когато чува, че не би трябвало да се връща на работа повече. „ Подценяването ненапълно може да се дължи и на моя темперамент. Аз не обичам да популяризирам себе си, показната борбеност е няма в мен ”. 

Въпреки това, точно в малкия екран Радина Червенова среща любовта – в очите на Коко Каменаров . „ За да съм почтена, нашата обич е толкоз мощна, че устоя на доста провокации. През цялото време, през което бяхме разграничени, не съм изпитала грам ревнивост ”.

Радина добавя, че прошката е била неизбежна, тъй като имат връзка, градена по специфичен метод и с години . Предателството в любовта в тежкия миг, когато ѝ се постанова да се  бори и със страшната диагноза рак  е едно от най-тежките тествания за Радина. Но тя съумява да се запази и да се концентрира върху целта – да помогне на себе си и на тялото си да се оправи. „ Това е, случило се е. Трябвало е да стане. Със сигурност заболяването е трансформирала доста неща. Започваш да уважаваш себе си повече ”. 

Именно тези сюжети Радина загатва, че участват в първия ѝ разказ, който излиза на 16 май . Пред Мон Дьо Радина разкрива, че въпреки сюжетът да е престъпен, в текста е вложила и доста от себе си. „ Аз нямах никакво желание да го издам. Нито имам самочувствието да пиша романи. Но сънувах доста ослепителен сън и седнах една вечер писах, писах, писах ”. 

В писането споделя, че е разкрила терапия – както за възприятията, по този начин и за мозъка. И точно това мечтае да остави след себе си – за фамилията си и внуците, които постоянно са ѝ помагали. „ Това, което желая най-вече, е да бъдат постоянно дружно. Те са задоволителни. Те са едно малко общество. Винаги са по-силни, когато са дружно ”.

Пълната версия на изявлението с Радина Червенова може да бъде гледано в .