Разказът Талисман на Красимир Бачков се падна като тема на

Разказът " Талисман " на Красимир Бачков се падна като тематика на подробния преразказ, който трябваше да пишат учениците на матурата след 7. клас.

Публикуваме текста на творбата:

Имам си обред по заспиването. Като легна и затворя очи, стартирам да си бленувам за всякакви работи и по този начин задрямвам. Снощи заспах доста късно, тъй като си мислех за Зорница и за нейните големи, цялостни с болежка очи.

Аз съм осмокласник в музикалната паралелка на нашето учебно заведение. Свиря на гайда и не съм от най-хубавите, само че знам няколко мелодии, с които мога да събудя всяка заспала душа. Научих ги поради тате. Той обожава гайдата.

Когато бях в пети клас, тате продаде на съседа всичките си въдици, с цел да ми купи гайда. Знам, че единственото му наслаждение е да върви за риба в свободните си дни, само че той се лиши от него, с цел да се науча да изсвирвам на гайда.

В началото не бях доста вдъхновен, само че когато се записах при Стефанов в музикалната школа, всичко се промени.

Стефанов е огромен! Някак незабелязано ме накара да обикна гайдата, даже ме одобриха в музикалната паралелка на нашето учебно заведение.

Дълго време Стефанов ни убеждаваше да участваме в някакъв благотворителен концерт, само че все не можехме да се организираме. Преди месец обаче съумя да ни грабне след часовете и дребният ни оркестър потегли към Балчик с неговия остарял микробус. Усетих очарованието на този баснословен град, когато започнахме да се спускаме по стръмните улички на Балчик.

Спряхме пред читалището, където щеше да се организира концертът в помощ на болното момиче. Пред входа ни посрещна жена, а до нея в инвалидна количка седеше щерка ѝ, усмихваше се, само че очите ѝ бяха цялостни със сълзи:

- Момчета, благодаря Ви, че сте тук. Аз съм Зорница. Бих желала да Ви покажа и ботаническата градина, и двореца, само че мъчно ще стигна до такава степен.

След концерта майка ѝ пристигна да ни изпрати и изхлипа:

- Никому нищо неприятно не сме сторили, а за какво по този начин сме осъдени, не зная! Искам единствено детето ми да е крепко...!

Стефанов бързо реагира и даде обещание да изнесем и няколко концерта във Варна, а събраните средства да преведем по сметка за лекуването на Зорница. Обърна се към нас:

- Нали по този начин, момчета?

Някак гузно всички в един глас потвърдихме. Тръгнахме към микробуса.

Аз останах финален. Приближих се до Зорница, извадих от вътрешния джоб на якето си моя амулет и ѝ го подадох:

- Вземи го за шанс!

- Какво е това? - запита учудено тя.

- Учителят по география сподели, че е необичаен тип обсидиан. Вулканично стъкло, само че не черно като множеството срещани, а пъстро! Виж по какъв начин се прелива аленото в оранжево и най-после в синьо! Намерих го в една вада и от този момент си го нося като амулет.

Зорница разтвори длан и обсидианът в ръката ѝ заблестя като най-голямото богатство на света:

- Но това камъче е доста скъпо за теб! Не мога да го приема!

- Напротив! Ако е същински амулет, ще ти донесе шанс и ще се излекуваш! Давам ти го от сърце!

- А в случай че не съумея да се изцелявам? Ще загубиш талисмана си!

- В подобен случай ще е единствено едно вулканично стъкло - без никаква стойност! Обаче знам, че ще ти помогне! Ти ще оздравееш, Зори!

Не знам за какво, само че тази заран е по-особена. Докато вървях към учебно заведение, не можех да откъсна взор от нацъфтелите дървета по пътя. При нас пролетта идва ненадейно и за два-три дни внезапно се появяват цъфналите дръвчета. Все едно преди този момент ги е нямало и като по магия внезапно са се телепортирали.

Влизам в учебния двор и виждам пред мен Зорница!

Тя стои на краката си и в подадената напред ръка проблясва моят амулет.

Толкова е хубаво и необикновено, че се запитвам дали не сънувам. Момичето ме гледа с топлота, каквато не съм срещал в ничии очи, и споделя:

- Прав беше! Талисманът ти е същински, само че единствено тъй като е твой!