Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква

Разказът на Протоевангелието на Яков е признат от Римокатолическата черква едвам през 13 век, като Анна е публично канонизирана през 1854. Българската православна черква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната гибел - на 25 юли. Народът уважава този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и вълшебства. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно откриват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват към огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо към стопанските постройки.

Момите посаждат пшеница в гърне и топят клончета от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през идната година, и то за добър момък. Поверията настояват, че в тази нощ черните вълшебства " хващат ". Затова строго се съблюдават другите забрани: дамите не работят нищо, не трябва да пипат вълна, с цел да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не трябва да излизат от селото, тъй като по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Имен ден честват Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.