Разказът на Пол Уилърд Старият телефон“ е една невероятна искрена

Разказът на Пол Уилърд „ Старият телефон “ е една невероятна откровена и топла история. Тя за следващ път ни припомня, че за човек не са значими престижът, славата ли благосъстоянието – нашите сърца се сгряват от добрина и обич. В Webmiastoto се надяваме, че в живота всеки ще откри своя „ Оператор Бъдете Добри “.

Бях напълно дребен, когато у дома се появи телефон – един от първите телефони в нашия град. Помните ли тези огромни обемисти кутии-апарати?

Все още бях дребен на растеж, с цел да стигна до лъскавата слушалка, висяща на стената, и постоянно гледах удивен по какъв начин родителите ми беседват по телефона.

По-късно разбрах, че вътре в тази удивителна слушалка седи човек, който назовават: Оператор, Бъдете Добри. И няма на света нещо, което този човек да не знае.

Оператор, Бъдете Добри знаеше всичко – от телефонните номера на съседите до разписанието на влаковете. Моят първи опит да поддържам връзка с този джин в бутилка пристигна, когато бях самичък у дома и си ударих пръста с чук.

Да рева нямаше смисъл, тъй като у дома нямаше никой, с цел да ме съжали. Но болката беше мощна. И тогава аз сложих стол до телефонната слушалка, висяща на стената.

– Оператор, Бъдете Добри.

– Слушам.

– Знаете ли, ударих си пръста… чук…

И тогава заплаках, тъй като имах слушател.

– Мама у дома ли е? – попита ме Оператор, Бъдете положителни.

– Няма никой- промърморих аз.

– Кръв има ли? – попита тя.

– Не, просто боли доста.

– Има ли лед у дома?

– Да.

– Можеш ли да отвориш кутията с лед?

– Да

– Приложи кубче лед към пръста – посъветва ме гласът.

След тази преживелица звънях на Оператор Бъдете Добри във всеки случай. Молех за помощ да си върша уроците и научавах от нея с какво да храня хамстера.

Веднъж канарчето ни умря. Веднага позвъних на Оператор Бъдете Добри и ú оповестих тази тъжна вест. Тя се опита да ме успокои, само че бях безутешен и попитах:

– Защо става по този начин, че красивата птичка, която носеше единствено наслада в фамилията ни със своето пеене, трябваше да почине и да се трансформира в дребна топчица, покрита с пера, лежаща на дъното на клетката?

– Пол – сподели ми безшумно тя, – постоянно помни: има и други светове, където може да се пее.

И някак си незабавно се успокоих.

На другия ден позвъних все едно нищо не се беше случило и попитах по какъв начин се написа думата  fix.

Когато станах на 9, се преместихме в различен град. Скучаех по Оператор Бъдете Добри и постоянно си спомнях за нея, само че този глас принадлежеше на остарелия обемист телефонен уред в моя предходен дом и по никакъв начин не я асоциирах с новия бляскав телефон на масата в хола.

Като младеж също не забравих за нея: споменът за защитеността, която ми даваха тези разговори, ми помогнаха в моменти на объркване и загуби.

Вече възрастен можех да оценя какъв брой самообладание и такт е проявявала, разговаряйки с хлапак.

След няколко години, след довеждане докрай на колежа, минавах през своя роден град. Имах единствено половин час до излитането на самолета.

Без да се възнамерявам отидох до телефона-автомат и набрах номера:

Удивително – нейният глас, толкоз прочут, отговори. И тогава я попитах:

– Ще ми подскажете ли по какъв начин се написа думата fix?

Отначало – дълга пауза. След това последва отговор, спокоен и мек, както постоянно:

– Мисля, че пръстът ти към този момент е оздравял този път.

Засмях се:

– О, в действителност сте Вие! Интересно, досетихте ли се какъв брой доста значеха за мен нашите диалози!

– А на мен ми е забавно – сподели тя – знаеше ли ти какъв брой доста значеха за мен позвъняванията ти. Никога не съм имала деца и твоите позвънявания бяха за мен  такава наслада.

И тогава ú описах какъв брой постоянно се сещах за нея през всичките тези години и попитах може ли да се забележим, когато дойда отново в града.

– Разбира се – отвърна тя. – Просто позвъни и потърси Салли.

След три месеца отново минах през този град.

Отговори ми различен, чужд глас:

–  Оператор.

Помолих да повикат Салли.

– Неин другар ли сте? – попита гласът.

– Да, доста остарял другар – отговорих аз.

– Много ми е мъчително, само че Салли умря преди няколко седмици.

Преди да съумея да затворя слушалката тя сподели:

– Чакайте малко. Името Ви Пол ли е?

– Да.

– Ако е по този начин, то Салли остави записка за Вас при положение, че позвъните… Позволете ми да Ви я прочета? Така… в бележката е написано:

„ Напомни му, че има други светове, в които може да се пее. Той ще разбере “.

Благодарих ú и затворих слушалката.