Добрата жена
Разказът е препубликуван от
Към гората отивам, само че не по основния път. Винаги загъвам към остарялото учебно заведение и буренясалата пътека около него. Споменът от първия образователен ден наивно пробва да ме поспре, само че несполучливо. Провирам се сред трънаци, прескачам локви, цамбурвам в калища. Но не се отхвърлям - още веднъж ще катеря пирамидите. Стобски пирамиди. Още един завой - и след това е елементарно! Покрай баба Руменината морава - та нагоре.
Полуоткрехната дворна врата ме стопира. Приближавам, педя отвор ме повиква. Прихващам металната рамка, ръждата покафени дланта ми. Опитвам да отворя, само че плевели оказват опозиция. Поразтъпквам с нозе и разтребвам къпинаци, издрасквам се. Прекрачвам във вътрешността и се заозъртвам - натрапен посетител в частен двор. Правосъзнание! Ала би трябвало да потегли по пътеката към къщата - детски спомен оживява пред мен. Да, това е пътечката към положителната жена!
Петдесетина години са минали от този момент, още ходех на детска градина в село. След Нова година тръгнахме 2-3 деца със сурвачки по къщите. Къща след къща - та на другия завършек на селото, над учебното заведение. Зъзнехме от мраз, само че не се отказвахме - почтените ни душички вършеха вълшебен обред, неосъзнато. Посрещаха ни хората, сурвакахме ги, изпращаха ни. Обикновени деца, елементарни хора. Простички пожелания, простичка благословия.
Ала тази къща бе по-друга. Притичахме по пътеката, снежинки танцуваха вихрено хоро на лунна светлина. Жената отвори вратата на къщата - чакаше ни. Порази ме добротата в нейния взор и топлината в нейната стая. Хвана ни за ръка и ни води до печката да се стоплим, дървата пропукаха като че ли за привет.
Сурвакахме я двамата с Юли, тя ни даде лакомства и парици, и помоли да поостанем. Беше сама. Имаше ли семейство и деца, нямаше ли - не зная. Беше стройна и усмихната жена на междинна възраст, с необятно лице и мил взор. Облякла беше хубава жилетка, ръчно изплетена, пристегната с колан. И всичко беше чисто, доста чисто - коридорът, стаята, печката, прозорците. Гласът ѝ беше спокоен и доста, доста сърдечен. Това бе първото същинско чувство през живота ми за уют и добрина, което срещах отвън родния дом. Нероднинско, безкористно. Жената ни изпрати по пътеката до улицата и ни пожела радостно детство.
Наказателен развой: Схеми, таблици, избрания, литератураС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Повече не я видях.
Правя още 2-3 крачки по пътеката, къщната врата също се открехва леко. Отварям я: дребна строителна стълба, остарели кофи с бетон, счупени чинии, неразбория. Никой не е влизал тук цяла безкрайност. Започнали ремонт, само че по неочаквана причина изоставили всичко. Пресичам страхливо коридора и влизам в стаята. Да, това беше - същите прозорци, въпреки и счупени, печката липсва.
Няма я и дамата. Добрата жена.
Живея на село цели пет месеца. Ковид. Поразпитвам за къщата. Стари хора ми описват кой я бил построил, на кого я продал, пък след това я преподали още няколко пъти. Отдавна било, не знаели чия е в този момент. Не подпитвам повече.
Достатъчен ми е оня детски момент, който ме срещна с Добрата жена.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Към гората отивам, само че не по основния път. Винаги загъвам към остарялото учебно заведение и буренясалата пътека около него. Споменът от първия образователен ден наивно пробва да ме поспре, само че несполучливо. Провирам се сред трънаци, прескачам локви, цамбурвам в калища. Но не се отхвърлям - още веднъж ще катеря пирамидите. Стобски пирамиди. Още един завой - и след това е елементарно! Покрай баба Руменината морава - та нагоре.
Полуоткрехната дворна врата ме стопира. Приближавам, педя отвор ме повиква. Прихващам металната рамка, ръждата покафени дланта ми. Опитвам да отворя, само че плевели оказват опозиция. Поразтъпквам с нозе и разтребвам къпинаци, издрасквам се. Прекрачвам във вътрешността и се заозъртвам - натрапен посетител в частен двор. Правосъзнание! Ала би трябвало да потегли по пътеката към къщата - детски спомен оживява пред мен. Да, това е пътечката към положителната жена!
Петдесетина години са минали от този момент, още ходех на детска градина в село. След Нова година тръгнахме 2-3 деца със сурвачки по къщите. Къща след къща - та на другия завършек на селото, над учебното заведение. Зъзнехме от мраз, само че не се отказвахме - почтените ни душички вършеха вълшебен обред, неосъзнато. Посрещаха ни хората, сурвакахме ги, изпращаха ни. Обикновени деца, елементарни хора. Простички пожелания, простичка благословия.
Ала тази къща бе по-друга. Притичахме по пътеката, снежинки танцуваха вихрено хоро на лунна светлина. Жената отвори вратата на къщата - чакаше ни. Порази ме добротата в нейния взор и топлината в нейната стая. Хвана ни за ръка и ни води до печката да се стоплим, дървата пропукаха като че ли за привет.
Сурвакахме я двамата с Юли, тя ни даде лакомства и парици, и помоли да поостанем. Беше сама. Имаше ли семейство и деца, нямаше ли - не зная. Беше стройна и усмихната жена на междинна възраст, с необятно лице и мил взор. Облякла беше хубава жилетка, ръчно изплетена, пристегната с колан. И всичко беше чисто, доста чисто - коридорът, стаята, печката, прозорците. Гласът ѝ беше спокоен и доста, доста сърдечен. Това бе първото същинско чувство през живота ми за уют и добрина, което срещах отвън родния дом. Нероднинско, безкористно. Жената ни изпрати по пътеката до улицата и ни пожела радостно детство.
Повече не я видях.
Правя още 2-3 крачки по пътеката, къщната врата също се открехва леко. Отварям я: дребна строителна стълба, остарели кофи с бетон, счупени чинии, неразбория. Никой не е влизал тук цяла безкрайност. Започнали ремонт, само че по неочаквана причина изоставили всичко. Пресичам страхливо коридора и влизам в стаята. Да, това беше - същите прозорци, въпреки и счупени, печката липсва.
Няма я и дамата. Добрата жена.
Живея на село цели пет месеца. Ковид. Поразпитвам за къщата. Стари хора ми описват кой я бил построил, на кого я продал, пък след това я преподали още няколко пъти. Отдавна било, не знаели чия е в този момент. Не подпитвам повече.
Достатъчен ми е оня детски момент, който ме срещна с Добрата жена.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ