За дядо Асен от Кючук Париж и най-вкусното кафе
Разказът на Стан Кронев от през днешния ден сутринта трогна хиляди хора. Вижте го! Той е за дядо Асен, за тайфа хулигани и за един млад съзнателен жител, който се е намесил.
Това е дядо Асен. Той е на 72 години. Физик по обучение, човек по рождение и скитник по насила. Дядо Асен населява улиците в Кючук Париж - учтив е. Говори на " Вие ", че даже си смъква шапката и леко се покланя на преминаващите дами. Той споделя, че не е бедняк, а друмник. Разликата е голяма. Тази заран, идвайки към офиса, заварих три момчета от намиращата се наоколо гимназия да ритат раницата на клетия дъртак. По шокиращото беше, че наоколо минаваха десетки хора и всички услужливо гледаха на другата страна и комфортно избраха да приспят съвестта си. След като " възнаградих " най-наглото момче с един задвратник, и тримата се разбягаха, като за себе си чух такива прилагателни и избрания, каквито до в този момент не съм и предполагал, че има. Върнах наличието в раницата на дядо Асен и му я подадох, дружно с повърхностно сгънати 5лв. Човекът ме погледна признателно, само че след това сподели: " Какво правиш бе момче. Я си взимай парите. На мен защо са ми? Ти си млад - ще заведеш с тях някоя госпожица да изядете по една торта. Ще се смеете, па ще я целунеш след това. Все хубави неща. "
Сетне старецът извади своето разпокъсано протмоне и изброи 50 стотинки и потегли към близката машина, като ме прикани да го вървя след. Дядо Асен купи едно кафе и с треперещи ръце ми го подаде. " Ето, за признателност от дядо ти Асен. Да го помниш с хубаво. " После ми се усмихна. Широко и по този начин, както нито един от нас не може да се усмихне - с чиста душа. Старият човек се върна на своето сепаре, приютен в една от околните автобусни спирки и продължи със закуската си. А аз нямаше по какъв начин да не изтръпна.
Младите, чисти (само тялом, схваща се) и съвременни хора не костваха и стотинка, съпоставяне с дядо Асен. Те бяха всичко това от което се опасявам, а той - всичко това, което желая да приютя в душата си. И това се оказа най-вкусното кафе, което в миналото съм получавал... Бъдете хора другари - да си човек не е просто да вървиш на два крайници и да приказваш, да си човек е положение на душата и разсъдъка.
Инфо: www.plovdivglas.bg
