Не се качвам с непознати в асансьора
Разказа ми го една другарка. Късно вечер се прибирала към у дома и естествено я е било доста боязън:
Девойката е мъничка, слаба, и не носи никакво оръжие със себе си. И тогава, за злощастие, от рейса след нея слиза младеж със застрашителни размери и… никой различен! Но не подхваща никакви дейности.
И въпреки всичко, върви след нея, не изостава. Тя върви към своя дом, той зад нея, тя към входа си – и той след нея! Тя отваря вратата, влиза и той също се промушва.
А тя би трябвало да се качи с асансьора, само че по всичко наподобява, че и той ще се качи с нея.
Трябва да отбележим, че тя е страхливо момиче, само че повече от гибелта се бои от обезчестяването! А по какъв начин да започнеш скандал, когато отсрещният не е подхванал никакви ужасни дейности? Човекът наподобява обичайно, може би е нов наемател или е на посетители на някого…
Асансьорът към този момент идва, вратата се отваря… Тогава тя, примирила се с ужасната орис, влиза, обръщайки се към бъдещия си палач и изнасилвач, гледайки го в очите с погледа на ранена газела…
И тук килърът се оказал избавител на нейната чест! Той махнал с ръка и споделил: „ Тръгвайте, момиче, аз ще изчакам. Не се качвам с непознати в асансьор! “
Нейното облекчено кикотене се чуло освен по време на изкачването на асансьора, само че и дълго време по-късно.
