Разказ на мъж, който е бил пребит почти до смърт

Разказ на мъж, който е бил пребит съвсем до гибел преди години в столицата, е споделян стотици пъти от консуматори и групи в обществените мрежи. Освен с откровеност текстът провокира огромен интерес и тъй като един от неговите герои е началникът на оперативния щаб за битка с ковид ген. Венцислав Мутафчийски, тогава млад хирург.

Прочетете описа на избавения мъж, който насочва благодарности и към други експерти (без редакторска намеса):

Веднъж ме намушкаха тежко с нож, пребиха ме и ме захвърлиха!
Нямам визия за какво.
Най-вероятно ме объркаха с някого, тъй като и пари, и злато, и часовник ги оставиха у мен!
Беше измежду нощ, лежах без да мога да мръдна. Бях в схващане. Нищо не ме болеше, само че усещах, че загивам. Бях по тил.
От стомаха ми нещо излизаше, а върху едното ми око плискаше кръв и не можех да мигам с него. Единият от ударите с ножа беше попаднал над ухото ми, разрязал артерия фациалис и от там пулсираше кръв нагоре.
Бях върху камъни и малко ми беше студено. Това беше единственото стеснение, което изпитвах, както и лека горест, че загивам, и...колкото и необичайно да звучи - съжалявах, че не мога да запаля цигара!
Нямаше нещастия, боязън от гибелта или болежка! Просто лека горест, непонятен покой и студ.
Тогава чух сирените!
Някой от балконите на близкия блок ме видял и извикал полиция. Помня разтревожени униформени, които говореха по станция, само че ги чувах глухо, отдалечено и не разбирах думите им. Сякаш говореха на някакъв различен, неясен език.
После помня колата за спешна помощ. Много разтревожена млада лекарка в бяло. Имаше луксозни, гърди. Не съзнаваше, че престилката ѝ е разкопчана и с ужасени очи, съвсем кресливо ме молеше да вдишвам.
Аз виждах кървавите ѝ ръкавици, само че се мъчех да проникна с взор в деколтето й!
Молеше ме...
Трепераща ме молеше да вдишвам.
Сега мисля, че точно красивите ѝ, обезпокоително клатещи се гърди ме държаха и резервираха жив. Не помня лицето й!
Само кървави ръкавици и нервен, само че добър и угрижен глас.
Говореше ми на ТИ и повтаряше:
" Моля те, дишай! Преглътни и дишай. Аз те вардя! Дишай, момче! Чуваш ли ме! Моля те! Хайде двамата! Ето по този начин! Дишай, апелирам те! "
После пресипнал глас в " Пирогов " отсече:
" Тук ще почине! Карайте го в незабавна неврохирургия на военномедицинска! Аз ще им звънна да приготвят екип! "
И...гърдите потънаха в някаква далечна белота!
Не бяха огромни, само че... добре завършени и обезпокоително клатещи се!
Последното, което си припомням е хладния досег на метал по тялото ми / режеха облеклата ми с ножица/ и думите: " На три го местим! Хайде! Едно, две.... " - и съм изгубил съзнанние!
Събудих се в легло с разтворена книга на шкафчето до мен. Помня книгата. Кримка на Чейс. Някаква сестра ме будеше с леко бутане. Лекар неврохирург с името Добрев, показваше на колцина студенти, по какъв начин е обработена трепанираната слепоочна кост, а преди този момент незабавно е зашита артерия фациалис. Основната артерия снабдяваща мозъка с кръв. Говореше им за удачните дейности на сътрудника си от незабавна помощ, която с пръсти събирала раздраните краища и по този метод запазвала притока на кръв в мозъка, което съхранило пациета жив!
Млад доктор се включи също и изясни по какъв начин като началник на приемащия ме екип, наредил на лекар Добрев първо да обработи артерия фациалис, за да обезпечи мозъчна активност. Едва тогава разпоредил, упойка и се заел с обработка на коремните рани и изваждане на счупеното от ножа острие.
Беше доста бледен и в действителност младолик, приветлив и неясно прочут!
Аз бях на 35, а той изглеждаше по-малък от мене!
Когато завърши визитация, мина самичък.
Прегледа всичките ми рани. Обясни ми за болките в главата, мътното зрение. Каза също, че вечерта ще ме заболи доста корема!
После потегли към врата, обърна се, намигна ми и сподели: " След 10 дни ще тичаш! Обещавам ти! "
Нататък е ясно!
Мама, другари, визитации и по този начин 10 дни!
Изписаха ме здрав и с белези като кърпена топка по главата, само че жив.
Изписа ме лекар Добрев - неврохирурга!
Исках да благодаря и на оня дето всеки ден идваше. Същият дето управлявал екипа. Този, който наредил на Добрев да стартира от артерия фациалис.
Беше в интервенция.
Не го видях.
Спасяваше някой различен!
Това беше лекар Венцислав Мутафчийски!
Тогава млад хирург!
Благодаря Ви, докторе!