Вълшебна местност в Североизточна България привлича хиляди поклонници
razhodka.com
В непосредственост до гр. Исперих, на 3 км югозападно от с. Свещари и на километър от водната централа в региона, се намира култовият комплекс Демир баба теке. Той е част от историко-археологическия резерват “Сборяново ”, който обгръща територията на най-големия тракийски набожен и политически център от I хиляди прочие Хр., упоменат от Птолемей като “Даусдава ” (Градът на вълците).
Откритите тук праисторическа селищна могила, тракийски гробищни могили, следи от римската, късноантичната и средновековната ера свидетелстват за дълбоките корени и приемствеността сред културите от разнообразни столетия. Комплексът “Сборяново ” е присъединен към 100-те Национални туристически обекта.
В превод наименованието на Демир баба теке означава „ храм на Железния татко ”, построен в чест на историческата персона Хасан Демир баба Пехливан от XVI в. Той бил провъзгласен за нравствен лидер и светец на мюсюлманската общественост къзълбаши, наричани още алиани или алевити. Текето е издигнато тъкмо под пещерата, в която Демир баба прекарва огромна част от живота си. Оградено е от невисок каменен дувар, а дълга каменна стълба води към входа му. Тук се намират гробницата на Демир баба (тюрбе), заветен извор и постройка за поклонници (имарет). В комплекса е имало и джамия, която е разрушена през 1976 година Гробницата съставлява седмоъгълна постройка с квадратно преддверие, покрита с полусферичен купол. Самият гроб на светеца е ситуиран в средата на помещението, насочен на югозапад.
отрупаният с блага ковчег
Изграден е от тухлен дувар с дървена надземна част, а дължината му е 3,74 м. Дървеният ковчег постоянно е покрит с блага и се демонстрира само на алиански поклонници.
Легендата за Демир баба споделя, че той бил талантлив с голяма мощност. Когато един път настъпила суша, той бръкнал с ръката си в земните глъбини и на мястото бликнал извор.
свещеният извор
Затова е и наименуван „ Бешпармак ” – изворът на петте пръста. Вярва се, че водата му е с лечебна мощ.
Въпреки смисъла, което има за локалната мюсюлманска общественост, този монумент е уважаван и от християни, а доста преди този момент и от тракийското племе гети. Смята се, че тук към IV в. прочие Хр. е било построено светилище на подземните божества, водата и здравето, което било почитано до началото на новата епоха. Основание за това изказване дават следите от скален градеж, останали вградени в една от стените на днешната гробница. Остатък от гетското светилище е и така наречен канара жертвеник до входа на паметния комплекс, в която са издълбани улеи, по които може би са се стичали вино и жертвена кръв.
От северната и от южната страна на гробницата има съвременни на жертвената канара каменни блокове, върху които през днешния ден посетителите лягат за здраве.
Предполага се, че в по-късни времена, преди свещеното място да стане къзълбашки център, то се трансформирало в българско християнско обиталище, където е имало параклис, а евентуално и манастир „ Св.Георги ”.
Съществуват още теории за Демир баба теке, свързани с българския му генезис. Една от тях приема, че личността Демир баба е от старобългарски жанр, което доста вбесило султана и по негова заповед храмът бил опожаряван три пъти, а фреските с лика на светеца неведнъж били заличавани.
Друга доктрина принадлежи на братя Шкорпил, които правят първите археологически изследвания в този регион на България. Те изричат съмнение, че на мястото на днешното теке се е намирал гробът на хан Омуртаг. В своите мемоари братята археолози разказват и огромен каменен кръст, който бил повдигнат наоколо до гробницата, само че през днешния ден от него няма диря.
Каквато и да е истината, днес на Демир баба теке се събират и мюсюлмани, и християни, с цел да почетат своите светци и да насочат молебствия за здраве. Тук към момента се правят обреди, препращащи към антични езически практики – връзването на парцалчета от облекла по клоните на дърветата е отзив от култа към Богинята майка; лепенето на запалени свещи по скалите пък е обвързвано със слънчевия фетиш. Тук се придвижва и жертва – прави се курбан като признателност за излекуване или като даден обет, а лягането по скалите за привличане на позитивните естествени сили и зареждане с сила можем да свържем с първичното предопределение на светилището.
За алианите (алевиите, къзълбашите)
Алианите са религиозна група, потомък на тюркско номадско племе, което следва шиитското придвижване в исляма. Населявали са Североизточен Иран. Наричат се алиани и алевии по името на имам Али, който считат за олицетворение на Аллах, наред с Мохамед. Другото си име „ къзълбаши ”, в превод „ червеноглави ”, получават поради 12-те червени ленти, които носят на чалмите си.
Тяхната просвета и вярвания доста се разграничават от тези на останалите мюсюлмани. Озадачаващо е, че религиозните им обреди съчетават езически, християнски и зороастрийски детайли. Те палят свещи в храмовете си, рисуват светците си, честват Гергьовден, пият алкохол по време на религиозни празници, а дамите им имат равни права с мъжете и не вървят забулени. Общността им била подложена на гонения и изтребване от османските управляващи поради принадлежността им към шиитите (османците са сунити-основното направление в религията им). Голяма част от къзълбашите по време на Османската империя са изселени в източната част на Балканския полуостров, където живеят и до момента. На територията на България има централизация на къзълбашки групи в Североизточна България, Източни Родопи, в региона на гр. Кубрат и в региона на гр. Казанлък.
В непосредственост до гр. Исперих, на 3 км югозападно от с. Свещари и на километър от водната централа в региона, се намира култовият комплекс Демир баба теке. Той е част от историко-археологическия резерват “Сборяново ”, който обгръща територията на най-големия тракийски набожен и политически център от I хиляди прочие Хр., упоменат от Птолемей като “Даусдава ” (Градът на вълците).
Откритите тук праисторическа селищна могила, тракийски гробищни могили, следи от римската, късноантичната и средновековната ера свидетелстват за дълбоките корени и приемствеността сред културите от разнообразни столетия. Комплексът “Сборяново ” е присъединен към 100-те Национални туристически обекта.
В превод наименованието на Демир баба теке означава „ храм на Железния татко ”, построен в чест на историческата персона Хасан Демир баба Пехливан от XVI в. Той бил провъзгласен за нравствен лидер и светец на мюсюлманската общественост къзълбаши, наричани още алиани или алевити. Текето е издигнато тъкмо под пещерата, в която Демир баба прекарва огромна част от живота си. Оградено е от невисок каменен дувар, а дълга каменна стълба води към входа му. Тук се намират гробницата на Демир баба (тюрбе), заветен извор и постройка за поклонници (имарет). В комплекса е имало и джамия, която е разрушена през 1976 година Гробницата съставлява седмоъгълна постройка с квадратно преддверие, покрита с полусферичен купол. Самият гроб на светеца е ситуиран в средата на помещението, насочен на югозапад.
отрупаният с блага ковчег
Изграден е от тухлен дувар с дървена надземна част, а дължината му е 3,74 м. Дървеният ковчег постоянно е покрит с блага и се демонстрира само на алиански поклонници.
Легендата за Демир баба споделя, че той бил талантлив с голяма мощност. Когато един път настъпила суша, той бръкнал с ръката си в земните глъбини и на мястото бликнал извор.
свещеният извор
Затова е и наименуван „ Бешпармак ” – изворът на петте пръста. Вярва се, че водата му е с лечебна мощ.
Въпреки смисъла, което има за локалната мюсюлманска общественост, този монумент е уважаван и от християни, а доста преди този момент и от тракийското племе гети. Смята се, че тук към IV в. прочие Хр. е било построено светилище на подземните божества, водата и здравето, което било почитано до началото на новата епоха. Основание за това изказване дават следите от скален градеж, останали вградени в една от стените на днешната гробница. Остатък от гетското светилище е и така наречен канара жертвеник до входа на паметния комплекс, в която са издълбани улеи, по които може би са се стичали вино и жертвена кръв.
От северната и от южната страна на гробницата има съвременни на жертвената канара каменни блокове, върху които през днешния ден посетителите лягат за здраве.
Предполага се, че в по-късни времена, преди свещеното място да стане къзълбашки център, то се трансформирало в българско християнско обиталище, където е имало параклис, а евентуално и манастир „ Св.Георги ”.
Съществуват още теории за Демир баба теке, свързани с българския му генезис. Една от тях приема, че личността Демир баба е от старобългарски жанр, което доста вбесило султана и по негова заповед храмът бил опожаряван три пъти, а фреските с лика на светеца неведнъж били заличавани.
Друга доктрина принадлежи на братя Шкорпил, които правят първите археологически изследвания в този регион на България. Те изричат съмнение, че на мястото на днешното теке се е намирал гробът на хан Омуртаг. В своите мемоари братята археолози разказват и огромен каменен кръст, който бил повдигнат наоколо до гробницата, само че през днешния ден от него няма диря.
Каквато и да е истината, днес на Демир баба теке се събират и мюсюлмани, и християни, с цел да почетат своите светци и да насочат молебствия за здраве. Тук към момента се правят обреди, препращащи към антични езически практики – връзването на парцалчета от облекла по клоните на дърветата е отзив от култа към Богинята майка; лепенето на запалени свещи по скалите пък е обвързвано със слънчевия фетиш. Тук се придвижва и жертва – прави се курбан като признателност за излекуване или като даден обет, а лягането по скалите за привличане на позитивните естествени сили и зареждане с сила можем да свържем с първичното предопределение на светилището.
За алианите (алевиите, къзълбашите)
Алианите са религиозна група, потомък на тюркско номадско племе, което следва шиитското придвижване в исляма. Населявали са Североизточен Иран. Наричат се алиани и алевии по името на имам Али, който считат за олицетворение на Аллах, наред с Мохамед. Другото си име „ къзълбаши ”, в превод „ червеноглави ”, получават поради 12-те червени ленти, които носят на чалмите си.
Тяхната просвета и вярвания доста се разграничават от тези на останалите мюсюлмани. Озадачаващо е, че религиозните им обреди съчетават езически, християнски и зороастрийски детайли. Те палят свещи в храмовете си, рисуват светците си, честват Гергьовден, пият алкохол по време на религиозни празници, а дамите им имат равни права с мъжете и не вървят забулени. Общността им била подложена на гонения и изтребване от османските управляващи поради принадлежността им към шиитите (османците са сунити-основното направление в религията им). Голяма част от къзълбашите по време на Османската империя са изселени в източната част на Балканския полуостров, където живеят и до момента. На територията на България има централизация на къзълбашки групи в Североизточна България, Източни Родопи, в региона на гр. Кубрат и в региона на гр. Казанлък.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ