Половината от здравните услуги се плащат от пациентите, а само 38% ходят на профилактичен преглед
Разходите за опазване на здравето непрестанно се усилват, а 50% от здравните услуги се заплащат от пациентите, като упованията са тази наклонност да се резервира и през идната година. Липсват политики за превъзмогване на сериозното положението на общинските лечебни заведения, неналичието на промени ограничения за надзор. Това бяха главните рецензии на бизнеса по време на разискването на проектобюджета на НЗОК на тристранката.
38% от българите вървят на профилактичен прегледи. обезпечено е финансиране за повече действия, само че би трябвало да използваме всички способи да осведомяваме хората, сподели заместник-министър на опазването на здравето доцент Михаил Околийски.
Продължаваме наклонността към увеличение на разноските за извънболнична помощ и профилактична активност, сподели пък министърът на опазването на здравето проф. Христо Хинков. Увеличава се броят на неосигурените хора, за които страната поема от ден на ден задължения. „ Това е проблем, който би трябвало да ни насочи вниманието за това да се усилва опцията здравното обезпечаване да обгръща от ден на ден от популацията на България, сподели Хинков.
Проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 година е за 8 163 353 100 лв.. Това е с над 1,1 милиарда лв. повече.
България е с най-ниски разноски в Европейски Съюз за опазване на здравето, само че въпреки всичко има прогрес и ще се отлеят повече пари за предварителна защита.
Според синдикатите не понижава броят на неосигурените. От КНСБ попитаха дали джипитата са подготвени да поемат нараствания брой профилактични прегледи и дали ДКЦ-ата имам инсталация за високотехнологичните проучвания, които също ще бъдат увеличени следващата година.
В проектобюджета е заложено намаляването на разноските за болнична помощ. Средствата за извънболнична помощ се усилват на 14,8%.
Въвеждат се съществени тласъци при заплащането на общопрактикуващи лекари, които имат повече обхванати за профилактичен обзор лица. Осигурено е в допълнение финансиране на действия, свързани с ранна диагностика или следене на развиването и сложността на кардиологични и онкологични болести, и диабет в отдалечени региони, без всекидневен достъп до здравна помощ.
Осигуряват се спомагателни средства за осъществяване на диагностични проучвания, свързани с ранно разкриване на болести и затруднения при остри положения в извънболничната помощ.
Предвидени са средства за лекарствени артикули за лекуване на злокачествени болести за 910,1 млн. лева, което е към 20% повече по отношение на регистрираните през 2023 г.
38% от българите вървят на профилактичен прегледи. обезпечено е финансиране за повече действия, само че би трябвало да използваме всички способи да осведомяваме хората, сподели заместник-министър на опазването на здравето доцент Михаил Околийски.
Продължаваме наклонността към увеличение на разноските за извънболнична помощ и профилактична активност, сподели пък министърът на опазването на здравето проф. Христо Хинков. Увеличава се броят на неосигурените хора, за които страната поема от ден на ден задължения. „ Това е проблем, който би трябвало да ни насочи вниманието за това да се усилва опцията здравното обезпечаване да обгръща от ден на ден от популацията на България, сподели Хинков.
Проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 година е за 8 163 353 100 лв.. Това е с над 1,1 милиарда лв. повече.
България е с най-ниски разноски в Европейски Съюз за опазване на здравето, само че въпреки всичко има прогрес и ще се отлеят повече пари за предварителна защита.
Според синдикатите не понижава броят на неосигурените. От КНСБ попитаха дали джипитата са подготвени да поемат нараствания брой профилактични прегледи и дали ДКЦ-ата имам инсталация за високотехнологичните проучвания, които също ще бъдат увеличени следващата година.
В проектобюджета е заложено намаляването на разноските за болнична помощ. Средствата за извънболнична помощ се усилват на 14,8%.
Въвеждат се съществени тласъци при заплащането на общопрактикуващи лекари, които имат повече обхванати за профилактичен обзор лица. Осигурено е в допълнение финансиране на действия, свързани с ранна диагностика или следене на развиването и сложността на кардиологични и онкологични болести, и диабет в отдалечени региони, без всекидневен достъп до здравна помощ.
Осигуряват се спомагателни средства за осъществяване на диагностични проучвания, свързани с ранно разкриване на болести и затруднения при остри положения в извънболничната помощ.
Предвидени са средства за лекарствени артикули за лекуване на злокачествени болести за 910,1 млн. лева, което е към 20% повече по отношение на регистрираните през 2023 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ