Разходите за полиция в България са с около 30% по-високи

Разходите за полиция в България са с към 30% по-високи спрямо Европейски Съюз, само че качеството на предоставяните услуги се прави оценка с към 25% по-ниско. Подобна е обстановката и в правосъдната власт. Това демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система за успеваемостта на обществените разноски в България в интервала 2011-2015 година

Какво се изследва

От института означават, че всяка година обществото става очевидец на диспути сред политически партии, работодатели, синдикати, специалисти и други за държавния бюджет, които обаче по традиция са ориентирани към това какъв е неговият размер в безспорна и в относителна стойност, какви са разноските за избрани функционалности и по какъв начин те се съпоставят с други страни.

Това, което по традиция липсва в дебатите за бюджета, е какъв е резултатът от обществените разноски за обществото и по какъв метод нарастването или понижението на обособените разходни пера се отразява върху качеството на предоставяните услуги, означават специалистите от института.

Като знаци за качество на обществените услуги те са употребявали няколко източника на информация – оценките от класацията за световната конкурентоспособност, Индекса на европейския здравен консуматор и статистиката за приходите и изискванията на живот на Евростат.

Освен това институтът е създал методика за оценка на ефикасността на някои от главните обществени разноски, която съставлява съотношението сред постигнатия резултат и направените разноски за него. Изследването търси отговор и на въпроса дали изменението на обществените разноски въздейства върху качеството на обществените услуги и в случай че да, по какъв метод.

Какво демонстрират данните

От направения обзор се вижда, че в интервала 2011-2015 година ефикасността на обществените разноски в България остава под междинните равнища в Европейски Съюз, като при разноските за полиция и правосъдна система разликите са обилни. Това са и два от обществените браншове, които обичайно провокират сериозна социална рецензия във връзка с работата си.

Бюджетът на Министерство на вътрешните работи се усилва всяка година, като в границите на настоящото му осъществяване също се гласоподават спомагателни разноски. Докато разноските за полиция в България са с към 30% по-високи спрямо Европейски Съюз, то качеството на предоставяните услуги се прави оценка с към 25% по-ниско. С други думи, данъкоплатците в България получават полицейски услуги с по-ниско качество на по-висока от средата за Европейски Съюз цена.

Другата " болна " тематика са резултатите от работата на правосъдната власт. При годишно нарастване на бюджета ѝ, в това число в допълнение отпусканите средства в границите на настоящата година, мъчно може да се каже, че резултатите се усъвършенстват, показват специалистите от института. Това се вижда както от годишните отчети на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция, по този начин и от апелите на бизнеса в страната и задгранични камари за действителна правосъдна промяна, която да усъвършенства отбраната на правата на благосъстоятелност в страната.

В този подтекст не е изненада, че в последното издание на интернационалния показател " Право на благосъстоятелност " България бележи историческо дъно на оценката си. И до момента в който качеството на тези услуги се утежнява, средногодишните разноски в системата остават необяснимо високи и се усилват от 0.6% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 година на 0.7% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 година

Същевременно средногодишните разноски в Европейски Съюз за правосъдната власт се свиват от 0.4% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2011-2013 година до 0.3% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2014-2015 година На фона на към двойно по-високите разноски в България в интервала 2011-2015 година качеството на работата на правосъдната власт в страната е с близо 25% по-ниско (подобно на полицията).

Парите за здраве и пенсии порастват, успеваемостта - не

При останалите прегледани от ИПИ функционалности разноските обичайно са под междинните в Европейски Съюз, като се изключи разноските за " Изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни действия ", които са към междинните равнища. Въпреки околните разноски по тази функционалност резултатите са с към една четвърт по-ниски в съпоставяне със междинните в Европейски Съюз.

Нещо повече – както при тази функционалност, по този начин и при опазването на здравето, обществените действия и пенсиите качеството на предоставяните услуги понижава през обсъждания интервал на фона на увеличаващи се разноски. Това не е изненада, защото дебатите към държавния бюджет нормално се водят единствено към това какъв брой средства са нужни за тези функционалности, само че няма информация за нуждата и качеството на съответните услуги. Въпреки че всяка година се одобряват програмни бюджети, които плануват финансирането на дадена административна конструкция да зависи от осъществяването на избрани стратегии, осъществяването им е проформа, а оценка за резултатите от съответните стратегии липсва.

Предвид това, че България е с най-ниския Брутният вътрешен продукт на глава от население в Европейски Съюз, рестриктивните мерки пред бюджета са най-сериозни. От направения обзор се вижда, че разходната политика в обсъжданите шест функционалности не цели повишение на ефикасността на услугите, в противен случай. Това явно не се дължи на политическата рецесия от 2013-2014 година, защото резултатът и през 2015 година остава неизменен – ефикасността на обществените разноски освен остава по-ниска в съпоставяне със междинната в Европейски Съюз, само че и се утежнява в интервала 2012-2015 година Увеличението в тези разлики работи с противоположна мощ на процеса на конвергенция към европейските стопански системи.

Можете да намерите цялостния текст на проучването тук.