Разходите за персонал в министерството на вътрешните работи и в

Разходите за личен състав в министерството на вътрешните работи и в министерството на защитата означават растеж от съвсем 40%, единствено в границите на първите шест месеца от началото на 2025 година, демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

Разходите за личен състав в Министерство на вътрешните работи са в размер на 1,9 милиарда лева за първите полугодие и регистрират растеж от над 40% по отношение на първата половина на 2024 година Разходите за личен състав в Министерство на защитата (МО) доближават 1,2 милиарда лева за първите 6 месеца на годината и регистрират растеж от 35% по отношение на същия интервал на 2024 година Само тези две ведомства са похарчили 3,1 милиарда лева за личен състав доникъде на 2025 година

Подобна е картината и в други така наречен силови структури.

Ръстът на разноските за личен състав в Държавна организация „ Технически интервенции “ (ДАТО) е 41%, в Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) – 38%, а в Национална работа за защита (НСО) – 36%. Министерство на правораздаването (МП) също се показва на равнище с растеж на разноските за личен състав от 27%, освен това с доста сериозна смяна от второто тримесечие, която, в случай че се резервира, и Министерство на правосъдието ще отиде на над 40% растеж.

Картината в други ведомства обаче е друга. Във водещи структури като министерствата на финансите, опазването на здравето, труда и обществената политика растежът на средствата за личен състав е от порядъка на 5-10% – равнище, което е обикновено на фона на икономическите действителности, в това число равнището на инфлацията, и съпоставимо с растежа на пенсиите да вземем за пример (8,6 на сто).

Основната причина за този несъразмерен растеж на разноските за личен състав се крие в заложените с решения на Народното събрание от 2024 година автоматизирани механизми за образуване на заплатите в редица сфери, отпред със силовите ведомства. Тези механизми фактически са напът да взривят разходната част на бюджета през 2025 година, пишат в разбора си от ИПИ.

Тези данни се вписват в общата картина за увличение на разноските за личен състав в страната. През 2025 година те ще доближат близо 22,8 милиарда лева като преди 10 години същият разход е в размер на 7,1 милиарда лева, т.е. повишаването е от 3,2 пъти или с 15,6 милиарда лева за едно десетилетие.

Над половината от спомагателните средства са насъбрани единствено в последните три години (+8,1 милиарда лева по отношение на 2022 г.). Промяната е забележима и в структурно отношение. Традиционно разноските за личен състав в бюджета са от порядъка на 7-8% от Брутният вътрешен продукт. В бюджета за 2025 година те са заложени в размер на 10,6% от Брутният вътрешен продукт, което е безспорен връх.

От института показват, че свръх амбициозната политика за повишаване на възнагражденията в определени сфери води до сериозна тежест за бюджета – от порядъка на близо 2 проценти пункта от Брутният вътрешен продукт спомагателен разход по отношение на историческото равнище. " Този ексклузивен подтик в обществения бранш укрепва инфлацията и се придвижва (най-малкото през механизма за установяване на минималната заплата) като спомагателен товар върху разноските за труд в частния бранш. ", написа в разбора.

На този декор в петък (19 септември) Международният валутен фонд предложи на България в кратковременен проект - още в бюджета за идната година - да овладее растежа на възнагражденията в държавната администрация, да вдигне осигуровките, да " развърже " повдигането на минималната заплата със обществени и други заплащания и да увеличи налозите върху жилищните парцели и акцизите.

Мисията на МВФ в България предложи и други ограничения, които да свият разноските и да покачат приходите, защото има заплаха и тази, и идната година бюджетният недостиг да надвиши 3%.