Разходите за образование в България се увеличават, но все още

Разходите за обучение в България се усилват, само че към момента не престават да бъдат релативно ниски спрямо Европейския съюз. Това са част от заключенията в оповестения през днешния ден Обзор на Европейската комисия на образованието и образованието.

По данни на Брюксел разноските за обучение на бранш " Държавно ръководство " са се нараснали с към 3% през 2015 година и съставляват 4% от Брутният вътрешен продукт, само че не престават да са под междинните за Европейски Съюз – 4.9%.

Очаква се през 2020 година те да доближат 4.3% от Брутният вътрешен продукт., което съгласно Еврокомисията значително отразява повишението на учителските заплати.

Ниски резултати

В отчета се отбелязва, че по данни от интернационалното проучване на грамотността PISA резултатите в региона на главните умения не престават да бъдат измежду най-ниските в Европейски Съюз, което се дължи на композиция от фактори в системата на образованието и провокации, свързани със справедливостта.

Макар ниските резултати да са необикновен проблем измежду учениците в неравностойно състояние, те са релативно високи за целия социално-икономически набор.

Обратно на общата наклонност в Европейски Съюз, делът на прибързано напускащите учебно заведение на възраст 18-24 години се усилва - 13.8% през 2016 година спрямо 10.7% приблизително за Европейски Съюз.

Ромите

Според Брюксел незадоволителната интеграция на ромите в просветителната система попречва тяхното социално-икономическо приобщаване. В скорошно изследване е открито, че 67% от ромите на възраст 18-24 години напущат учебно заведение прибързано, като дамите са изложени на непропорционално висок риск (77% по отношение на 57% при мъжете).

По данни на Брюксел броят на учениците през 2016 година е намалял със 17% спрямо 2002 година и с 11% след 2006 година заради ниската раждаемост и емиграцията.

Наред със социално-икономическият статус неприятните резултати на България съгласно PISA, могат да се обяснят и с фактори като образователни стратегии и преподаване.

Застаряващи преподаватели

Еврокомисията отбелязва, че В България преподавателският състав е измежду най-бързо застаряващите в Европейски Съюз.

През 2015 година съвсем 50% от учителите са били на възраст над 50 години, 28% са били на 55 години или повече, което значи, че те ще се пенсионират през идващите няколко години.

България е съумяла да увеличи ефикасността на разноските за обучение, само че във връзка с успеваемостта и справедливостта резултатите са по-скоро спорни, се споделя в отчета.

Проблеми измежду висшистите

Отбелязва се също, че въпреки броят на приключилите висше обучение да пораства, профилите им демонстрират несъответствия по браншове.

Общо 35% от приключилите висше обучение работят на служба, за която нормално не се изисква образователно-квалификационна степен за висше обучение. Средното за Европейски Съюз е 25%.

По оценки на Европейския център за развиване на професионалното образование (CEDEFOP) ИКТ, преподаването, опазването на здравето и инженерните науки са главните области в които ще има дефицит на умения през идните години.

За Европа

Националните просветителни системи в Европа стават по-приобщаващи и по-ефективни, само че просветителното ниво на учениците зависи значително от социално-икономическото им състояние, се отбелязва в отчета.

Почти три пъти по-голяма е вероятността хората, приключили единствено главно обучение, да живеят в беднотия или обществено изключване, в съпоставяне със приключилите висше обучение.

През 2016 година едвам 44% от младежите на възраст 18-24 години, които са приключили прогимназиален стадий на междинното обучение, са били наети.

Сред хората сред 15 и 64 години безработицата също е доста по-висока при тези, притежаващи единствено главно обучение, спрямо тези, които имат висше обучение (16.6% по отношение на 5.1%).