Може ли стоманата да стане зелена и какви са решенията на индустрията
Разходите за сила в Европа се повишават с опасенията за усложнения заради войната в Украйна. Повече от 50% от силата, употребявана в промишлеността в Германия, идва от електричество и газ.
Химическата и металургичната индустрии са най-големите консуматори – там е и най-големият капацитет за икономисване на излъчванията на парникови газове.
Стоманодобивната индустрия е виновна за 8% от световните парникови газове, а в бъдеще ще имаме потребност от повече стомана, с цел да работим по въглеродонеутрален метод. Как стоманата да стане „ Зелена ” и какви са решенията на промишлеността? Две неща вършат производството на стомана доста нездравословна за климата. На първо място е добивът на желязо. При висока температура желязната руда се смесва с въглища, след което се получава желязо. В процеса се отделя доста въглероден диоксид.
Втората причина е, че са нужни големи количества сила в по-нататъшния развой, а за това се употребяват най-вече въглища (кокс).
Видо Видечка е специалист по стомана. По думите му времето ни изтича, тъй като 72% от международното произвеждане на стомана се реализира в доменна пещ, твърди той (всъщност в доменните пещи се получава чугун, който посредством следваща преработва се трансформира в стомана - б.р.). Тези пещи обаче имат експлотационен живот сред 15 и 20 години. След това би трябвало да бъдат или затворени, или осъвременени. „ Това десетилетие е от решаващо значение за смекчаването на изменението на климата, защото
70% от всички доменни пещи доближават края на експлотационния си живот. Нужни са капиталови решения ”, сподели още Видечка.
70% от всички доменни пещи са към края на експлотационния си живот
Ако производителите на стомана стартират да добиват желязна руда благодарение на водород, няма да се отделя въглероден диоксид, а вода (въглеродът се употребява освен като гориво, той влиза и в състава на стоманата и чугуна - б.р). За страдание има измама – необходим е доста водород. Ако Европейски Съюз трябваше да създава стоманата си по този метод, щяха да са му нужни 6 млн. тона водород годишно.
За такова количество щеше да е нужна силата на всички сегашни вятърни турбини в Европейски Съюз.
Въглеродът обаче не е единственото решение. Има и други способи. Единият е да се рециклира повече стомана. Тя е един от най-често рециклираните материали в света – 1/3 от нея идва от скрап.
Химическата и металургичната индустрии са най-големите консуматори – там е и най-големият капацитет за икономисване на излъчванията на парникови газове.
Стоманодобивната индустрия е виновна за 8% от световните парникови газове, а в бъдеще ще имаме потребност от повече стомана, с цел да работим по въглеродонеутрален метод. Как стоманата да стане „ Зелена ” и какви са решенията на промишлеността? Две неща вършат производството на стомана доста нездравословна за климата. На първо място е добивът на желязо. При висока температура желязната руда се смесва с въглища, след което се получава желязо. В процеса се отделя доста въглероден диоксид.
Втората причина е, че са нужни големи количества сила в по-нататъшния развой, а за това се употребяват най-вече въглища (кокс).
Видо Видечка е специалист по стомана. По думите му времето ни изтича, тъй като 72% от международното произвеждане на стомана се реализира в доменна пещ, твърди той (всъщност в доменните пещи се получава чугун, който посредством следваща преработва се трансформира в стомана - б.р.). Тези пещи обаче имат експлотационен живот сред 15 и 20 години. След това би трябвало да бъдат или затворени, или осъвременени. „ Това десетилетие е от решаващо значение за смекчаването на изменението на климата, защото
70% от всички доменни пещи доближават края на експлотационния си живот. Нужни са капиталови решения ”, сподели още Видечка.
70% от всички доменни пещи са към края на експлотационния си живот
Ако производителите на стомана стартират да добиват желязна руда благодарение на водород, няма да се отделя въглероден диоксид, а вода (въглеродът се употребява освен като гориво, той влиза и в състава на стоманата и чугуна - б.р). За страдание има измама – необходим е доста водород. Ако Европейски Съюз трябваше да създава стоманата си по този метод, щяха да са му нужни 6 млн. тона водород годишно.
За такова количество щеше да е нужна силата на всички сегашни вятърни турбини в Европейски Съюз.
Въглеродът обаче не е единственото решение. Има и други способи. Единият е да се рециклира повече стомана. Тя е един от най-често рециклираните материали в света – 1/3 от нея идва от скрап.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ