Разходите в сектора на услугите за развитие на улавянето и

Разходите в бранша на услугите за развиване на улавянето и съхранението на въглерод (CCS) се чака да набъбнат внезапно през това десетилетие – четири пъти от 2022 до 2025 година, като кумулативните световни разноски през идващите три години ще надвишават 50 милиарда $. Това демонстрира изследване на анализаторите от компанията Rystad Energy. Предвижда се общите разноски за към този момент оповестени търговски планове през 2022 година да доближат 4,4 милиарда $. За съпоставяне през предходната година те са възлизали на 2,8 милиарда $. Впоследствие се чака разноските съвсем да се утроят през 2023 година, надхвърляйки 11 милиарда $ за година. Прогнозите демонстрират, че през 2024 и 2025 година тези разноски ще бъдат надлежно 18 милиарда и 19 милиарда $, което ще докара до повишаването им доникъде на десетилетието до 52 милиарда $, се показва в проучването. Тези суми, съгласно специалистите включват единствено оповестените планове, като се приема, че всички те се движат в посока на прогрес, по този начин, както е планувано като не се регистрират пилотни или демонстрационни разработки. Парите ще бъдат разходвани за необятен набор от услуги - от свързани с инсталирането на системи за хващане на съответни блокове, превозването на въглеродния диоксид (CO2) и съхранението. 63 от 84 оповестени търговски плана за CCS, които се чака да стартират да работят до 2025 година, ще бъдат ситуирани в районите на Европа и Северна Америка. Това са е районите, в които разноските за технологията за хващане и предпазване на въглерод ще бъдат стимулиране, съгласно изследването. „ CCS технологията се преглежда като главен съставен елемент от декарбонизацията, нужна за реализиране на енергийния преход. Въпреки че технологията датира от 70-те години на предишния век, броят на оповестените планове за CCS набъбна през последните две години и вследствие на това разноските в бранша на услугите се чака да се трансферират през идващите години “, споделя старши анализаторът от Rystad Energy Lein Mann Hansen. В международен мащаб към този момент има 56 търговски плана за CCS в другите промишлености, които могат да уловят до 41 милиона тона годишно (tpa) CO2. Въз основа на към този момент оповестени планове, в случай че напредъкът по всички е по график, близо 140 CCS централи ще могат да работят до 2025 година, улавяйки минимум 150 милиона тона CO2. Към момента тези планове са в разнообразни стадии на развиване – от опция за реализиране и идея до строителство. Почти две трети от общите разноски за услуги ще бъдат за съоръжение на оборудванията с съставни елементи за хващане на CO2 и интервенциите за поддържането им. Разходите за инженеринг, доставки, строителство и монтаж (EPCI) ще бъдат главният мотор, което ще способства с към 35 милиарда $ към общите 55 милиарда $ до 2025 година Годишните разноски за EPCI ще доближат 12 милиарда $ през 2025 година, което е с повече от 300% нарастване от плануваните за тази година 2,8 милиарда $, се показва в разбора. Транспортирането – което следва процесът на улавянето на CO2 – ще изисква покупки на услуги на стойност 8,5 милиарда $ до 2025 година CO2 може да се транспортира с комерсиална цел в газова и течна форма до съответна зона за предпазване благодарение на тръбопроводи, камиони и кораби. В рамките на всеки план, а и според от дистанцията за превозване и местоположението на целевото място за предпазване, методът на транспорт може да варира. Тръбопроводите се употребяват необятно за превозване на CO2. В Северна Америка има 38 сухопътни тръбопроводи от общо настоящите 51. Доминиращ метод сега е съхранението на брега, защото е по-евтин и по-малко комплициран. Въпреки това през идващите години ще има повишаване на броя на офшорните складове в Европа, в това число Холандия и Обединеното кралство. Има пет настоящи офшорни тръбопровода, само че броят им може да нарасне до 50, откакто строящите се и плануваните планове за офшорно предпазване стартират да действат. Следователно ще са нужни спомагателни капитали за полагане на нужните подводни тръбопроводи за превозване на CO2 до мястото за предпазване. Това ще докара до напредък в сегмента на подводните тръбопроводи, корабоплаването и офшорните съоръжения през идващите години. Камиони ще могат да се употребяват за превозване на дребни количества CO2 и ще оферират гъвкавостта във връзка с доставките до разнообразни места. Камионите се употребяват необятно в страни като Китай, показват от Rystad. Третата и последна стъпка в множеството случаи е съхранението. Процесът стартира с идентифициране на евентуалното място за предпазване и е последван от продупчване на кладенци за задачите на нагнетяване и наблюдаване. Процесът на предпазване ще докара до минимум 9 милиарда $ за покупки на услуги до 2025 г. По-голямата част от тези процеси ще се дължат главно на Европа и Северна Америка, които съставляват 85% от покупките на услуги до 2025 година Европейският пазар ще съставлява над 50% от покупките, макар че има съвсем същия брой планове по повод Северна Америка. Това е по този начин, тъй като доста от новите идни планове в Европа плануват предпазване на CO2 в морето. Съхранението в морето е по-скъпо, защото изисква да вземем за пример полагане на подводни тръбопроводи за превозване, както и кораби за полагане на тръби, офшорни платформи, работещи с по-високи скорости за продупчване на кладенци за нагнетяване, и е съчетано с по-сериозни разноски за труд, както и по-сложни действия. Ръстът в Европа се поддържа и от високите цени на системата за търговия с излъчвания на Европейския съюз (EU ETS), дружно с удобните въглеродни политики и поддръжката за планове за CCS. Картината за CCS в Северна Америка продължава да набира скорост с голям брой планове, оповестени в Съединени американски щати и Канада, вследствие на национални тласъци и фондове в поддръжка на технологията.