Разходите от наводнения и свързаните с тях природни бедствия в

Разходите от наводнения и обвързваните с тях естествени бедствия в Европа се чака да доближат съвсем 1 трилион евро годишно до 2100 година без нови вложения в акомодация, доста от които са свързани с нуждата от вложения в биоразнообразие. Това демонстрира финален отчет на CEE Bankwatch " Biodiversity on the brink " или " Биоразнообразие на ръба ". Възстановяването на крайбрежните екосистеми може да усили устойчивостта на стихии, крайбрежни наводнения и брегова ерозия, като естествените други възможности са по-евтини от обичайните твърди инженерни подходи като насипи, язовири, бариери против стихии и морски стени.Цената на невъзможността да се отбрани и възвърне биоразнообразието доста надвишава нужните вложения. Изчислено е, че повече от 50 % от световния БВП (БВП) зависи от природата, биоразнообразието и
услугите. Данните на Европейски Съюз демонстрират, че вложенията във възобновяване на природата прибавят сред 8 и 38 евро като икономическа стойност за всяко вложено 1 евро с помощта на другите екосистемни услуги, които биоразнообразието обезпечава.  Например естествените опрашители, а точно насекомите, са основни за добивите и продоволствената сигурност; директната икономическа стойност на опрашването на култури от инсекти в Европейски Съюз е 14 милиарда евро годишно и повече от 75 % от световните типовете хранителни култури разчитат на опрашването.

Инвестициите в адаптиране към климата могат да генерират до 500 000 работни места до 2050 година. Ползите от природозащитната мрежа на Европейски Съюз Натура 2000 се правят оценка на сред 200 милиарда евро до 300 милиарда евро годишно. Всеки 1 милиард евро, вложен в ръководството на обекти от Натура 2000 към този момент генерира 30 000 работни места както директно, по този начин и непряко, сочат данните.
Инвестициите в запазване на биоразнообразието могат освен да обезпечат повече работни места, в сравнение с някои обичайни браншове като минното дело и автомобилния превоз, само че също по този начин може да сътвори работни места по-рано, когато се появи стимулиращият резултат на вложенията е най-необходим. Това важи изключително за вложенията в горското стопанство и влажните зони, където не престават естеството на тези действия също значи дълготрайни работни места. Амбициозните цели за запазване на биоразнообразието на Европейски Съюз до 2030 година Биоразнообразието обаче е двузначен термин още повече, когато приказваме за финансиране. Това значи финансиране на дейности/проекти, които способстват за постигането на задачата на Европейски Съюз до 2030 година, които включват задължението за правна отбрана на най-малко 30 % от територията на Европейски Съюз и 30 % от морското пространство на Европейски Съюз и интегрираните екологични коридори. Но също ангажимент за прецизна отбрана на минимум една трета от предпазените зони на Европейски Съюз (10 % на сушата
и 10 % в морето), в това число всички останали първоначални и остарели гори в Европейски Съюз. Освен това задължение за възобновяване на 25 000 километра свободно течащи реки. Също по този начин ангажимент да се засадят най-малко три милиарда дървета в Европа, като се съблюдават екологичните правила. Според Европейската комисия тактиката на Европейски Съюз за биоразнообразието до 2030 година е всеобхватна, амбициозна
и дълготраен проект за отбрана на природата и превръщане на деградацията на екосистемите. Стратегията има за цел да сложи биоразнообразието на Европа по пътя към възобновяване до 2030 година. В тактиката се показва, че 20 милиарда евро годишно би трябвало да се отключи за биоразнообразието посредством разнообразни източници, в това число фондове на Европейски Съюз, национално и частно финансиране. Институтът за европейска екологична политика оценява общо условие от 48 милиарда евро годишно за реализиране на задачите на
тактиката до 2030 година. Това демонстрира, че финансирането е решителен мотор за смяна, в това число по какъв начин това финансиране
е проектирано, получено и употребявано. Опазването и възобновяване на местообитания, типове и цели екосистеми изискват обилни суми за събиране на данни, проучване, наблюдаване, създаване и екологично възобновяване. Неизпълнени цели за 2020 година и даже утежняване на обстановката Поглеждайки обратно, Европейски Съюз не реализира основни цели в границите на предходната си тактика за биологичното многообразие до 2020 година, поставяйки по-голям напън върху нуждата от реализиране на тези цели до 2030 година Междинният обзор заключава, че Европейски Съюз
ще пропусне общата си водеща цел за 2020 година за прекъсване на загубата на биоразнообразие и деградацията на екосистемата
услуги. Нещо повече, вместо реализиране на прогрес към тези цели, в доста случаи обстановката е фактически
влошено. През 2020 година Европейската организация по околна среда откри, че по-малко от половината типове птици имат a
удобен статус, който е по-нисък от предходните години. Само 15 на 100 от местообитанията са имали удобно положение, по-малко от предходния интервал (16 на 100 от 2007 година до 2012 г.). Липсата на потенциал при консумиране на средствата, половината остават неизползвани
Един от индикаторите за днешната обстановка е сравняването на разноските за реализиране на общоевропейските цели за биологичното многообразие с това по какъв начин в действителност се харчат доста. Текущите потребности от финансиране на година сред 2021 година и 2030 година са оценени
на 48,15 милиарда евро, само че се чака да бъдат изразходвани единствено 29,46 милиарда евро годишно (15,22 милиарда евро от бюджета на Европейски Съюз и 13,87 милиарда евро от бюджетите на държавите-членки). Това значи, че има настоящ дефицит на финансиране за биоразнообразие от към 186,89 милиарда евро през този интервал от време. Въпреки това неналичието на финансиране или финансиране на биоразнообразието не може да се изясни единствено с неналичието на налични пари, защото парите се усвояват едва и постоянно не се изразходват изцяло в границите на програмните интервали. Например Хърватия изразходва единствено 49 % от наличните средства на политиката на доближаване от 2014 година до 2020 година. Това е проблем за огромна част от страните членки, в това число България, Словения, Латвия. Но огромна част от държавите-членки страдат от сходни проблеми с бавното асимилиране, показва отчетът.