Скок на разходите в Гърция за лошото време
Разходите, които Гърция заплаща поради рискови метеорологични феномени , в този момент са 50 пъти повече спрямо 2013 година, като тези разноски се заплащат от страната, жителите, огромните и дребните предприятия. Последните в действителност заплащат висока цена през 2023 година, изключително в регионите, наранени от рискови метеорологични феномени, като Тесалия.
За да се предпазят предприятията от последствията от климатичната рецесия, се счита, че до 2030 година ще са нужни вложения от порядъка на 15 милиарда евро. Всъщност тези вложения, съгласно изследване на Националната банка на Гърция, могат да донесат чисти изгоди в размер на 10-40 милиарда евро до 2030 година
Загрижеността за тази година към този момент е почнала, както заради миналогодишния опит, по този начин и заради доста високите температури и възникването на горски пожари още от края на март, тъй че от ден на ден предприятия се застраховат, както и подхващат превантивни ограничения.
Според NBG относителните разноски за рискови метеорологични феномени доближават половин милиард евро през 2021 година, като през 2013 година са били едвам 0,01 милиарда евро, а през 2023 година, годината на пагубните пожари и наводнения, рисковите метеорологични феномени, с изключение на материалните вреди за семействата и предприятията, се правят оценка като съдействали за понижаване на добавената стойност в селското стопанство в страната с 8 % и загуба на 1,2 милиона туристически визити.
Данните на Асоциацията на застрахователните сдружения в Гърция (EAEE) демонстрират, че вредите, обезщетени от застрахователните сдружения в интервала 1993-2023 година, са близо 1 милиард евро, като 2023 година, заради горските пожари и бурята Даниел, е годината с най-вече вреди.
Миналата година е коствала на застрахователната промишленост 404,6 млн. евро за компенсации, от общо 968,5 млн. евро, изплатени в интервала 1993-2023 година
Европейска комисия съди Гърция поради проектите за ръководство на риска от наводнения
Страните членки би трябвало да ги актуализират един път на шест години
От изследването, извършено от NBG в компании в Арта, Виотия, Еврос, Евия, Евритания, Теспротия, Янина, Кардица, Лариса, Магнезия, Ксанти, Превеза, Родопи, Трикала, Фтиотида и Фокида, излиза наяве, че 75% от МСП са били отрицателно наранени от естествени бедствия. Около 30 % от тях декларират директен удар във връзка с материалните вреди, като две трети от тях са били наранени в предишното. Други 42 % са претърпели непреки вреди.
За да се предпазят предприятията от последствията от климатичната рецесия, се счита, че до 2030 година ще са нужни вложения от порядъка на 15 милиарда евро. Всъщност тези вложения, съгласно изследване на Националната банка на Гърция, могат да донесат чисти изгоди в размер на 10-40 милиарда евро до 2030 година
Загрижеността за тази година към този момент е почнала, както заради миналогодишния опит, по този начин и заради доста високите температури и възникването на горски пожари още от края на март, тъй че от ден на ден предприятия се застраховат, както и подхващат превантивни ограничения.
Според NBG относителните разноски за рискови метеорологични феномени доближават половин милиард евро през 2021 година, като през 2013 година са били едвам 0,01 милиарда евро, а през 2023 година, годината на пагубните пожари и наводнения, рисковите метеорологични феномени, с изключение на материалните вреди за семействата и предприятията, се правят оценка като съдействали за понижаване на добавената стойност в селското стопанство в страната с 8 % и загуба на 1,2 милиона туристически визити.
Данните на Асоциацията на застрахователните сдружения в Гърция (EAEE) демонстрират, че вредите, обезщетени от застрахователните сдружения в интервала 1993-2023 година, са близо 1 милиард евро, като 2023 година, заради горските пожари и бурята Даниел, е годината с най-вече вреди.
Миналата година е коствала на застрахователната промишленост 404,6 млн. евро за компенсации, от общо 968,5 млн. евро, изплатени в интервала 1993-2023 година
Европейска комисия съди Гърция поради проектите за ръководство на риска от наводнения
Страните членки би трябвало да ги актуализират един път на шест години
От изследването, извършено от NBG в компании в Арта, Виотия, Еврос, Евия, Евритания, Теспротия, Янина, Кардица, Лариса, Магнезия, Ксанти, Превеза, Родопи, Трикала, Фтиотида и Фокида, излиза наяве, че 75% от МСП са били отрицателно наранени от естествени бедствия. Около 30 % от тях декларират директен удар във връзка с материалните вреди, като две трети от тях са били наранени в предишното. Други 42 % са претърпели непреки вреди.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ