Бойко Младенов пред Sportal.bg – за Левски и ЦСКА, липсата на Вечното дерби и новите звезди на българския баскетбол
Разговорите за Левски и ЦСКА в никакъв случай не минават без солидна доза страсти. Така протече и нашата полемика с някогашния баскетболен национал Бойко Младенов на тази тематика. Пред Sportal.bg , точно на 40-я си рожден ден, той описа по какъв начин са го посрещнали почитателите на „ червените”, откакто към този момент е носил екипа на безконечния противник, кои са бъдещите водачи на българския баскетбол и потърси повода за неналичието на ЦСКА в баскетболния хайлайф.
- Вие сте прочут с пристрастията си към Левски, само че обличате и екипа на ЦСКА. Как Ви одобриха почитателите на „ армейците”?
- Бях някакъв лик на Левски и алената общественост мъчно ме одобри. Никога няма да не помни този транспарант в зала „ Христо Ботев”, още ми стои пред очите - „ Червената цитадела няма място за троянски коне, Бойко Младенов е говедо, това го знае всяко хлапе.” Такава наслада ми достави на душата, че ме оприличиха на говедо, че още го помня и го нося с горделивост в сърцето си.
- След това по какъв начин се разви всичко. Тогава към момента имаше страсти в баскетбола, имаше Левски и ЦСКА, цялостни зали.
- Имаше, да. По друг метод бяха тогава нещата. Спомням си с носталгия и се надявам това време отново да се върне в миналото.
- Колко липсва Вечното дерби на българския баскетбол?
- Страшно доста липсва. Смятам, че този тим (б.а. ЦСКА) беше съзнателно унищожен. Минаха към този момент към 15 години и никой не потърси отговорност в никого за какво това се случи и за какво към момента този тим го няма в елита.
- Изглежда нереално да няма спонсори, които да желаят да оказват помощ на тим като ЦСКА.
- Това е доста огромен тим. Има много богати хора в България, които симпатизират на ЦСКА и биха дали пари, с цел да съществува тимът. Не знам след толкоз години за какво нещата не са се трансформирали и подобен тим към момента няма.
- Проблемът не е единствено Вечното дерби. В българския баскетбол няма дербита и в огромните градове. Защо?
- Нещата се губят още първоначално. Децата би трябвало да бъдат насочени какво да вършат, би трябвало да им се покаже, да им се даде опция да си избират какъв спорт да спортуват. Залите би трябвало да стартират да се пълнят с деца, тези деца да стартират да влизат в юношеските гарнитури, да влизат в мъже и да има повече конкуренция, която да се пръсне по тимовете, даже да не са единствено в София. В София имаме единствено мъжки тим на Левски, за толкоз огромен град, това е смешно. В Сплит, който е доста по-малък от София има пет тима по водна топка.
- Водната топка е вяра в Хърватия.
- Защото имат триумфи. Има хора, на които децата желаят да подражават. Ние нямаме подобен баскетболист, на кого децата да желаят да наподобяват. Все още нямаме, уповавам се да имаме скоро и съм сигурен, че ще имаме подобен. В момента има доста надарени момчета, които израстват.
- Александър Везенков не е ли такава фигура?
- Той може да стане този баскетболист, на който децата да желаят да подражават. Да се будят всяка заран и да споделят, че желаят да са като него. Но Везенков не е Йокич, не е Лука Дончич, уповавам се да стане. Да има този късмет, най-малко да се приближи до тях. Но ни би трябвало един или няколко, които в действителност да стимулират младото потомство, да им дадат образец. Саша демонстрира отношение, което в действителност е прилежащо на такива огромни имена в баскетбола. На терена и отвън него той е образец за държание. А той е звездата на българския баскетбол. На него му трябват единствено триумфите, само че съм сигурен, че те ще дойдат. Ще има много огромни триумфи.
Надявам се Константин Костадинов да продължава в същия дух по пътя, по който е поел и в никакъв случай да не поглежда обратно. Да помни от къде е тръгнал, само че в никакъв случай да не се връща там. Да продължава да се развива. Има неповторим тим и неповторим късмет да реализира доста. Той е заплашителен гений. Надявам се да стане кумир на младото потомство, както и Емил Стоилов. Не изключвам Везенков. Той не е първа младост, само че има още накъде да се развива.
- Как се промени баскетболът в България от времето от Вашето време до този миг?
- Като се отхвърлих и си споделих, че равнището на баскетбола ще се вдигне най-малко малко, откакто ме няма (смее се), само че съм направил страшна неточност в преценката си. Баскетболът беше по-различен. Младите баскетболисти в този момент ще си кажат „ Този от комунизма там”. Не, не съм от комунизма, а от преди 10-15 години. Играл съм с най-хубавите баскетболисти в България. Нещата бяха в действителност по друг метод. В един миг в Левски имаше петима водачи. Не знаеш на къде да погледнеш. Гледаше се всяка една твоя неверна стъпка, натякваше ти се, споделяше ти се къде грешиш, имаше кой да ти помогне игрово на терена, на тренировки, от кого да потърсиш съвет. Играта беше доста динамична, доста физическа. Нещата бяха по безусловно различен метод. Залите бяха цялостни и това също даваше и друг образ на самата игра. Сега като играеш пред празна зала и я гледаш по малкия екран, баскетболът наподобява напълно друг.
- С какво не можете да свикнете в актуалния баскетбол?
- Празните зали – това нещо ме побърква, в действителност. Как може да са толкоз празни залите. Те не бяха цялостни и преди пандемията. Не знам за какво се случи това. Помня моменти, в които съм играл във Варна, а ДКС се пръскаше по шевовете, в Ямбол, в Ботевград. Имаше хора, които ни чакаха пред залите. Още с влизането, настроението за мача беше приповдигнато. Играли сме мачове в зала „ Христо Ботев” против Фенербахче, имаше хора, които стояха извън, тъй като нямаше билети, с цел да влязат да гледат мача.
- Всъщност какъв брой огромен проблем е това, че баскетболистите са неразпознаваеми лица?
- Да, в действителност не са разпознаваеми. Това се дължи на празните зали и на рекламата на спорта, която не съществува. Трябва да имаме някаква реклама, би трябвало този спорт някой да го популяризира. Трябва ни този баскетболист, който всички чакаме да даде подтик на баскетболна България. Дано скоро се случи и нека скоро се появи такова момче, което да вдигне равнището на баскетбола.
Снимка: Личен списък
- Вие сте прочут с пристрастията си към Левски, само че обличате и екипа на ЦСКА. Как Ви одобриха почитателите на „ армейците”?
- Бях някакъв лик на Левски и алената общественост мъчно ме одобри. Никога няма да не помни този транспарант в зала „ Христо Ботев”, още ми стои пред очите - „ Червената цитадела няма място за троянски коне, Бойко Младенов е говедо, това го знае всяко хлапе.” Такава наслада ми достави на душата, че ме оприличиха на говедо, че още го помня и го нося с горделивост в сърцето си.
- След това по какъв начин се разви всичко. Тогава към момента имаше страсти в баскетбола, имаше Левски и ЦСКА, цялостни зали.
- Имаше, да. По друг метод бяха тогава нещата. Спомням си с носталгия и се надявам това време отново да се върне в миналото.
- Колко липсва Вечното дерби на българския баскетбол?
- Страшно доста липсва. Смятам, че този тим (б.а. ЦСКА) беше съзнателно унищожен. Минаха към този момент към 15 години и никой не потърси отговорност в никого за какво това се случи и за какво към момента този тим го няма в елита.
- Изглежда нереално да няма спонсори, които да желаят да оказват помощ на тим като ЦСКА.
- Това е доста огромен тим. Има много богати хора в България, които симпатизират на ЦСКА и биха дали пари, с цел да съществува тимът. Не знам след толкоз години за какво нещата не са се трансформирали и подобен тим към момента няма.
- Проблемът не е единствено Вечното дерби. В българския баскетбол няма дербита и в огромните градове. Защо?
- Нещата се губят още първоначално. Децата би трябвало да бъдат насочени какво да вършат, би трябвало да им се покаже, да им се даде опция да си избират какъв спорт да спортуват. Залите би трябвало да стартират да се пълнят с деца, тези деца да стартират да влизат в юношеските гарнитури, да влизат в мъже и да има повече конкуренция, която да се пръсне по тимовете, даже да не са единствено в София. В София имаме единствено мъжки тим на Левски, за толкоз огромен град, това е смешно. В Сплит, който е доста по-малък от София има пет тима по водна топка.
- Водната топка е вяра в Хърватия.
- Защото имат триумфи. Има хора, на които децата желаят да подражават. Ние нямаме подобен баскетболист, на кого децата да желаят да наподобяват. Все още нямаме, уповавам се да имаме скоро и съм сигурен, че ще имаме подобен. В момента има доста надарени момчета, които израстват.
- Александър Везенков не е ли такава фигура?
- Той може да стане този баскетболист, на който децата да желаят да подражават. Да се будят всяка заран и да споделят, че желаят да са като него. Но Везенков не е Йокич, не е Лука Дончич, уповавам се да стане. Да има този късмет, най-малко да се приближи до тях. Но ни би трябвало един или няколко, които в действителност да стимулират младото потомство, да им дадат образец. Саша демонстрира отношение, което в действителност е прилежащо на такива огромни имена в баскетбола. На терена и отвън него той е образец за държание. А той е звездата на българския баскетбол. На него му трябват единствено триумфите, само че съм сигурен, че те ще дойдат. Ще има много огромни триумфи.
Надявам се Константин Костадинов да продължава в същия дух по пътя, по който е поел и в никакъв случай да не поглежда обратно. Да помни от къде е тръгнал, само че в никакъв случай да не се връща там. Да продължава да се развива. Има неповторим тим и неповторим късмет да реализира доста. Той е заплашителен гений. Надявам се да стане кумир на младото потомство, както и Емил Стоилов. Не изключвам Везенков. Той не е първа младост, само че има още накъде да се развива.
- Как се промени баскетболът в България от времето от Вашето време до този миг?
- Като се отхвърлих и си споделих, че равнището на баскетбола ще се вдигне най-малко малко, откакто ме няма (смее се), само че съм направил страшна неточност в преценката си. Баскетболът беше по-различен. Младите баскетболисти в този момент ще си кажат „ Този от комунизма там”. Не, не съм от комунизма, а от преди 10-15 години. Играл съм с най-хубавите баскетболисти в България. Нещата бяха в действителност по друг метод. В един миг в Левски имаше петима водачи. Не знаеш на къде да погледнеш. Гледаше се всяка една твоя неверна стъпка, натякваше ти се, споделяше ти се къде грешиш, имаше кой да ти помогне игрово на терена, на тренировки, от кого да потърсиш съвет. Играта беше доста динамична, доста физическа. Нещата бяха по безусловно различен метод. Залите бяха цялостни и това също даваше и друг образ на самата игра. Сега като играеш пред празна зала и я гледаш по малкия екран, баскетболът наподобява напълно друг.
- С какво не можете да свикнете в актуалния баскетбол?
- Празните зали – това нещо ме побърква, в действителност. Как може да са толкоз празни залите. Те не бяха цялостни и преди пандемията. Не знам за какво се случи това. Помня моменти, в които съм играл във Варна, а ДКС се пръскаше по шевовете, в Ямбол, в Ботевград. Имаше хора, които ни чакаха пред залите. Още с влизането, настроението за мача беше приповдигнато. Играли сме мачове в зала „ Христо Ботев” против Фенербахче, имаше хора, които стояха извън, тъй като нямаше билети, с цел да влязат да гледат мача.
- Всъщност какъв брой огромен проблем е това, че баскетболистите са неразпознаваеми лица?
- Да, в действителност не са разпознаваеми. Това се дължи на празните зали и на рекламата на спорта, която не съществува. Трябва да имаме някаква реклама, би трябвало този спорт някой да го популяризира. Трябва ни този баскетболист, който всички чакаме да даде подтик на баскетболна България. Дано скоро се случи и нека скоро се появи такова момче, което да вдигне равнището на баскетбола.
Снимка: Личен списък
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ