Министър Петкова изненадана от гнева срещу данъка върху добива на природни богатства
Разговорите ще продължат, с цел да не пречат ограниченията на бизнеса и да основават обществено напрежение
По отношение на налога върху подземните благосъстояния останах с усещане, че няма проблеми, само че това не значи, че диалозите не могат да продължат и ограниченията да не пречат на бизнеса и да не основават обществено напрежение. Това сподели служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на изключителното съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС), което прегледа проектобюджета на страната и проектобюджетите на ДОО и НЗОК.
Докато Петкова представяше ограниченията за увеличение на приходите в хазната, една от които е въпросният налог, пред Министерския съвет, където се организира съвещанието на тристранката, се организира митинг на синдикални организации на миньорите. Те упорстват да не се усилват налозите на фирмите в сектора.
Както се стимулира Министерството на финансите (МФ) в предлагането си за държавне бюджет за 2025 година, " мярката се предлага по отношение на нуждата от превъзмогване на бариерите за актуализиране на концесионните заплащания за лицата, добиващи подземни благосъстояния по смисъла на Закона за подземните благосъстояния ". " Целта е реализиране на настоящо равнище на възнаграждение за правото за рандеман на подземни благосъстояния на територията на страната, които са изключителна държавна благосъстоятелност. "
В прогнозите си МФ залага доходи през 2025 година от 900 млн. лева от спомагателния налог върху добива на подземни благосъстояния. От концесионни такси се събират на година към 200 млн. лв..
Директорът на едно от предприятията в сектора - " Каолин ", пресметна, че освен концесионната такса от 3 млн. лв., които сдружението е платило за 2023 година, с този новия налог ще би трябвало да заплати още 6 млн. лв..
Друго дружество от бранша - " Асарел-Медет ", спря предупредително работа в 6 часа тази заран " до второ разпореждане ".
От сдружението обявиха, че в случай че се вкара новото данъчно облагане, в допълнение към концесионната такса и налог облага, компанията ще е в неспособност да понесе тази тежест и ще е принудена да спре всички свои вложения и нововъведения, както и да преразгледа одобрената си обществена политика за работещите и за развиването на общината. Оттам означиха, че сходно облагане не съществува в никоя от европейските страни и по този метод ще е налице неравноправно отнасяне на бранша, който ще бъде неконкурентноспособен на мините в другите страни.
Първи срещу налога реагира Американската комерсиална камара (АТК). Данъкът върху подземните благосъстояния " по съществото си показва непропорционално отнасяне на стопански субекти, опериращи на територията на Европейския съюз и вкарва дискриминационни положения с двойното им данъчно облагане, акцентираха от АТК. Подобни оферти биха повлияли отрицателно върху капиталовия климат и бизнес средата у нас, регистрират от камарата.
Критиката си АТК насочи към неналичието на институционален разговор, на изчерпателен разбор за изгодите и рисковете, както и за следствията, които те влекат при възможното въвеждане на налога както за минния отрасъл, по този начин и за стопанската система и за репутацията на България, написа в позицията на АТК.
Българската минно-геоложка камара на собствен ред акцентира, че браншът към този момент е претрупан с немалка по мярка финансова тежест посредством начисляваните концесионни такси и няма условия за нов налог, посредством който страната " едностранно и голословно трансформира размера на изгодите, които получава от добива за подземни благосъстояния, без да обезпечава благоприятни условия да упражнява на правото на рандеман ".
Планът на МФ наподобява е въпросният налог да бъде въведен изключително единствено за 2025 година, тъй като липсва в средносрочната прогноза на ведомството.
Предвижда се той да се ползва за всички типове потребни изкопаеми - железни руди, индустриални минерали, твърди горива, строителни и скално-облицовачни материали, петрол и природен газ, минни боклуци и минерални води. Разликата посред им е в образуването на данъчната основа и данъчната ставка.
Идеята е металните потребни изкопаеми, като мед и злато, да се таксуват с 15%, а неметални - като индустриални минерали, строителни материали, горива и петрол, скално-облицовъчни материали и други - с 8%, писа .
Компаниите би трябвало да показват в Национална агенция за приходите доклад за добива си на всяко шестмесечие.
Пред тристранния съвет през днешния ден Людмила Петкова призна, че е изцяло наясно, " че някои от предложенията не подсигуряват резистентност ", само че задачата е опазване на фискалната резистентност в средносрочен проект. Наясно сме, означи още служебният министър, че по огромна част от приходните и разходните ограничения няма единодушие. В последна сметка, по думите на Петкова, " народните представители имат цялостните пълномощия да вършат всичко, което желаят да вършат със законодателството, както и да предложат други ограничения ".
По отношение на налога върху подземните благосъстояния останах с усещане, че няма проблеми, само че това не значи, че диалозите не могат да продължат и ограниченията да не пречат на бизнеса и да не основават обществено напрежение. Това сподели служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на изключителното съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС), което прегледа проектобюджета на страната и проектобюджетите на ДОО и НЗОК.
Докато Петкова представяше ограниченията за увеличение на приходите в хазната, една от които е въпросният налог, пред Министерския съвет, където се организира съвещанието на тристранката, се организира митинг на синдикални организации на миньорите. Те упорстват да не се усилват налозите на фирмите в сектора.
Както се стимулира Министерството на финансите (МФ) в предлагането си за държавне бюджет за 2025 година, " мярката се предлага по отношение на нуждата от превъзмогване на бариерите за актуализиране на концесионните заплащания за лицата, добиващи подземни благосъстояния по смисъла на Закона за подземните благосъстояния ". " Целта е реализиране на настоящо равнище на възнаграждение за правото за рандеман на подземни благосъстояния на територията на страната, които са изключителна държавна благосъстоятелност. "
В прогнозите си МФ залага доходи през 2025 година от 900 млн. лева от спомагателния налог върху добива на подземни благосъстояния. От концесионни такси се събират на година към 200 млн. лв..
Директорът на едно от предприятията в сектора - " Каолин ", пресметна, че освен концесионната такса от 3 млн. лв., които сдружението е платило за 2023 година, с този новия налог ще би трябвало да заплати още 6 млн. лв..
Друго дружество от бранша - " Асарел-Медет ", спря предупредително работа в 6 часа тази заран " до второ разпореждане ".
От сдружението обявиха, че в случай че се вкара новото данъчно облагане, в допълнение към концесионната такса и налог облага, компанията ще е в неспособност да понесе тази тежест и ще е принудена да спре всички свои вложения и нововъведения, както и да преразгледа одобрената си обществена политика за работещите и за развиването на общината. Оттам означиха, че сходно облагане не съществува в никоя от европейските страни и по този метод ще е налице неравноправно отнасяне на бранша, който ще бъде неконкурентноспособен на мините в другите страни.
Първи срещу налога реагира Американската комерсиална камара (АТК). Данъкът върху подземните благосъстояния " по съществото си показва непропорционално отнасяне на стопански субекти, опериращи на територията на Европейския съюз и вкарва дискриминационни положения с двойното им данъчно облагане, акцентираха от АТК. Подобни оферти биха повлияли отрицателно върху капиталовия климат и бизнес средата у нас, регистрират от камарата.
Критиката си АТК насочи към неналичието на институционален разговор, на изчерпателен разбор за изгодите и рисковете, както и за следствията, които те влекат при възможното въвеждане на налога както за минния отрасъл, по този начин и за стопанската система и за репутацията на България, написа в позицията на АТК.
Българската минно-геоложка камара на собствен ред акцентира, че браншът към този момент е претрупан с немалка по мярка финансова тежест посредством начисляваните концесионни такси и няма условия за нов налог, посредством който страната " едностранно и голословно трансформира размера на изгодите, които получава от добива за подземни благосъстояния, без да обезпечава благоприятни условия да упражнява на правото на рандеман ".
Планът на МФ наподобява е въпросният налог да бъде въведен изключително единствено за 2025 година, тъй като липсва в средносрочната прогноза на ведомството.
Предвижда се той да се ползва за всички типове потребни изкопаеми - железни руди, индустриални минерали, твърди горива, строителни и скално-облицовачни материали, петрол и природен газ, минни боклуци и минерални води. Разликата посред им е в образуването на данъчната основа и данъчната ставка.
Идеята е металните потребни изкопаеми, като мед и злато, да се таксуват с 15%, а неметални - като индустриални минерали, строителни материали, горива и петрол, скално-облицовъчни материали и други - с 8%, писа .
Компаниите би трябвало да показват в Национална агенция за приходите доклад за добива си на всяко шестмесечие.
Пред тристранния съвет през днешния ден Людмила Петкова призна, че е изцяло наясно, " че някои от предложенията не подсигуряват резистентност ", само че задачата е опазване на фискалната резистентност в средносрочен проект. Наясно сме, означи още служебният министър, че по огромна част от приходните и разходните ограничения няма единодушие. В последна сметка, по думите на Петкова, " народните представители имат цялостните пълномощия да вършат всичко, което желаят да вършат със законодателството, както и да предложат други ограничения ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ