Павел Маринов пред Sportal.bg: Дадох здравето си, дадох всичко за националния отбор
Разговорите с него постоянно са забавни, а отговорите до болежка откровени. Бившият капитан на националния тим по баскетбол Павел Маринов приказва извънредно пред Sportal.bg по наболели въпроси свързани с представителният ни отбор и неналичието на неговото име там. Без оправдания и със напълно трезва оценка на обстановката, той показа по какъв начин приема този факт. Не подминахме тематиката за равнището на българското състезание и горчивата истина за „ специалност баскетболист” в днешно време в страната ни.
- Наскоро се появи разширеният състав на националния тим и разсъни много въпроси. Най-обсъждана беше неналичието на Вашето име там. В диалогът ми с националния селекционер Росен Барчовски, той ме увери, че нямате спорове. Каква е Вашата позиция по този въпрос?
- Ние нямаме несъгласия, тъй като действително не сме говорили по този въпрос. Прочетох в интернет, че не съм извикан в тима. Какви несъгласия можем да имаме, като не сме водили диалози...
- Обижда ли Ви тази обстановка по някакъв метод, предвид на това, че толкоз време сте неизменима част от националния тим, даже капитан на тима?
- Чисто като его, да. Нормално е да ти пипнат самочувствието в тази обстановка. Не мога да укривам, че ми стана неприятно, само че като цяло го одобрявам професионално. Опитвам се да мисля по този начин, че просто няма потребност от мен. Опитвам се да го възприема по този метод. Да кажем, че този треньор не обича да играе с играчи, които играят моя жанр на игра. Въпреки, че в последния прозорец играех на каква ли не позиция. Не знам защо ме бяха повикали, единствено да им запълвам дупките ли...
- Вие сте човек с темперамент, който споделя каквото мисли. Смятате ли, че сте неуместен? Хората май не обичат да чуват истината?
- Това си е техен проблем. Аз нямам проблем с това да поема отговорност и да си застана зад думите. Винаги съм бил подобен. Не съм малоумен човек и знам в коя обстановка, какво мога да кажа. Да, имало е случаи, в които, като съм бил по-малък да споделям това, което мисля, само че не е било на място. Просто е нямало смисъл да го споделям, с цел да си навличам проблеми. Не съм имал спорове в последните години в националния тим. От години в Лукойл Академик, когато имах проблеми с Докузовски, съм станал доста обран и като цяло не споделям доста с треньорите. Отговарям единствено, в случай че ме питат нещо. Отбягвам ги. Малко съм борсук (смее се). Действам си по моята стратегия, в съблекалнята си споделям, само че с треньори не обичам да се сдушвам толкоз доста.
- Все отново не Ви ли се играеше на тези квалификации идващия месец?
- Играеше ми се, само че да кажем, че в последните месеци, откогато е почнал сезонът се пробвам да намеря най-хубавия темп на игра за себе си и в тима, в който играя. Да кажем, че това е причина, заради която не са ме извикали – не съм задоволително работлив в последно време. Имам мощни мачове, имам и по-слаби. За всичко си имам пояснение. Всеки може да си откри опрощение. Аз съм огромно момче и си нося моите отговорности. Не ми е обидно, само че ме е гняв. Яд ме е, тъй като един път не се класирахме за европейско поради сходно нещо и в този момент се тормозя да не се случи същото.
- Какво Ви е гняв, че не сте дал на националния тим до този миг?
- Дадох здравето си на националния тим, фамилията ми се разпадна...Дадох всичко на тима. Като страсти, като предпочитание за наличие безусловно всичко съм дал на този тим.
- За кой мач съжалявате най-вече?
- Има много по-стари мачове, за които скърбя. Не единствено за домакинския мач с Чехия, който беше наш и го загубихме. Имаше един мач през 2011-та година играеха Белгия против Украйна. Ако белгийците бяха победили, щяхме да продължим във втората фаза на европейското състезание. Стояхме и ги гледахме до полувремето, мачът се развиваше добре и внезапно някой от главните играчите на Белгия се контузи, разликата се повиши на 20 точки и трябваше да се прибираме.
- Много години виждате националния тим от вътрешната страна. Хайде да вдигнем завесата и да разкрием какво куца зад кулисите? Колективът с един треньор е добър, с различен не е...
- Колективът не го гради треньорът. Колективът се гради от играчите. Ролята на треньора е да употребява най-силните страни на играчите, да ги подреди в някаква система. Да употребява това, което те могат да вършат най-добре или каквото той счита, че може да употребява от даден състезател.
- Е, не може треньорът да няма никакво значение за сплотяването на колектива.
- Не съм споделил, че няма значение, само че главното не е той. Треньорът си управлява 12 индивида и те би трябвало да го слушат. Има разнообразни психологии. Има треньори, които са всеобщият зложелател и по този начин стимулират играчите. Всички ги ненавиждат, никой не желае да работи с тях, единствено принудително и блъскаш. Събирате се дружно и сте против него. Има треньори, които са по-дружелюбни, които са другарски въодушевление, отпускат повече свободно време, имат повече въодушевление на тренировките. Но главното, което прави колектива са играчите. Ако играчите си харесват, има колектив. Не може един треньор да ми каже на мен аз кого ще харесам и с кого ще ми е прелестно да играя баскетбол. Говоря като цяло.
- Малко се отнесохме. Какво не му се получава на националния тим?
- Нямаме задоволително самочувствие. Не играем на високо равнище. И аз съм подобен състезател – играл по Румъния, Втора лига във Франция, нищо особено. Чавдар е играл в междинни тимове в Гърция, в Австрия. Нямаме играчи. Играем против Босна и им поглеждаме състава – единият от Байерн Мюнхен, различен младеж на Реал Мадрид, чакай малко, ние тези тимове не сме ги виждали. За какво приказваме?! Ние просто не се състезаваме ежедневно на такова равнище. Ние през вчерашния ден (б.а. с Берое) излизаме да играем против Черно море... Моите почетения към момчетата, само че.. Много добре наподобяват като баскетболисти, само че не са гладни за триумф. Те не са гладни, не изглеждаха по този начин. Това беше ефирен мач. Дават те по малкия екран! Аз не съм излизал едно време против Хрисимир Димитров, Тодор Стойков и Илия Станков да играя с усмивка на разположение. Аз излизах, с цел да опитам да им вкарам някой панер, да им забия нещо, да ме запомнят! Нашето състезание е едва. Много се надявам двата български тима – Балкан и Рилски състезател да продължат напред във ФИБА Къп. Искрено им поисквам триумф, тъй като българските баскетболисти имат потребност да играят на равнище и българският баскетбол има потребност от тях. Имат потребност да играят против положителни състезатели, с положителни състезатели, да играят мачове против по-добри тимове. Те могат да играят, само че въпросът е да им стане табиет. Не да се напънеш един-два пъти в годината, а цяла година да играеш на такова движение. Това е казусът на националния тим, че просто не се състезаваме на доста високо равнище. Виждате, идва Везенков и изрива паркета и си проличава.
- Как се разграничава националният тим с и без Александър Везенков?
- Аз съм групов състезател и ми е доста прелестно да играя с Везенков. Първо, тъй като е доста прелестно момче. Приятно е да е към теб. И второ, че търсиш го по игрището, даваш му топката и знаеш, че той ще я вкара. Той е палач на игрището. Може да означи панер от всяка позиция. Смятам, че това му е най-силната страна, той е изпълнител на първо място. Можеш да разчиташ на него във всяка обстановка, че той ще вкара. Хубаво ми е да бъде на игрището, тъй като несъмнено мога да разгадавам на него.
- Попитах Росен Барчовски, ще попитам и Вас като играч. Не ви ли се желае противниците на България да се тормозят от български състезатели, а не от единствения ни чужденец в състава Дий Бост?
- От това би трябвало да се натъжават хората, които ръководят. Нека противника ни да остави Чавдар Костов самичък на тройката 4-5 пъти, пък да забележим дали няма да се опасяват и от него. Ние употребяваме Дий Бост като плеймейкър в националния тим, а той в клубния си тим даже не играе на тази позиция. Той се изхабява тук. Той е спрял преди да стартира мача. Той не е характерен плеймейкър към този момент. Ще чуем и български имена. Въпросът е някой различен да желае да чуе, тъй като аз явно няма да съм в тима. Трябва някой от дребните, които желаят да играят в националния тим да се постарае. Трябва да се чува за тях, да бележат, да се развиват, да отидат на по-високо равнище. А не просто, тъй като са доста красиви да си качват равнището.
- Как гледате на натурализарането на играчи в националния тим?
- Хем имаме потребност, в случай че желаеме да реализираме някаква цел, хем ме е гняв. Яд ме е, тъй като желая ние да го създадем. Но очевидно, както в юношеските гарнитури краткосрочните цели са по-важни от дълготрайните и в националния тим е по този начин. Гоним къси цели за всяка година, за всеки цикъл. Така и не развихме някой състезател. Ако имахме Станимир Маринов, който в последно време има здравословни проблеми, нямаше да имаме потребност от плеймейкър. Има и други момчета, които наподобяват доста добре.
- Защо е толкоз мъчно български баскетболисти да излязат в топ тимове в чужбина?
- Защото нямаме и треньори на открито. Няма кой да те прибере. Не сме забавни, нямаме положителни привички като баскетболисти. Не се състезаваме на доста високо равнище, имам вяра, че е това.
- Какво Ви натъжава в българския баскетбол?
- Не е професионално. Българският баскетбол се трансформира в една непривлекателна специалност за децата. Те просто не желаят да стават баскетболисти. Това не е единствено на професионално равнище. Отнася се и за юношите. Наблюдавам на всички места какво става по тимовете. Мъка! Това да работиш като треньор в България е просто... Много малко от тях живеят умерено с треньорска заплата, даже аз нямам доверие, че някой живее единствено от треньорска заплата умерено. Децата би трябвало да спортуват да упражняват, какво е това?! Гледам децата са дебели, мързеливи, с неправилна стойка. Едно време не беше по този начин. Не съм толкоз възрастен, представете си какво е било по комунизма. Всички с белите потници и тениски си ги представям. Но ние не сме отговорни, че спортът е на такова равнище. Баща ми го дефинира доста добре – спортът е отражение на една стопанска система. Не може да имаш високо равнище спорт, в случай че нямаш пари.
- Дори това, че липсва Вечното дерби Левски – ЦСКА е миг, който демонстрира упадъка на българския баскетбол.
- Това са клубовете, от които се чака най-голямо произвеждане на фрагменти, а те си изпопродадоха всичко и всички уреди за спорт се разпаднаха. Нищо не действа.
- До къде може да стигне Берое този сезон?
- Всички виждат, че тимът има доста капацитет, има мощни оръжия, просто не сме си намерили мястото под Слънцето. Времето ще покаже.
- Наскоро се появи разширеният състав на националния тим и разсъни много въпроси. Най-обсъждана беше неналичието на Вашето име там. В диалогът ми с националния селекционер Росен Барчовски, той ме увери, че нямате спорове. Каква е Вашата позиция по този въпрос?
- Ние нямаме несъгласия, тъй като действително не сме говорили по този въпрос. Прочетох в интернет, че не съм извикан в тима. Какви несъгласия можем да имаме, като не сме водили диалози...
- Обижда ли Ви тази обстановка по някакъв метод, предвид на това, че толкоз време сте неизменима част от националния тим, даже капитан на тима?
- Чисто като его, да. Нормално е да ти пипнат самочувствието в тази обстановка. Не мога да укривам, че ми стана неприятно, само че като цяло го одобрявам професионално. Опитвам се да мисля по този начин, че просто няма потребност от мен. Опитвам се да го възприема по този метод. Да кажем, че този треньор не обича да играе с играчи, които играят моя жанр на игра. Въпреки, че в последния прозорец играех на каква ли не позиция. Не знам защо ме бяха повикали, единствено да им запълвам дупките ли...
- Вие сте човек с темперамент, който споделя каквото мисли. Смятате ли, че сте неуместен? Хората май не обичат да чуват истината?
- Това си е техен проблем. Аз нямам проблем с това да поема отговорност и да си застана зад думите. Винаги съм бил подобен. Не съм малоумен човек и знам в коя обстановка, какво мога да кажа. Да, имало е случаи, в които, като съм бил по-малък да споделям това, което мисля, само че не е било на място. Просто е нямало смисъл да го споделям, с цел да си навличам проблеми. Не съм имал спорове в последните години в националния тим. От години в Лукойл Академик, когато имах проблеми с Докузовски, съм станал доста обран и като цяло не споделям доста с треньорите. Отговарям единствено, в случай че ме питат нещо. Отбягвам ги. Малко съм борсук (смее се). Действам си по моята стратегия, в съблекалнята си споделям, само че с треньори не обичам да се сдушвам толкоз доста.
- Все отново не Ви ли се играеше на тези квалификации идващия месец?
- Играеше ми се, само че да кажем, че в последните месеци, откогато е почнал сезонът се пробвам да намеря най-хубавия темп на игра за себе си и в тима, в който играя. Да кажем, че това е причина, заради която не са ме извикали – не съм задоволително работлив в последно време. Имам мощни мачове, имам и по-слаби. За всичко си имам пояснение. Всеки може да си откри опрощение. Аз съм огромно момче и си нося моите отговорности. Не ми е обидно, само че ме е гняв. Яд ме е, тъй като един път не се класирахме за европейско поради сходно нещо и в този момент се тормозя да не се случи същото.
- Какво Ви е гняв, че не сте дал на националния тим до този миг?
- Дадох здравето си на националния тим, фамилията ми се разпадна...Дадох всичко на тима. Като страсти, като предпочитание за наличие безусловно всичко съм дал на този тим.
- За кой мач съжалявате най-вече?
- Има много по-стари мачове, за които скърбя. Не единствено за домакинския мач с Чехия, който беше наш и го загубихме. Имаше един мач през 2011-та година играеха Белгия против Украйна. Ако белгийците бяха победили, щяхме да продължим във втората фаза на европейското състезание. Стояхме и ги гледахме до полувремето, мачът се развиваше добре и внезапно някой от главните играчите на Белгия се контузи, разликата се повиши на 20 точки и трябваше да се прибираме.
- Много години виждате националния тим от вътрешната страна. Хайде да вдигнем завесата и да разкрием какво куца зад кулисите? Колективът с един треньор е добър, с различен не е...
- Колективът не го гради треньорът. Колективът се гради от играчите. Ролята на треньора е да употребява най-силните страни на играчите, да ги подреди в някаква система. Да употребява това, което те могат да вършат най-добре или каквото той счита, че може да употребява от даден състезател.
- Е, не може треньорът да няма никакво значение за сплотяването на колектива.
- Не съм споделил, че няма значение, само че главното не е той. Треньорът си управлява 12 индивида и те би трябвало да го слушат. Има разнообразни психологии. Има треньори, които са всеобщият зложелател и по този начин стимулират играчите. Всички ги ненавиждат, никой не желае да работи с тях, единствено принудително и блъскаш. Събирате се дружно и сте против него. Има треньори, които са по-дружелюбни, които са другарски въодушевление, отпускат повече свободно време, имат повече въодушевление на тренировките. Но главното, което прави колектива са играчите. Ако играчите си харесват, има колектив. Не може един треньор да ми каже на мен аз кого ще харесам и с кого ще ми е прелестно да играя баскетбол. Говоря като цяло.
- Малко се отнесохме. Какво не му се получава на националния тим?
- Нямаме задоволително самочувствие. Не играем на високо равнище. И аз съм подобен състезател – играл по Румъния, Втора лига във Франция, нищо особено. Чавдар е играл в междинни тимове в Гърция, в Австрия. Нямаме играчи. Играем против Босна и им поглеждаме състава – единият от Байерн Мюнхен, различен младеж на Реал Мадрид, чакай малко, ние тези тимове не сме ги виждали. За какво приказваме?! Ние просто не се състезаваме ежедневно на такова равнище. Ние през вчерашния ден (б.а. с Берое) излизаме да играем против Черно море... Моите почетения към момчетата, само че.. Много добре наподобяват като баскетболисти, само че не са гладни за триумф. Те не са гладни, не изглеждаха по този начин. Това беше ефирен мач. Дават те по малкия екран! Аз не съм излизал едно време против Хрисимир Димитров, Тодор Стойков и Илия Станков да играя с усмивка на разположение. Аз излизах, с цел да опитам да им вкарам някой панер, да им забия нещо, да ме запомнят! Нашето състезание е едва. Много се надявам двата български тима – Балкан и Рилски състезател да продължат напред във ФИБА Къп. Искрено им поисквам триумф, тъй като българските баскетболисти имат потребност да играят на равнище и българският баскетбол има потребност от тях. Имат потребност да играят против положителни състезатели, с положителни състезатели, да играят мачове против по-добри тимове. Те могат да играят, само че въпросът е да им стане табиет. Не да се напънеш един-два пъти в годината, а цяла година да играеш на такова движение. Това е казусът на националния тим, че просто не се състезаваме на доста високо равнище. Виждате, идва Везенков и изрива паркета и си проличава.
- Как се разграничава националният тим с и без Александър Везенков?
- Аз съм групов състезател и ми е доста прелестно да играя с Везенков. Първо, тъй като е доста прелестно момче. Приятно е да е към теб. И второ, че търсиш го по игрището, даваш му топката и знаеш, че той ще я вкара. Той е палач на игрището. Може да означи панер от всяка позиция. Смятам, че това му е най-силната страна, той е изпълнител на първо място. Можеш да разчиташ на него във всяка обстановка, че той ще вкара. Хубаво ми е да бъде на игрището, тъй като несъмнено мога да разгадавам на него.
- Попитах Росен Барчовски, ще попитам и Вас като играч. Не ви ли се желае противниците на България да се тормозят от български състезатели, а не от единствения ни чужденец в състава Дий Бост?
- От това би трябвало да се натъжават хората, които ръководят. Нека противника ни да остави Чавдар Костов самичък на тройката 4-5 пъти, пък да забележим дали няма да се опасяват и от него. Ние употребяваме Дий Бост като плеймейкър в националния тим, а той в клубния си тим даже не играе на тази позиция. Той се изхабява тук. Той е спрял преди да стартира мача. Той не е характерен плеймейкър към този момент. Ще чуем и български имена. Въпросът е някой различен да желае да чуе, тъй като аз явно няма да съм в тима. Трябва някой от дребните, които желаят да играят в националния тим да се постарае. Трябва да се чува за тях, да бележат, да се развиват, да отидат на по-високо равнище. А не просто, тъй като са доста красиви да си качват равнището.
- Как гледате на натурализарането на играчи в националния тим?
- Хем имаме потребност, в случай че желаеме да реализираме някаква цел, хем ме е гняв. Яд ме е, тъй като желая ние да го създадем. Но очевидно, както в юношеските гарнитури краткосрочните цели са по-важни от дълготрайните и в националния тим е по този начин. Гоним къси цели за всяка година, за всеки цикъл. Така и не развихме някой състезател. Ако имахме Станимир Маринов, който в последно време има здравословни проблеми, нямаше да имаме потребност от плеймейкър. Има и други момчета, които наподобяват доста добре.
- Защо е толкоз мъчно български баскетболисти да излязат в топ тимове в чужбина?
- Защото нямаме и треньори на открито. Няма кой да те прибере. Не сме забавни, нямаме положителни привички като баскетболисти. Не се състезаваме на доста високо равнище, имам вяра, че е това.
- Какво Ви натъжава в българския баскетбол?
- Не е професионално. Българският баскетбол се трансформира в една непривлекателна специалност за децата. Те просто не желаят да стават баскетболисти. Това не е единствено на професионално равнище. Отнася се и за юношите. Наблюдавам на всички места какво става по тимовете. Мъка! Това да работиш като треньор в България е просто... Много малко от тях живеят умерено с треньорска заплата, даже аз нямам доверие, че някой живее единствено от треньорска заплата умерено. Децата би трябвало да спортуват да упражняват, какво е това?! Гледам децата са дебели, мързеливи, с неправилна стойка. Едно време не беше по този начин. Не съм толкоз възрастен, представете си какво е било по комунизма. Всички с белите потници и тениски си ги представям. Но ние не сме отговорни, че спортът е на такова равнище. Баща ми го дефинира доста добре – спортът е отражение на една стопанска система. Не може да имаш високо равнище спорт, в случай че нямаш пари.
- Дори това, че липсва Вечното дерби Левски – ЦСКА е миг, който демонстрира упадъка на българския баскетбол.
- Това са клубовете, от които се чака най-голямо произвеждане на фрагменти, а те си изпопродадоха всичко и всички уреди за спорт се разпаднаха. Нищо не действа.
- До къде може да стигне Берое този сезон?
- Всички виждат, че тимът има доста капацитет, има мощни оръжия, просто не сме си намерили мястото под Слънцето. Времето ще покаже.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ