Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално,

Разговорът за децата в България постоянно е обагрен мощно прочувствено, политически, обществено, правно. В България няма утвърдена Стратегия за децата към този момент 3 години. Няма и спокоен и балансиран диалог за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развиването на децата на България. Детската беднотия, детската смъртност, ранното отпадане от учебно заведение са единствено част от проблемите. Инициативата „ Парламентарна група на децата “ е опит за диалог по тематиката за децата, част от която са диалозите с известни персони. Своите мисли по тематиката споделя поетът и публицист Георги Господинов.

- Кое най-важното и първото, което би трябвало да създадат бъдещите ръководещи за децата?

- Първо да изпитат прочут позор. Да са способни на това. И до момента в който са на власт, да работят по този начин, все едно отнякъде непрестанно ги гледа едно дете. Четох неотдавна социологически проучвания, съгласно които децата у нас са безусловно невидими обществено. Те стават обект на медийно говорене, единствено когато се случи някакво злощастие с тях. Когато ги убие ток на улицата, или заловят малолетни нарушители и така нататък И ръководещите, и всички ние, сме в непрестанен дълг към децата.

- Политиците, под натиска на избрани групи от обществото, отхвърлиха законопроекти и европейски документи, които подсигуряват отбраната на децата от принуждение. Решен ли е този проблем в България?

- Не, несъмнено. Някои политически партии даже се гордеят с това, че са спрели Истанбулската спогодба, където в действителност един от най-важните акценти беше отбраната на уязвимите в фамилията – децата и дамите. През 2012 година имаше едно проучване, съгласно което над 70 % от актуалните родители утвърждават шамареното на деца, дърпането на уши и прочие дейности, евфемистично наречени „ минимално принуждение над деца “. Сетих се за един известен израз от моето детство и направих къс видеопроект „ Шамарената фабрика “. Монтирах подиуми от български филми, най-вече детски, в които плющяха плесници и се хокаха децата. Удивително е, че ние – децата от шамарената фабрика, станахме след това шамарени заводи. Проблемът продължава и фабриките за плесници към момента работят в българското общество.

- От Ваша позиция, в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и фамилиите у нас?

- Има една всекидневна експанзия, която е наситила българското живеене и това ми се коства главен проблем. Агресивното държание става полезност, децата копират и развиват това, което виждат при възрастните.

- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?

- Струва ми се, уповавам се да е по този начин, че в този момент родителите приказват повече с децата си. Някога възрастни и деца бяха две несрещащи се вселени. Поне това, което следя при другари, а имам и персонален опит – отношението към децата като равни на нас стартира да се трансформира към положително.

- В каква България бихте желали да пораства Вашето дете?

- В спокойна и даваща късмет страна. В мотивираща среда, където хората са деликатни един към различен, даже се усмихват. В среда, която дава небосвод и еднакъв старт на всички. Не желая непрестанно да повтаряме българската мантра „ Тя нашата е ясна, ами най-малко децата да живеят добре “. Не може да се отсрочва и бездейства, когато става дума за децата ни.

- Смятате ли, че е допустимо политическите партии да се обединят по тематиките, свързани с децата? Как съгласно Вас може да бъде потребна самодейността „ Парламентарна група за децата “?

- Да, това е единственият късмет. Ако и децата не могат да ни съберат, значи няма какво. Желая от сърце триумф на вашата самодейност. На първо време тя най-малко може да направи очевидно, да освети и отвори диалог за децата през днешния ден и тук. За децата и за нас.

*Интервю с писателя Георги Господинов e взето във връзка акцията на Национална мрежа за децата „ Парламентарна група за децата “.