Нова АЕЦ - като да си купиш фабрика на 9 септември
Разговорът за Българска академия на науките и " Белене " непрекъснато пропуща един главен мотив в този спор - Българска академия на науките не е способена институция за разработване на енергийна тактика - национална, планова или за обособена технология. Не им е работа и не могат да я свършат добре.
Спорът се води по неуместен метод
Първо, разисква се АЕЦ, без да се съпоставя с други технологии.
Второ, вършат се догатки за цени в бъдеще на основа на извънредно несигурни параметри.
Трето, не се взима поради развиването на технологиите, а те се развиват с изключителна скорост.
Четвърто, изцяло е изключено въздействието на огромното разнообразие на зрели или навлизащи в зряла фаза нови енергийни технологии.
Пето, вършат се догатки за произвеждане и консумация в района без какъвто и да било разбор на правилото " няма по какъв начин да не е по този начин ".
Във всички обсъждани разновидности е явно, че
нова АЕЦ няма по какъв начин да работи в конкурентна среда
Изкупната цена на тока би трябвало да се подсигурява. Трябва да се подсигурява и размерът на производството. Дали наричаш това " жизнеспособна с държавно присъединяване ", " жизнеспособна при избрани условия " или нещо друго става дума за едно - пари на данъкоплатеца, които би трябвало да се заплащат в продължение на десетилетия. Става дума за милиарди.
Банските специалисти се пробват да създадат невидими тези милиарди с композиция от регулаторни и филологически похвати. Това е допустимо. Когато разхвърляш милиардите в сметките за тока, наречеш дотацията държавно присъединяване и добавиш думи като " сигурност " или " стратегически (интерес/инфраструктура) ", навлизаш в един стопански абстракционизъм, който търпи всевъзможни волни тълкования в утринните блокове.
В последна сметка нова АЕЦ е като да си купиш фабрика на 9 септември.
В миг, в който пазарът се придвижва към оптималната либерализация, би трябвало да създадеш регулаторен режим, който да охранява един голям непазарен динозавър, за който българският поданик да заплаща и заплаща в продължение на десетилетия.
Позицията е оповестена във " Facebook ". " Дневник " я препечатва със единодушието на автора
Спорът се води по неуместен метод
Първо, разисква се АЕЦ, без да се съпоставя с други технологии.
Второ, вършат се догатки за цени в бъдеще на основа на извънредно несигурни параметри.
Трето, не се взима поради развиването на технологиите, а те се развиват с изключителна скорост.
Четвърто, изцяло е изключено въздействието на огромното разнообразие на зрели или навлизащи в зряла фаза нови енергийни технологии.
Пето, вършат се догатки за произвеждане и консумация в района без какъвто и да било разбор на правилото " няма по какъв начин да не е по този начин ".
Във всички обсъждани разновидности е явно, че
нова АЕЦ няма по какъв начин да работи в конкурентна среда
Изкупната цена на тока би трябвало да се подсигурява. Трябва да се подсигурява и размерът на производството. Дали наричаш това " жизнеспособна с държавно присъединяване ", " жизнеспособна при избрани условия " или нещо друго става дума за едно - пари на данъкоплатеца, които би трябвало да се заплащат в продължение на десетилетия. Става дума за милиарди.
Банските специалисти се пробват да създадат невидими тези милиарди с композиция от регулаторни и филологически похвати. Това е допустимо. Когато разхвърляш милиардите в сметките за тока, наречеш дотацията държавно присъединяване и добавиш думи като " сигурност " или " стратегически (интерес/инфраструктура) ", навлизаш в един стопански абстракционизъм, който търпи всевъзможни волни тълкования в утринните блокове.
В последна сметка нова АЕЦ е като да си купиш фабрика на 9 септември.
В миг, в който пазарът се придвижва към оптималната либерализация, би трябвало да създадеш регулаторен режим, който да охранява един голям непазарен динозавър, за който българският поданик да заплаща и заплаща в продължение на десетилетия.
Позицията е оповестена във " Facebook ". " Дневник " я препечатва със единодушието на автора
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ