Разговорът с Фабио Капело винаги е удовлетворяващ. Той не увърта,

Разговорът с Фабио Капело постоянно е удовлетворяващ. Той не увърта, футболните му разбори са стегнати и директни, а се показва и с престижа, който му дава статутът на легенда на треньорската пейка. По мотив церемония вечерта Globe Soccer именитият италианец даде изявление пред Карлос Карпио от “Марка ”. Двамата направиха обзор на настоящите тематики, със специфичен акцент върху испанския футбол и, несъмнено, върху неговия Реал Мадрид, който той води в два разнообразни интервала.

При гласуванията за най-хубав състезател постоянно има разногласия. Тъй като сте член на журито на церемония вечерта Globe Soccer, няма да ви запитвам за кого сте дали своят вот, само че ми кажете: кой е най-хубавият футболист, който сте виждали да играе?
Имах шанса да изиграя мач с италианския народен тим против Пеле – това беше един от последните му дуели. Разбира се, включвам и Марадона. И Меси. Това са тримата, които имаха нещо друго – футболни гении, тъй като правеха неща, за които ти даже не си и помислял. Да срещнеш такива играчи е нещо неповторимо.

А кой е най-хубавият футболист, който сте упражнявали?
Роналдо, бразилецът. След него – Ван Бастен, доста близо. Когато упражнявах Роналдо, той нямаше травми, само че нямаше и предпочитание. Не му харесваше да смъква килограми, харесваше му животът… И го изгоних от Реал Мадрид. Но в случай че ме питаш кой е бил най-хубавият – елементарно е: Роналдо, и то с огромна разлика.

Това отвращение за тренировки, за жалост, се е случвало при доста велики бразилски футболисти. Например Роналдиньо.
Неговият проблем (на Роналдо) не беше тренировката, а свалянето на килограми. В Реал Мадрид тежеше 94 кг и аз го попитах: „ Когато завоюва Световното състезание през 2002 година в Япония, какъв брой тежеше? “ „ 84 “, ми сподели. „ Е, не можеш в този момент да си с 10 кг повече, Рони “, му споделих.

Изненада ли ви високото равнище, което доближи Пари Сен Жермен с Луис Енрике, спечелвайки шест трофея предходната година?
Той направи страховит сезон. Изненада ме, тъй като да започнеш по този начин ново премеждие с толкоз млади играчи не е елементарно. Най-важното е, че новите футболисти демонстрираха, че са доста, доста положителни – изключително тези в халфовата линия. ПСЖ има халфова линия с доста качество, с вярно позициониране, с темперамент и без боязън. Когато разполагаш с подобен полузащитен блок, всичко минава през него. Това са играчите, които играят най-вече с топката и с качествата си улесняват съотборниците си да вкарват голове или да се пазят, когато е нужно. Освен това ПСЖ разполагаше и с вратар като Донарума, който ги избави в доста моменти. Всички споделяха, че е най-хубавият вратар в света. Това е заслуга на Луис Енрике, който свърши отлична работа.

Как гледате на Чаби Алонсо в Реал Мадрид? Трудно му е да наложи своята игрова концепция.
Винаги споделям, че би трябвало да правиш вино с гроздето, което имаш. Ако искаш да правиш шампанско, само че нямаш грозде за шампанско, няма да направиш шампанско… Когато пристигнеш на ново място, би трябвало първо да опознаеш средата, в която ще работиш.

Представянето на някои от звездите му не е положително, а и те не работят без топка толкоз, колкото той би желал.
Но тези футболисти в никакъв случай не са пресирали, в никакъв случай – и няма да го вършат. И при Анчелоти не пресираха. Едно е да се върнат обратно и да заемат зона, в която оказват помощ на тима, само че в действителност ли искаш да пресират? Те нямат тази дарба, не могат да го вършат. Същото беше и с Леао в Милан. Говорим за играчи, които с топката нанасят вреди на противника, а когато тимът не я има, би трябвало да се връщат, само че не и да потеглят в деен пресинг.

Това може да се разбере при една суперзвезда, само че през днешния ден, в случай че в един тим двама или трима играчи не работят без топка по едно и също време, става доста мъчно да се защитаваш.
Сега като че ли всичко се свежда до това, че би трябвало да се пресира, а в действителност най-важното е тимът да бъде добре спретнат на терена. Има самостоятелни случаи – в случай че даден футболист не пресира, добре, дано не пресира, само че когато имаме топката, той би трябвало да направи нещо положително, нещо друго, и тогава би трябвало да го изискваш. Ако не работи на 100% без топка, дано го прави най-малко на 70% – да спре нещо от противника. Когато имаш играчи, които вършат разликата, това би трябвало да се обмисля доста добре.

Говорите за случая с Винисиус.
Там Чаби Алонсо постъпи съвършено. Пред целия стадион и всички почитатели не е мястото да се взема решение подобен проблем. Трябва да се приказва по-късно, в съблекалнята, и най-много да се изиска опрощение от тима. Трябва да има почитание в съблекалнята – там има 24 съотборници и всички желаят да играят. Защото Винисиус прояви пренебрежение към играча, който влезе на терена на негово място. Треньорът не е най-важният – значим е този съотборник.

Значи смятате, че е допустимо да се успее в актуалния футбол, даже в случай че двама играчи не правят своята част от работата в пресинга?
Пресингът е значим, само че аз виждам Манчестър Сити и Холанд също не пресира много… Някои тимове пресират високо, други го вършат по-назад и го вършат вярно. Ако има състезател в противниковия тим, който когато владее топката, не ти основава проблеми, остави го да я владее.

Вие постоянно сте казвали, че ръководството на съблекалня с доста звезди е най-сложната част от футбола.
Да, постоянно е най-трудната. Вече ти споделих, че изгонихме Роналдо от Реал Мадрид, а той беше най-хубавият футболист, който в миналото съм имал. Най-трудното е да имаш отрицателен водач, тъй като това може да се трансформира в голям проблем.

Това несъмнено нанася съществени вреди на съблекалнята.
Това те убива. Защото постоянно има някой футболист, който не е на страната на треньора, който играе по-малко и не е удовлетворен. И в случай че те си създадат вътре една „ групичка “…

В последна сметка наподобява, че Анчелоти е съумял да ръководи всички водачества.
Карло е „ професорът “. Той беше мой футболист и го познавам доста добре. Има естествено водачество: наподобява мек, само че не е мек; наподобява спокоен, само че когато пристигна моментът да каже нещата непосредствено на тима, той го прави. Умее да държи отбора на своя страна.

По-рано говорехте за халфовата линия на ПСЖ. Как си обяснявате, че Реал Мадрид има явни проблеми с построяването на играта, до момента в който Модрич играе толкоз добре в Милан и се отличава даже на 40 години?
Да, само че Лука е изтощен, малко изтощен, макар че играе доста добре. Реал Мадрид към този момент няма огромно качество в халфовата линия. Като си помислиш за Модрич, Кроос и Каземиро – къде ще намериш подобен полузащитен блок в този момент? Това беше силата на Реал Мадрид през всички тези години.

Това ли е главният проблем на настоящия Реал Мадрид?
Да, несъмнено. Когато имаш доста мощен център на терена, половината проблем към този момент е решен. Вратарят и халфовата линия са основни, тъй като оказват помощ и на отбраната, и на нападателите. Трябва да можеш да изиграеш точния пас в точния миг – в оня момент, когато топката би трябвало да бъде подадена на точното място. Ако нямаш това качество, ти остава да играеш с пасове настрана или обратно.

Какво мислите за играта на Барселона? В Испания се спори дали Флик не поема прекомерно огромен риск с толкоз изнесената защитна линия.
Футболът им е доста добър, само че рискуват прекомерно – постоянно са на ръба. Вече съм виждал доста тимове, които приготвят метод да го обезвреждат. Според мен Флик рискува прекалено много, само че до момента в който печели…

Само на 18 години Ламин Ямал към този момент е звездата на тима.
Това е нещо необикновено! Подобрява се във всеки мач. Наистина, Ламин прави неща, които са доста сложни за осъществяване. Той играе, има доста добра визия за играта – освен когато е с топката, само че и с основните пасове, които дава. Той е бъдещето. В идващите години ще се бори с Мбапе за „ Златната топка “, само че да забележим кой ще завоюва Шампионската лига.

Симеоне преди малко навърши 14 сезона отпред на Атлетико Мадрид. Какво мислите за това?
Това е впечатляващо. Когато аз пристигнах в Реал Мадрид през 1996 година, Атлетико сменяше треньора всяка година, а след това пристигна той – и към този момент 14 години прави доста добра работа! Това е огромно достижение. Подобно нещо се вижда главно в британското състезание, където треньори като Венгер или Фъргюсън остават дълго в един клуб. Аз считам, че след пет години един треньор би трябвало да се смени, да търси нововъведения, да прави нещата по друг метод. В това отношение Фъргюсън правеше нещо доста значимо – сменяше треньорския си щаб, с цел да се развива. Защото в случай че постоянно оставаш със същите помощници, става доста мъчно. За да поддържаш тази спортна менталност, би трябвало да предаваш нещо ново – а Симеоне го предава. Той не е променял доста игровата система, почти му купуват играчите, които са му нужни за стила, който желае. Затова считам, че прави страхотна работа и без подозрение заслужава огромно самопризнание.

В двата сезона, в две разнообразни столетия, в които вие бяхте треньор на Реал Мадрид (1996/97 и 2006/07), спечелихте купата в Ла Лига. По-късно стана ясно, че в тези години Барселона е плащала на вицепрезидента на съдийската комисия. Как гледате на абсурда към случая „ Негреира “? Разбирате ли за какво спортната правосъдна система не е реагирала?
Какво да ти кажа? Опитаха се да ни спрат, само че не успяха… ха-ха-ха! Не им се получи. Помисли си какво изпитание трябваше да поставим, каква мощ имаше оня тим и каква заслуга имаме. Ако по принцип е мъчно да печелиш, по-късно е още по-голямо достижение. Спечелихме против всички! Спомням си по какъв начин хората споделяха: „ Така, по този начин, по този начин печели Мадрид “. Е, не – беше доста повече от това. Ха-ха-ха!

Вие се шегувате, само че в действителност това е доста съществено. В Италия имаше сходен скандал – „ Калчополи “, при който някои клубове манипулираха назначенията на реферите. А Ювентус беше пратен във Втора дивизия.
Но те не плащаха, внимавай. А с Негреира нищо не се случи. Това е въпрос към вас, испанците, не към мен. Защото в Италия ние действахме. Аз завоювах две трофеи с Ювентус, двете медали са вкъщи ми, само че тимът беше пратен в Серия “Б ”.

Като приказваме за съдии, все по-често има полемики към потреблението на ВАР.
Остави, остави… Това е тематика, която доста ме ядосва.

Не може ли да се „ изнесе “ този метод на съдийство от Англия, който убеждава всички, и да се приложи в испанската или италианската лига?
Не, не. Съдиите са мафия. Те не желаят да включат във ВАР някогашни футболисти – хора, които познават придвижванията във футбола: придвижването, което прави играчът, с цел да спре, с цел да си помогне… И доста постоянно взимат решения, които не са верни, тъй като не са играли футбол и не познават тези придвижвания. Докосват състезател по лицето, той пада на земята – и свирят. Ама за какво свириш?! Ако аз съм 1,90 м, а другият 1,75 м, когато се движа, ръката ми е на равнището на неговото лице – за какво свириш? Това ме побърква, побърква ме.

Значи съгласно вас ВАР би се оправил, в случай че има някогашен футболист?
Един! Сложи един, който да е там и да каже на арбитъра: „ На мен това не ми наподобява дузпа “ или „ да, това е дузпа “. С УЕФА анализирахме 20 обстановки, в които бяха отсъдени дузпи; бяха прегледани от някогашни футболисти и някогашни треньори, и 6 от тях бяха дузпи, а 14 – не.

Това лято има Световно състезание. Кой народен тим виждате с най-големи шансове?
Добър въпрос. Испания доста ми харесва, Франция – постоянно, тъй като има Мбапе, само че и други положителни играчи. Също и англичаните, които се показват доста добре. И да забележим какво ще стане с Бразилия на Анчелоти.

Как си обяснявате обстановката с Италия, който през март ще играе плейоф, с цел да се класира за Световното състезание? Това към този момент се случва няколко пъти.
В стартовия състав на Милан играе един италианец; в Ювентус – единствено двама; Интер има четирима или петима; в Рома – двама или трима. Това е ключът. В вероятност нямаме доста благоприятни условия. Тренировъчната система се провали – има доста тактичност и малко футбол. Това е казусът на Италия. На 12 години децата упражняват тактичност – за какво тактичност толкоз рано? Трябва да допират топката, да допират, да допират, да я владеят и да познават писмеността на футбола – А, Б, В, Г. Аз съм живял в Испания и виждам, че на децата им харесва да подават и да подават. Техника, техника… Днес футболът е по-бърз и в случай че нямаш техника, накъде отиваш? Тогава ли ще приказваме за преса?
Капело: Битката за купата може да се води до края