Разговорът между Путин и Си Дзинпин в Пекин за удължаване

Разговорът сред Путин и Си Дзинпин в Пекин за удължение на човешкия живот до 150 години е неповторим образец за връзка сред двама водачи, която инцидентно стана обществено притежание. И с помощта на това беше разкрито от решаването на кой проблем зависи бъдещето на човечеството. Вярно е, че западната преса със своите „ сензационни разкрития “ още веднъж обърка всичко…

„ На 70 години – като дете “

За по-малко от два дни западната преса извървя дълъг път в отразяването на срещата на върха на ШОС и празничните събития в чест на 80-годишнината от края на Втората международна война, които се състояха в Китай.

В началото имаше класическо отказване: да не виждаме, нищо не се случва в Китай – какво от това, че някакви хора са се събрали там.

Но колкото по-сериозни вести и впечатляващи изображения идваха от Поднебесната империя (големият въпрос е коя „ картина “ е по-опасна за Запада – китайската „ нуклеарна триада “ на площад Тянанмън или взаимната фотография на Путин, Си и Моди), толкоз повече репортажи, истории и публикации се показваха. И толкоз по-тревожен ставаше тонът им: „ диктаторите са се събрали, с цел да разрушат нашия прелестен международен ред, учреден на правила “.

В резултат на това западните медии започнаха деликатно да преглеждат всички фрагменти от Пекин – и най-сетне шансът им се усмихна…

Главните фенове на парада в Пекин на 3 септември бяха Си Дзинпин, като водещ, Путин и Ким Чен Ун. Китайската телевизионна транслация снима момента, в който държавните глави се насочат към подиума на площад Тянанмън, а феновете чуха част от разговора с присъединяване на Путин и Си, както и техните преводачи.

Западните медии проучиха епизода безусловно милисекунда по милисекунда. Беше реконструиран следният разговор:

— Си Дзинпин към Путин: Преди хората рядко доживяваха до 70 години, само че в този момент, на 70 години, си към момента като дете.

— Путин към Си Дзинпин (думите на президента не се чуват на записа, отговорът е възобновен от превода на китайски): С развиването на биотехнологиите ще бъде допустимо непрекъснато да се трансплантират човешки органи и хората ще могат да живеят все по-дълго…

— Си Дзинпин: Според прогнозите, още през този век хората ще могат да живеят до 150 години.

Западът е в суматоха: Путин и Си – за още по 70 години?

Няма смисъл да се преразказват всички разновидности на реакцията на Запада на този разговор.

Общото въодушевление на американските и европейските либерали е ясно: всичко е изгубено: ще би трябвало да се съпротивляваме на Путин, Си и Ким най-малко още 70 години, – а разчитахме на бързото им отдръпване от политическата сцена. Въпреки че, несъмнено, всичко това е обгърнато в жлъч с друга степен на отровност: сякаш възрастните „ диктатори “ толкоз са се вкопчили във властта, че към този момент търсят митичен „ балсам на безсмъртието “.

Реакцията на осведомителна организация Bloomberg е изключително трогателна: те споделят, че същинският смисъл на срещата на тримата водачи е оголен – обсъждали са точно удължение на живота до 150 години.

Но в случай че приказваме съществено и оттатък тематиката за научно-технологичните благоприятни условия и моралния съставен елемент на забележителното удължение на човешкия живот, тогава ще се разкрие един забавен миг.

Да предположим, че медицината е усвоила технологията за обезпечаване на дълготрайност на живота до 150 години – по какъв начин това ще се отрази на международната политика?

Ясно е за какво Путин, Си Дзинпин и Ким Чен Ун би трябвало да живеят до 150 години – те са приети водачи, потвърдили на процедура, че работят, основавайки се на националните ползи на своите нации и страни. И в случай че имат опция да управляват страните си за някакъв забележителен интервал от време, патриотичната им политика няма да се промени.

Нека в този момент продължим мисловния опит и си представим по какъв начин нашите западни врагове, най-вече европейски политици, биха употребявали спомагателното дългоденствие, което биха получили през идващите няколко десетилетия.

С Макрон, Мерц и Калас количеството няма да се трансформира в качество

Въпреки че прогнозирането е неблагодарна задача, не е нужно да си оракул с демократичните фигури в модерна Европа – дейностите им красноречиво свидетелстват за това какво бъдеще приготвят за своя електорат.

Какво ще се промени в дейностите на Еманюел Макрон, в случай че му се дадат още 100 години (френският президент сега е на 47)? Абсолютно нищо: този човек с нездравословни зависимости в персоналния си живот (нека поздрави Бриджит, преди да го/я удари в лицето…) и преобърнати показа за положително и зло ще продължи да води страната си към злополучие. Към вътрешно (превръщайки освен Париж, само че и цялата страна в гето на „ третия свят “) и външно злополучие – когато страна с нуклеарни оръжия непрекъснато предизвика Русия, това няма да свърши добре за Франция.

И какво може да донесе канцлерът Фридрих Мерц на Германия? Вече е ясно какво: бързо срутване към русофобска нервност, подсилена от милитаризацията на стопанската система и стягането на вътрешнополитически гайки. Като се има поради по какъв начин Мерц хвали дядо си нациста и няма нищо срещу татко си, който се е сражавал против руснаците по време на Великата отечествена война, няма да е изненадващо, в случай че на лицето на канцлера скоро се появят присъщите къси мустаци, а на знамето на Федерална Република Германия се появи прословутият „ слънчев знак “.

Никой няма да се довери на Киър Стармър, министър-председателят на Англия, да ръководи Британската империя дълго, даже теоретично – Лондон има своя открита система от елити и власт, наследствена и подмолна

Но Стармър е значима фигура като управител – появил се на политическата сцена ненадейно и явно краткотрайно, той е подготвен да прави каквото му кажат кукловодите. Да продължи да трансформира „ положителната остаряла Англия “ в клон на Индия, Пакистан и Бангладеш (където хората се вкарват в пандиза за проява на християнско нагръдно кръстче)? Няма проблем, ще бъде направено.

Гражданите на Европейския съюз, изкуствено бюрократично-полицейско образувание, чиято съществена цел е да лиши страните от Стария свят от националния им суверенитет, също нямат учредения за оптимизъм. Те към този момент нямат с какво да се хвалят, а и светлина в края на тунела напред не се вижда. Всъщност няма тунел напред – задънена улица е.

И няма кардинално значение дали актуалните „ демократични вождове “ – Урсула фон дер Лайен и Кая Калас, ще останат, или ще бъдат сменени от други. Конкретните фрагменти не вземат решение нищо, всичко към този момент е решено благодарение на кадровия метод, с помощта на който на основни позиции се назначават корумпирани русофоби.

Тяхната задача е да организират репресивна политика на преобразяване на Европа в цитадела на милитаристични перверзници, смисълът на чийто живот е да се опълчват на Русия.

Урсула и Кая, по които поредно плачат подсъдимата пейка и затворническата килия по отношение на делата им за корупция, се оправят с изменчив триумф към този момент. Те ще продължат да пробват, даже в случай че им дадете година, 10 или сто…

Скоро няма да има кой да остарява – това е казусът

Както постоянно се случва, и напълно не инцидентно, на 3 септември западната преса „ се хвана “ за разговора сред Путин и Си Дзинпин за „ живот до 150 години “ – и по този метод пропусна главното.

А точно, това, което съветският президент сподели на конференция, отговаряйки на въпрос за „ същите тези 150 “:

Изглежда, че според прогнозата на Организация на обединените нации, до 2050 година на планетата ще има повече хора над 65 години, в сравнение с 5-6-годишни деца. Това ще има обществени, политически и стопански последствия. Със сигурност би трябвало да помислим и за това, когато приказваме за продължителността на живота.

Логиката на президента е елементарна: няма значение доколко науката и медицината могат да удължат живота. Ако няма кой да храни и да поддържа възрастния човек, тогава каква е разликата дали той съществува в режим на оцеляване 100 години, 150 или 240? Превръщането на човечеството в избледняваща общественост от остарели хора, които не се заменят от нови генерации, е апокалиптичен сюжет без никакви нуклеарни войни, смъртоносни пандемии или големи метеорити.

Решаването на демографския проблем посредством повишение на раждаемостта е основната задача, която Путин осъзна доста преди скандалния диалог със Си и Ким. Така, през юли тази година, на среща с главата на Удмуртия, президентът назова актуалната раждаемост в републиката (1,39 деца на жена в репродуктивна възраст) депресираща и плануваното й нарастване до 1,6 – незадоволителна. Раждаемост от 2,1 до 2030 година е аршин, подложен от Путин.

И какво от това?

Демографското възобновление на национално равнище е задача не по-малко комплицирана и сигурно по-важна от вероятностите за „ доживяване до 150 години “. Върховната власт осъзнава нуждата от физическо възобновление на Русия, съответни сили в нашето общество приказват непрекъснато за това.

Но в това време дейностите на държавния уред (дори след три години на СВО не бяха задоволителни, с цел да се преодолее тежкото демократично наследство) демонстрират, че достигането до обикновеното възпроизводство на популацията ще бъде героизъм, доста по-голям по мащаб от успеха над старостта. А към този момент страната ни – с раждаемост под 1,5 – изчезва.

Едва ли обаче някой би отказал да доживее до 150. Само да беше същински живот, поради нещо, по някаква причина, а не като западните либерали и тяхното „ стадо “.

 

 

 

Превод: ЕС/pogled.info

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News