За романа „Опашката говориха писателят Захари Карабашлиев и преводачът Душко Кръстевски в Къщата за литература и превод в София
. Разговорът беше модериран от доцент доктор Ани Бурова.
В началото тя показа Душко Кръстевски като „ един от най-активните преводачи на българска литература в Северна Македония “. Доц. Бурова напомни, че той е превел творби на Елена Алексиева, Здравка Евтимова, Кристин Димитрова, Александър Секулов, Васил Георгиев, Алек Попов, Виктор Пасков, Ина Вълчанова, Милен Русков, Георги Господинов и Захари Карабашлиев. По думите ѝ сега Кръстевски работи върху „ Опашката “ – втората книга на Карабашлиев, която превежда.
Той дефинира като „ разкош за преводача " опцията самичък да избира книгите, върху които работи.
„ Този разкош е да можеш самичък да си избереш заглавието, което ще превеждаш, обаче не постоянно е по този начин “, добави Душко Кръстевски. По думите му в множеството случаи издателите избират заглавията и преводачът би трябвало да работи с тях, без значение дали са му близки. „ Повечето преводи са това, което назовавам партизанска задача. Ти би трябвало да го направиш, няма значение дали ти харесва или не “, означи Кръстевски. Разказа, че този път самичък е предложил да преведе нова книга на Захари Карабашлиев. По думите на Кръстевски „ първият разказ на Карабашлиев, който преведох – „ 18% сиво “, ме впечатли още при първия прочит “.
„ Първата книга – „ 18% сиво ", беше необикновено добра ", сподели преводачът. По думите му от години желал да преведе „ Опашката “ и добави, че сега е почти доникъде на превода. „ Приближавам се към половината от книгата, тъй че финалът сигурно ще бъде в Скопие “, сподели Кръстевски.
Захари Карабашлиев описа за приема на „ 18% сиво “ в Република Северна Македония. По думите му бил най-силно впечатлен от реакцията на университетските преподаватели и литературните критици. „ Това, което беше друго за мен, беше приемът на академичната общественост. Говорихме за книгата по един по-различен метод “, сподели писателят. Той означи, че в България известните книги от време на време се възприемат снизходително от рецензията, до момента в който в Република Северна Македония диалогът бил подложен в по-широк книжовен подтекст.
Доц. Ани Бурова напомни, че романът е включен и в университетското преподаване в Република Северна Македония. Душко Кръстевски добави: „ Сега дори има и предмет „ Българска литература “. Започва от Паисий Хилендарски и приключва със Захари Карабашлиев и Георги Господинов “.
На въпрос за какво е избрал точно „ Опашката “, Кръстевски сподели, че романът преглежда универсални тематики. „ Има тематики от класическия дистопичен разказ, а и ни връща към моментите по време на пандемията - това е повсеместен разказ, който сигурно ще се чете “, сподели преводачът. По думите му издателството също е проявявало интерес към книгата, още преди да бъде препоръчана за превод.
Захари Карабашлиев описа, че „ Опашката “ е стартира живота си като пиеса години преди излизането на книгата. „ Трябва да направя уточнението, че романът излезе през 2021 година Но като пиеса беше подготвен към 2018–2019 година Започнах да го пиша още през 2014 година – доста преди вълненията към митингите и пандемията “, сподели писателят. Той добави, че откакто пиесата не е намерила своята сцена, е почнал работа върху разказ.
„ Написването на романа беше по едно и също време акомодация и нещо друго от пиесата. Беше избавление за мен. В романа съм и сценаристът, и драматургът, и режисьорът “, сподели Карабашлиев. Според него точно романът му е дал свободата да развие историята по този начин, както си я показва. „ За всички решения, които при пиесата би трябвало да вземеш дружно с режисьора, в романа бях освободен. Беше изключителна наслада да го пиша “, сподели още Захари Карабашлиев и дефинира „ Опашката “ като най-различния си разказ. „ Всяко нещо, което пиша, е едно мое странствуване към някакъв проблем. Този беше обвързван с смяната. Възможна ли е смяната “, добави писателят.
В началото тя показа Душко Кръстевски като „ един от най-активните преводачи на българска литература в Северна Македония “. Доц. Бурова напомни, че той е превел творби на Елена Алексиева, Здравка Евтимова, Кристин Димитрова, Александър Секулов, Васил Георгиев, Алек Попов, Виктор Пасков, Ина Вълчанова, Милен Русков, Георги Господинов и Захари Карабашлиев. По думите ѝ сега Кръстевски работи върху „ Опашката “ – втората книга на Карабашлиев, която превежда.
Той дефинира като „ разкош за преводача " опцията самичък да избира книгите, върху които работи.
„ Този разкош е да можеш самичък да си избереш заглавието, което ще превеждаш, обаче не постоянно е по този начин “, добави Душко Кръстевски. По думите му в множеството случаи издателите избират заглавията и преводачът би трябвало да работи с тях, без значение дали са му близки. „ Повечето преводи са това, което назовавам партизанска задача. Ти би трябвало да го направиш, няма значение дали ти харесва или не “, означи Кръстевски. Разказа, че този път самичък е предложил да преведе нова книга на Захари Карабашлиев. По думите на Кръстевски „ първият разказ на Карабашлиев, който преведох – „ 18% сиво “, ме впечатли още при първия прочит “.
„ Първата книга – „ 18% сиво ", беше необикновено добра ", сподели преводачът. По думите му от години желал да преведе „ Опашката “ и добави, че сега е почти доникъде на превода. „ Приближавам се към половината от книгата, тъй че финалът сигурно ще бъде в Скопие “, сподели Кръстевски.
Захари Карабашлиев описа за приема на „ 18% сиво “ в Република Северна Македония. По думите му бил най-силно впечатлен от реакцията на университетските преподаватели и литературните критици. „ Това, което беше друго за мен, беше приемът на академичната общественост. Говорихме за книгата по един по-различен метод “, сподели писателят. Той означи, че в България известните книги от време на време се възприемат снизходително от рецензията, до момента в който в Република Северна Македония диалогът бил подложен в по-широк книжовен подтекст.
Доц. Ани Бурова напомни, че романът е включен и в университетското преподаване в Република Северна Македония. Душко Кръстевски добави: „ Сега дори има и предмет „ Българска литература “. Започва от Паисий Хилендарски и приключва със Захари Карабашлиев и Георги Господинов “.
На въпрос за какво е избрал точно „ Опашката “, Кръстевски сподели, че романът преглежда универсални тематики. „ Има тематики от класическия дистопичен разказ, а и ни връща към моментите по време на пандемията - това е повсеместен разказ, който сигурно ще се чете “, сподели преводачът. По думите му издателството също е проявявало интерес към книгата, още преди да бъде препоръчана за превод.
Захари Карабашлиев описа, че „ Опашката “ е стартира живота си като пиеса години преди излизането на книгата. „ Трябва да направя уточнението, че романът излезе през 2021 година Но като пиеса беше подготвен към 2018–2019 година Започнах да го пиша още през 2014 година – доста преди вълненията към митингите и пандемията “, сподели писателят. Той добави, че откакто пиесата не е намерила своята сцена, е почнал работа върху разказ.
„ Написването на романа беше по едно и също време акомодация и нещо друго от пиесата. Беше избавление за мен. В романа съм и сценаристът, и драматургът, и режисьорът “, сподели Карабашлиев. Според него точно романът му е дал свободата да развие историята по този начин, както си я показва. „ За всички решения, които при пиесата би трябвало да вземеш дружно с режисьора, в романа бях освободен. Беше изключителна наслада да го пиша “, сподели още Захари Карабашлиев и дефинира „ Опашката “ като най-различния си разказ. „ Всяко нещо, което пиша, е едно мое странствуване към някакъв проблем. Този беше обвързван с смяната. Възможна ли е смяната “, добави писателят.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ