Български дипломат: Много скоро, Китай ще бъде първа икономическа сила в света
Разговор за КМГ с българския посланик Радион Попов, който е бил дълги години зам.министър на външните работи на България, както и дипломат и боен аташе в Сирия и Испания. Той споделя мнението си за ролята и смисъла на Китай в световната политика и стопанска система, за неотдавнашната „ аудиенция ” на Нанси Пелоси в Тайван, както и за вероятностите на българо-китайските връзки, съобщи .
- Г-н Попов, като дълготраен посланик и министър, добре осведомен с политиката на другите страни. Моля кажете ни Вашето мнение за ролята и смисъла на КНР през последните години в международната политика и стопанска система?
- Може би би трябвало да стартира, базирайки се на -известни международни персони, анализатори и футурулози, които гледат напред в бъдещето, и които още през 1995-1996г., предвидиха, че към 2015-2020 година, Китай ще бъде икономическа мощ номер едно, а от 2025 година – евентуално ще бъде и военна мощ номер едно! Виждам, че в съвсем 98% тези прогнози се сбъдват - в случай че не първа, Китай е втора мощ в стопанската система все още, а и напълно самоуверено можем да продължим с прогнозите, че доста скоро, Китай ще бъде номер едно, което всява ужас в западните съперници, а да не приказваме за западните съперници на КНР! Очаквам, че ХХ-ия конгрес на ККП, който ще се открие на 16 октомври, ще начертае действително достижими проекти и цели, като съм уверен, че китайският народ и китайската страна ще реализиран, тъй като през последните 30 години те непрекъснато потвърдиха непрестанния напредък на Китай като стопанска система, като страна, като въздействие върху света. Това е моята прогноза, която чакам да се сбъдне.
- Неотдавнашното посещаване на госпожа Нанси Пелоси в Тайпе – Вашата оценка за тази „ аудиенция ”, която е в цялостно противопоречие на правилото за „ един Китай ”, политика, която е подкрепяна от доста страни по света, в това число и от Генералния секретар на Организация на обединените нации?
- За мен нещата са еднопосочни: визитата на Пелоси се прави оценка като груба неточност, и бих добавил, даже като „ тест ” от страна на Съединени американски щати до каква степен Китай може да толерира и да издържи на едно сходно провокативно държание! Очевидно възходящата мощност на КНР и международната поддръжка на политиката за „ един Китай ”, плаши западните сили, а доближаването с Русия буди безпокойствие, че Тайван няма да бъде приет за независим, тъй като над 80 страни поддържат Китай, в това число и Генералният секретар на Организация на обединените нации. Всичко това „ хвърля в ужас ” по-специално стратезите на Съединени американски щати. КНР и нейните ръководители още веднъж демонстрираха политическа мъдрост и реагираха съответно, демонстрираха на Съединени американски щати, че не трябва „ да си играят с огъня ”, тъй като, както ръководителят Си Дзинпин цитира античната мъдрост „...който си играе с огъня, самичък ще се опари ”! Играта с огъня в региона на Тайван е доста рискова и по всяка възможност, търпението на Китай няма да бъде безпределно!
- Българо-китайските връзки – България беше втората страна, която призна КНР, съдействието и връзките сред нашите две страни се развиват добре, какви са съгласно Вас вероятностите за бъдещите ни взаимоотношения в разнообразни области?
- Аз съм последовател на разширението и задълбочаването на китайско-българските връзки във всички области и насоки. Да, гордеем се, че сме втората страна, признала КНР, имаше прочут интервал на застой в връзките ни и бих желал нескромно да отбележа, че през 2009 година, след 14-годишно спиране, с моята поддръжка, за пръв път беше осъществено посещаване в България на тогавашния китайския министър на външните работи. За мен това беше нов тласък, нов подтик в връзките сред нашите две страни. Бих желал обаче, нашата страна да бъде по-активна в поддръжката си на самодейността на ръководителя Си Дзинпин „ Един пояс, веднъж ”, тъй като всички страни, които поддържат този мегапроект, печелят от това икономическо и политическо съдействие с Китай. В рамките на европейското съдействие връзките сред Китай и ЦИЕ би трябвало да се съживят, да се засилват още повече. Ролята на България в този аспект е доста сериозна и съм уверен, че има доста необятно поле за активизирането й в бъдеще.
Накрая бих желал да споделя една вест, която от няколко месеца „ набира скорост ” - самодейност за основаването на университет в град Урумчи–Синдзян-уйгурския самостоятелен регион, с поддръжката на емира на ОАЕ и китайската страна. Заедно с няколко известни персони, самият аз съм част от този план. Получили сме кардиналното единодушие и подготвеност на китайската страна за основаването на този университет, което ще способства за одобряването на престижа и усилване връзките с арабския свят, ще даде опция да се обезвреждат мощните офанзиви от страна на недоброжелатели на КНР, отправени против страната по въпросите за китайското мюсюлманско население.
Доволен съм, че съм част от тази самодейност, която се приближава до своето цялостно осъществяване.
- Г-н Попов, като дълготраен посланик и министър, добре осведомен с политиката на другите страни. Моля кажете ни Вашето мнение за ролята и смисъла на КНР през последните години в международната политика и стопанска система?
- Може би би трябвало да стартира, базирайки се на -известни международни персони, анализатори и футурулози, които гледат напред в бъдещето, и които още през 1995-1996г., предвидиха, че към 2015-2020 година, Китай ще бъде икономическа мощ номер едно, а от 2025 година – евентуално ще бъде и военна мощ номер едно! Виждам, че в съвсем 98% тези прогнози се сбъдват - в случай че не първа, Китай е втора мощ в стопанската система все още, а и напълно самоуверено можем да продължим с прогнозите, че доста скоро, Китай ще бъде номер едно, което всява ужас в западните съперници, а да не приказваме за западните съперници на КНР! Очаквам, че ХХ-ия конгрес на ККП, който ще се открие на 16 октомври, ще начертае действително достижими проекти и цели, като съм уверен, че китайският народ и китайската страна ще реализиран, тъй като през последните 30 години те непрекъснато потвърдиха непрестанния напредък на Китай като стопанска система, като страна, като въздействие върху света. Това е моята прогноза, която чакам да се сбъдне.
- Неотдавнашното посещаване на госпожа Нанси Пелоси в Тайпе – Вашата оценка за тази „ аудиенция ”, която е в цялостно противопоречие на правилото за „ един Китай ”, политика, която е подкрепяна от доста страни по света, в това число и от Генералния секретар на Организация на обединените нации?
- За мен нещата са еднопосочни: визитата на Пелоси се прави оценка като груба неточност, и бих добавил, даже като „ тест ” от страна на Съединени американски щати до каква степен Китай може да толерира и да издържи на едно сходно провокативно държание! Очевидно възходящата мощност на КНР и международната поддръжка на политиката за „ един Китай ”, плаши западните сили, а доближаването с Русия буди безпокойствие, че Тайван няма да бъде приет за независим, тъй като над 80 страни поддържат Китай, в това число и Генералният секретар на Организация на обединените нации. Всичко това „ хвърля в ужас ” по-специално стратезите на Съединени американски щати. КНР и нейните ръководители още веднъж демонстрираха политическа мъдрост и реагираха съответно, демонстрираха на Съединени американски щати, че не трябва „ да си играят с огъня ”, тъй като, както ръководителят Си Дзинпин цитира античната мъдрост „...който си играе с огъня, самичък ще се опари ”! Играта с огъня в региона на Тайван е доста рискова и по всяка възможност, търпението на Китай няма да бъде безпределно!
- Българо-китайските връзки – България беше втората страна, която призна КНР, съдействието и връзките сред нашите две страни се развиват добре, какви са съгласно Вас вероятностите за бъдещите ни взаимоотношения в разнообразни области?
- Аз съм последовател на разширението и задълбочаването на китайско-българските връзки във всички области и насоки. Да, гордеем се, че сме втората страна, признала КНР, имаше прочут интервал на застой в връзките ни и бих желал нескромно да отбележа, че през 2009 година, след 14-годишно спиране, с моята поддръжка, за пръв път беше осъществено посещаване в България на тогавашния китайския министър на външните работи. За мен това беше нов тласък, нов подтик в връзките сред нашите две страни. Бих желал обаче, нашата страна да бъде по-активна в поддръжката си на самодейността на ръководителя Си Дзинпин „ Един пояс, веднъж ”, тъй като всички страни, които поддържат този мегапроект, печелят от това икономическо и политическо съдействие с Китай. В рамките на европейското съдействие връзките сред Китай и ЦИЕ би трябвало да се съживят, да се засилват още повече. Ролята на България в този аспект е доста сериозна и съм уверен, че има доста необятно поле за активизирането й в бъдеще.
Накрая бих желал да споделя една вест, която от няколко месеца „ набира скорост ” - самодейност за основаването на университет в град Урумчи–Синдзян-уйгурския самостоятелен регион, с поддръжката на емира на ОАЕ и китайската страна. Заедно с няколко известни персони, самият аз съм част от този план. Получили сме кардиналното единодушие и подготвеност на китайската страна за основаването на този университет, което ще способства за одобряването на престижа и усилване връзките с арабския свят, ще даде опция да се обезвреждат мощните офанзиви от страна на недоброжелатели на КНР, отправени против страната по въпросите за китайското мюсюлманско население.
Доволен съм, че съм част от тази самодейност, която се приближава до своето цялостно осъществяване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ