Разговор с Веселин Тодоров - председател на Управителния съвет на

Разговор с Веселин Тодоров - ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород за /интервюто е извършено преди 24 февруари 2022г., бел. ред./ Веселин Тодоров е ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на търговците и производителите на природен газ и водород. Притежава бакалавърска степен по „ Политически науки “ и магистърска степен по „ Устойчиво ръководство и развиване на енергийния бранш “ от Нов Български Университет. Понастоящем е Управител на компания за търговия с природен газ. Уважаеми господин Тодоров, какво следва на газовия пазар в България предвид на растящите цени на природния газ на международните пазари? Преди да дам прогноза, дано първо разгледаме какво обуславя цените на природния газ в България. Тъй като в страната ни няма рандеман на синьо гориво и сме на 100% подвластни от импорт, главните доставки са по дълготрайни контракти. Исторически видяно, Руската Федерация постоянно е била главен снабдител за България, като цените се образуваха на база само и единствено нефтени деривати. Това ни поставяше в неловко състояние, тъй като дълго време плащахме най-скъпия газ в района. Дори се наложи намесата на ЕК, с цел да се предоговорят изискванията за доставка. Така при започване на 2020 година, ценообразуващата формула, по която купуваме природен газ от Газпром се промени в съответствие 70% пазарна цена на база най-ликвидната борса в Европа, холандската TTF, а останалите 30% се резервираха по-стария метод – нефтена индексация. По този метод се хеджира рискът от внезапна смяна на пазарните цени на синьото гориво или петролът вид Brent, което даде отражение и на българския пазар. Дискусионен е въпросът дали формулата трябвше да бъде 50 на 50, само че при всички положения, към днешна дата имаме едни от най-ниските цени на природен газ в цяла Европа. От друга страна се подписа и контракт с Азербайджан, което диверсифицира доставките на газ. Там формулата е на 100% подвластна от нефтените деривати. Към днешна дата, обаче, не получаваме цялостния размер по контракта, а единствено лимитирани количества (около 1 млн. м3 на ден). Тук няма да се спирам на аргументите за това, а единствено отбелязвам актуалното състояние, с цел да бъде осведомен уважаемият четец с цялата фактологическа конюнктура към образуването на цените в България. По краткосрочни контракти доставят и търговци на природен газ, само че нормално цените, по които го вършат са пазарно насочени и не са обвързани с петрола. Предвид всичко казано дотук, би трябвало да оценим и вероятните опасности, които в средносрочен и дълготраен проект могат да се появят. А те са свързани главно с геополитика и цената на петрола. При възможни военни спорове, забавянето на пуска на Северен Поток 2 или неразбирателства на равнище ОПЕК+, можем да чакаме повишаване на цените на всички енергийни носители. Независимо от това, аз чакам малко по-стабилен пазар на природен газ през 2022 година Цените няма да паднат чак толкоз, колкото на равнищата от пандемичната 2020 година и преди този момент, само че не чакам и рекордни равнища, както през 2021 г. След огромни земетресения на пазарите, нормално идва стабилизация. Очаквам това и на българския пазар. Либерализацията в бранша върви с мудни стъпки, само че върви. Вярвам, че с общи старания на всички заинтригувани страни крайният резултат ще бъде предвидим, конкурентен и резистентен на земетресения газов пазар. Котировките на европейския газов пазар се усилиха няколко пъти през миналата година. Кои фактори генерират този прогресивен тренд? Преди всичко, би трябвало да обърнем внимание на това, че половината от енергийните потребности на Европейски Съюз са подвластни от техния импорт. Така е и при природния газ. Основен газов снабдител за страните от Съюза е Руската федерация с над 40% дял от общия микс. Вносът на полутечен природен газ (LNG) също играе роля, само че през годините статистиката демонстрира, че не може да се разчита напълно на подобен вид доставки. Но какво се случи през 2021 година? Факторите за неведнъж покачилите се цени са няколко. Първо, зимата продължи с към месец повече от елементарното. През април към момента топлоснабдяването не беше спряно заради по-ниските температури. Това докара до рекордно изтощение на газовите ресурси в хранилищата за предпазване на природен газ. Второ, постковид възобновяване на стопанските системи усили потреблението на природен газ, за което Европейски Съюз не беше подготвен. От друга страна, заради разногласия сред Русия и някои страни от Съюза във връзка с Северен Поток 2, се промени комерсиалната тактика на Газпром. Все отново неведнъж сме виждали по какъв начин доставките на природен газ се употребяват като геостратегическо оръжия. В този случай то беше употребявано като ултиматум за стартиране на Северен Поток 2. На трето място идва моментът с доставките на LNG. Основните експортьори на полутечен газ избраха азиатските пазари, вместо европейския. Това се дължи на обстоятелството, че както в Европа, по този начин и страните в Азия доста бурно възвърнаха стопанските системи си след първата година на пандемия и търсенето на природен газ се усили неведнъж. За разлика от Европа, обаче, страни като Китай, Япония, Южна Корея и Индия, бяха подготвени да платят доста повече и, разумно, LNG доставките се насочиханатам. Това докара след себе си спомагателен дефицит на синьо гориво за Стария Континент. Така започнахме да следим една „ съвършена стихия “ – високо търсене, малко предложение. Празни складове, недостиг на LNG и недостиг на съветски газ. Това са главните фактори, които способстваха за рекордните цени в Европа. За благополучие ценовият потрес, който се получи на пазара в Европейски Съюз, способства за това последният още веднъж да стане атрактивен за американския полутечен природен газ. От началото на 2022 година следим засилени доставки от тяхна страна, а ненапълно имаме и шанс, обвързван с атмосферните условия. През февруари чакаме първото понижение на цената на природния газ. Надявам се, че ще извлечем оптималната поука от случилото се през предходната година и повече няма да бъдат повторени същите неточности. Какви са упованията Ви за държанието на главните снабдители на газ за Европа и по какъв начин прогнозирате то да се отрази върху ценовите нива отсега нататък? За да предвиждаме качествено държанието на главните снабдители, би трябвало ясно да си дадем сметка, че пазарът на природен газ не е задвижван единствено от чисто икономическия принцип на търсенето и предлагането, а в огромна степен има намесена и политика. Например посланието на Русия към Европа е, че континентът е мощно подвластен що се отнася до доставките на синьо гориво. Затова и умерено мога да кажа, че до момента в който в реалност стартирането на Северен Поток 2 не се случи в най-кратки периоди, държанието на Газпром няма да се промени. Тоест, доставките на природен газ няма да се усилят от към този момент контрактуваното, а цените ще останат на междинни равнища. По-интересен е моментът с доставките на LNG. Към днешна дата, както към този момент разясних при предходния ви въпрос, множеството от каргата безусловно се изливат в Азия. Тук нещата са с извънредно стопански темперамент. Може би Европейски Съюз би трябвало да постави повече старания за диверсификация на доставките си на природен газ, като подписа дълготрайни контракти със Съединени американски щати за по-големи размери. Исторически сред европейците и американците постоянно е имало мощно съдействие в най-различни области и към този момент е време и енергийната сфера да откри място на масата. Аз персонално мисля, че през тази година ще забележим повече доставки на LNG за Европа, които да поуспокоят малко пазарите. В България чакаме завършването на плана IGB – новият ни интерконектор сред България и Гърция. Той е с потенциал от към 3 милиарда кубика на година, като към половината от него към този момент е запазен. Първоначалната точка за доставка на азерски газ е точно през него. Прогнозната дата за неговото довеждане докрай е в средата на тази година. При всички положения построяването на IGB ще има позитивно въздействие на целия ни пазар, като цените на синьото гориво би трябвало да станат по-ниски от сегашните равнища. Каква ще бъде ролята на газа като преходно гориво в процеса по декарбонизация на българската стопанска система? Любим въпрос, който непрекъснато ми задават! И, в случай че би трябвало да отговоря с една дума, то тя ще бъде „ голяма “. Не може да има енергиен преход без природен газ. И желая доста дебело да подчертая това. Много хора се изричат неподготвени по тематиката и дават несериозни обещания в публичното пространство, по какъв начин надали не още на следващия ден можем да „ скъсаме “ с газа и всичко да бъде зелено. Ние доста сме закъснели с прехода от въглища към природен газ и заради тази причина това е безусловно невероятно! Нужно е първо постепенната подмяна на въглищата с природен газ. След това паралелното потребление на природен газ и водород и едвам тогава можем да приказваме за цялостна декарбонизация или в този образец – потреблението единствено на водород като последна цел. И с цел да бъда напълно пунктуален, ще ви накарам да си визиите следната обстановка – внезапно затваряме централите на въглища. Това значи -40% от мощностите за произвеждане на електрическа енергия. Ядрената сила не може да покрие тези базови мощности, а възобновимите енергийни източници имат нужда от балансиране, тъй като са непостоянни. В този случай разумната единствена преходна опция е природният газ. Това е дълготраен развой, през който би трябвало да преминем по допустимо най-щадящия за стопанската система ни метод. Не единствено на държавно равнище, само че и с мисъл за крайния консуматор, който така и така към този момент усеща тежестта на скъпите енергийни запаси. В този смисъл предлагам правене на такава дълготрайна енергийна тактика, при която природният газ да играе директно основна роля при декарбонизацията на стопанската система ни. Дали въглищните централи да минат на природен газ, дали да бъдат построени парогазови мощности - това са въпроси, които се нуждаят от разбор, който не мисля, че към сегашния миг е направен и съществува. Важно е да се обърне съществено внимание и на топлофикационните сдружения в страната, които са 14 на брой. Горивата, които употребяват част от тях, са природен газ, а останалите работят на въглища. Говорим за хиляди клиенти в цяла България. Убеден съм, че при един разбор с догадка изключване на въглищните мощности и понижаване на активността на газовите, енергийната система на страната би имала голям брой проблеми. Поради тази причина, както загатнах и преди този момент, би трябвало да бъде изработен сериозен разбор на енергийния микс на България и на основат на него да се построи нова енергийна тактика. Прибавям и това, че следя все по-ясна наклонност за хрумвания, свързани с създаване на нови, по-ниско въглеродни мощности на територията на настоящи такива. Идеята е да се употребява основаната към този момент енергийна и индустриална инфраструктура, в това число и за генериране на водород за произвеждане на електрическа енергия. Бих се радвал, в случай че можем да виждаме повече планове, които са с мисъл за бъдещето. И последно на въпроса Ви ще кажа следното – концепцията за промяна би трябвало да следва вектора въглища - природен газ - водород. Постепенно, интелигентно и с грижа както за държавните, по този начин и за частните сдружения да не банкрутират от прекомерно стягане на регулациите, а крайният консуматор да не бъде прекалено ощетен. Има време за всичко, доста е значимо да не прибързваме с взимането на недомислени задоволително решения за бъдещето на българската енергетика. Вашата оценка за капацитета на газопреносната конструкция и газовите мощности у нас за обезпечаване сигурната работа на електроенергийната система на страната поради идното затваряне на въглищните централи? Газопреносната система на България има нужния потенциал за транспорт при промяна на горивото на въглищните централи от въглища на природен газ, само че към днешна дата няма съгласуваност. До въглищните централи в региона на Маришки басейн, както и до тази в Югозападна България, няма построено трасе. Много е значимо и в двата случая да бъде построена инфраструктура, с цел да може при възможни капиталови планове на сдруженията, които трансформират производствата си от въглища на природен газ, да имат достъп до синьо гориво. Подходяща електроенергийна инфраструктура има и в двата региона, тъй че не виждам проблем за системата като цяло. Проблемът за мен идва от неналичието на неизменност и единодушие що се отнася до тематиката природен газ. От изключителна значимост е да се прегледат съществено разновидностите за нови газови мощности както за произвеждане на базова сила, по този начин и за развиването им към едно гладко прекосяване след десетилетие към потреблението на водород. Имайте поради, че построяването на чисто нова централа ще бъде по най-високи стандарти и условия и тя ще бъде доста високоефективна. В момента технологиите се развиват скоростно и сме очевидци на високо ефикасни турбини, които могат да работят със смесено гориво природен газ и водород. Много деликатно в кратковременен проект би трябвало да бъде оценена потребността от такива планове! Какви технологии за произвеждане на водород са в развой на създаване и по кое време може да ги забележим приложени действително в поддръжка на енергийния преход? Има няколко метода за произвеждане на водород, които нормално са означени с разнообразни цветове. Цветовата гама е относителна и може да се среща и под друга форма, само че основата е следната: Когато приказваме за „ зелен водород “, това значи, че той се създава посредством електролиза на водата, а употребяваната сила за този вид производствоидва от ВЕИ-та. „ Синият водород “ е създаден посредством разнообразни процеси, при които като изходна суровина се употребяват изкопаеми горива, главно при превръщане на природен газ или газифициране на въглища. Произведеният от процесите въглероден диоксид се улавя и доста понижава въглеродните излъчвания. Производството на „ сив водород “ е най-използваната технология към днешна дата. Това е най-евтиният способ, само че има доста висок въглероден отпечатък. Технологията планува разграждането на природния газ на водород и въглероден диоксид, като въглеродният диоксид се оставя да изтече в атмосферата. „ Розов водород “, срещан и като виолетов, е още веднъж произвеждане посредством електролиза на водата, само че източникът на сила за това са нуклеарни централи. Най-мръсният метод за произвеждане се назовава „ кафяв “, още именуван „ черен “. Водородът се извлича от въглища посредством тяхната газификация. „ Жълтият водород “ се отнася до производството на водород от примес от възобновими източници и изкопаеми горива. И, най-после, „ бял водород “ е естествено образуваният водород в геологичните пластове, който в някои случаи се извлича посредством фракинг. Но от време на време се употребява за водород, придобит посредством газификацията на възобновими запаси като биомаса или пластмаси. Разбира се, в подтекста на цялостната политика за декарбонизация, най-вече се залага на „ зеления “ водород. Цялостното му приложение като гориво на бъдещето зависи времево от създаване на подобаваща инфраструктура и стопански обосновано произвеждане. В този смисъл мога да кажа, че това ще бъде един доста дълъг развой. Има доста незнайни пред всеобщото произвеждане на горивото и би трябвало доста положително обмисляне при взимането на нвестиционни решения за планове, свързани с него. При всички положения ще бъде нужна финансова помощ от страната, в случай че желаеме по-бързото основаване на една водородно насочена стопанска система. Кои страни са най-напреднали с внедряването на този енергиен запас в стопанските системи си? Каква демонстрира международният опит за рентабилността му? От 5 000 км тръбопроводи за водород сега, повече от 90% са ситуирани в Европа и Съединените щати. Повечето са затворени системи, благосъстоятелност на огромни търговски производители на водород, съсредоточени наоколо до промишлени консуматори (главно рафинерии и химически заводи). Първите стъпки за разширение на тази характерна за водород инфраструктура за доставка до крайни консуматори (в допълнение към промишлените потребители) към този момент са подхванати. Повечето разработки включват потреблението на тръбопроводи за природен газ, което мож доста да понижи разноските за основаване на национални и районни водородни мрежи. Първият водопровод за природен газ беше преобразуван и въведен в комерсиална употреба от Gasunie в Холандия през ноември 2018 година, с дължина от 12 км и пропускателна дарба от 4 kt/год. Това накара консорциум от оператори на газови мрежи в Европа да предложат самодейност за европейски водороден гръбнак (EHB) през 2020 година (актуализирана през 2021 г.), която планува 39 700 км тръбопроводи в 21 страни до 2040 г. Само 200 MW електролизатори - машините, които употребяват електричество за делене на водните молекули на водород и О2 - сега са ситуирани по целия свят и не всички от тях даже употребяват възобновима сила. Най-големият настоящ зелен водороден план в света през днешния ден в Квебек, Канада, е единствено 20MW. Оценките на разноските варират според от цената на природния газ и възобновимата сила, като факторите на потенциала на последните имат огромно въздействие (т.е. колкото повече часове работи един електролизер, толкоз по-евтино е производството на водородът). Международната организация по енергетика дефинира настоящите разноски за зелен водород на $3-8/kg, спрямо $0,50-1,70/kg за производството на сив водород. Личното ми мнение е, че държавните управления ще би трябвало да субсидират зеления водород в кратковременен до средносрочен проект, с цел да го създадат наличен и да основат жизнерадостен и резистентен пазар на горивото – по сходен метод, по който преференциалните цени фрапантно понижиха цената на вятърната и слънчевата сила през последните 20 години. Какво би трябвало да се предприеме за асимилиране на цялостния капацитет на водорода в енергийната карта на България? Ние към този момент имаме призната Водородна тактика, която се състои всъщност от цели… 9 страници. За да стъпим на здрава основа за разрастване на цялостния капацитет на горивото е належащо доста по-сериозен разбор за опциите за произвеждане му в България. След това би трябвало да си дадем сметка, че самото произвеждане на горивото при наличните технологии и цени на останалите енергоносители е скъпо наслаждение, само че на този стадий. От извънредно значение е да бъде основана регулаторна рамка, която да докара до развиването на „ чиста “ стопанска система, като сътвори и подобаващи финансови принадлежности. В този смисъл ние сме доста обратно и е време това да се промени! Трябва да станем дейни по тематиката, тъй като в случай че закъснеем прекомерно доста, ще стане както при пазарите на електрическа енергия и природен газ – последни във всичко. Реално в какви периоди може да се случи всеобщото нахлуване и потребление на водорода в българската промишленост? В последната версия на Националния проект за резистентност и развиване е заложена скица за подкрепяне на пилотни планове, свързани с производството на зелен водород. По схемата ще се дават капиталови помощи за нови съоръжения за произвеждане на водород от възобновима сила и за нови съоръжения за произвеждане на биогаз. Краен период за построяването на подобен вид план е средата на 2026 година Трябва да се има поради обаче, че това е едвам първата стъпка, която ще създадем в тази сфера. Както по-рано споделих – декарбонизацията, въпросите, засягащи българската енергетика и нейното „ позеленяване “ и въобще потреблението на водорода като „ гориво на бъдещето “, са дълъг развой, към който би трябвало да подходим отговорно, с мисъл за стопанската система, бизнеса и крайния консуматор.