Вглеждането в другия за повече от миг предизвиква цял куп мозъчни процеси
Разговор с другарка, когато бях в Италия преди няколко седмици, ме накара да се замисля за най-новата норма на посткоронавирусното общество: засилен контакт с очите. Тя ми описа по какъв начин била с маска и чакала на една безкрайна опашка за супермаркета, когато уловила погледа на хубав мъж и се хванала да флиртува с него с очи. От този миг нататък наблягала на спиралата и очната линия в излизанията си с маска.
„ Спестявам от червило, само че пък закупувам обемни спирали за очи “ – смее се приятелката на Камин Мохамади, авторката на публикацията за новия флирт с взор, оповестена в The Guardian.
Италианците са майстори на безсрамния непосредствен взор, в Лондон взирането в лицето на другия не е на респект.
Със сигурност това ще се промени до момента в който носим маски, тъй като при запушена с маска уста би трябвало да възложим на очите по-голямата част от невербалното другарство.
Науката ни споделя, че надничането в непознатите очи и задържането на този взор за повече от момент, провокира цялостен куп мозъчни процеси. Всички знаем това възприятие, когато потъвайки в очите на любимия/та, останалият свят като че ли изчезва.
Когато гледате някого непосредствено в очите, тялото създава химикал, наименуван фенилетиламин. Мозъкът почва мощно да сканира обекта пред нас и да прави догатки от друго естество. Понякога тези мълниеносни мисли могат да ни накарат да се изчервим.
Толкова мощен е директният контакт с очите, че единствено една среща с Мона Лиза, с нейния взор, насочен непосредствено към нас от вековете, прави картината незабравима.
Психологът Артур Арон остана в историята на логиката на психиката с опита, в който накара двама непознати да се влюбят в лабораторията му единствено до момента в който поддържаха безмълвен контакт с очи в продължение на четири минути (те се оженили шест месеца по-късно).
Но елементарните европейци ще се нуждаят от време, с цел да свикнат да поддържат връзка единствено посредством очите си от разстояние, мисли Мохамади.
Ако това се случи, може да открием непредвидени последици от цялата тая тъга с носенето на маска. Погледите ще се научат да са игриви, хората ще потренират очите си за по-ясно невербално другарство за да показват възприятията си по необикновен до момента метод. Може би ще се научим по очите да разбираме паниката на отсрещната страна и да проявим по-голяма съпричастност и съчувствие към нашите близки.
„ Спестявам от червило, само че пък закупувам обемни спирали за очи “ – смее се приятелката на Камин Мохамади, авторката на публикацията за новия флирт с взор, оповестена в The Guardian.
Италианците са майстори на безсрамния непосредствен взор, в Лондон взирането в лицето на другия не е на респект.
„ Прекарах години, минавайки около сътрудници по коридорите, всички си намигаме с усмивка за малко и след това преждевременно свеждаме взор, с цел да не възникне стеснение. Но в случай че усмивката е покрита с маска и не може да бъде забелязана, достойнството да се усмихват се пада на очите. Как ще се оправим? " - пита се Мохамади.Повечето животни се гледат само, с цел да алармират за опасност или интерес. Британско изследване откри, че хората се споглеждат единствено 30-60% от времето, когато приказват, камо ли да се вгледат искрено един в различен.
Със сигурност това ще се промени до момента в който носим маски, тъй като при запушена с маска уста би трябвало да възложим на очите по-голямата част от невербалното другарство.
Науката ни споделя, че надничането в непознатите очи и задържането на този взор за повече от момент, провокира цялостен куп мозъчни процеси. Всички знаем това възприятие, когато потъвайки в очите на любимия/та, останалият свят като че ли изчезва.
Когато гледате някого непосредствено в очите, тялото създава химикал, наименуван фенилетиламин. Мозъкът почва мощно да сканира обекта пред нас и да прави догатки от друго естество. Понякога тези мълниеносни мисли могат да ни накарат да се изчервим.
Толкова мощен е директният контакт с очите, че единствено една среща с Мона Лиза, с нейния взор, насочен непосредствено към нас от вековете, прави картината незабравима.
Психологът Артур Арон остана в историята на логиката на психиката с опита, в който накара двама непознати да се влюбят в лабораторията му единствено до момента в който поддържаха безмълвен контакт с очи в продължение на четири минути (те се оженили шест месеца по-късно).
Но елементарните европейци ще се нуждаят от време, с цел да свикнат да поддържат връзка единствено посредством очите си от разстояние, мисли Мохамади.
Ако това се случи, може да открием непредвидени последици от цялата тая тъга с носенето на маска. Погледите ще се научат да са игриви, хората ще потренират очите си за по-ясно невербално другарство за да показват възприятията си по необикновен до момента метод. Може би ще се научим по очите да разбираме паниката на отсрещната страна и да проявим по-голяма съпричастност и съчувствие към нашите близки.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ