Разговор с Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари

...
Разговор с Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари
Коментари Харесай

Какви разновидности на меда има и как да разпознаем истинския?

Разговор с Михаил Михайлов, ръководител на Съюза на българските пчелари и пчелар с дълготраен опит.

Ежегодно България произвежда между 6 и 12 хиляди тона пчелен мед – относително дребни количества в съпоставяне със международните добиви. Пазарният дял на българското пчеларство също не е доста огромен – под 2-3%. Затова пък като качество медът ни е неповторим.

По какво се отличава, какви разновидности има, по какъв начин можем да бъдем сигурни, че си купуваме същински пчелен мед и за какво е толкоз потребен? Попитахме това Михаил Михайлов, ръководител на Съюза на българските пчелари и пчелар с дълготраен опит.

Колко пчелен мед създава годишно страната ни и какъв е делът на българското пчеларство? 

Съгласно агростатистическите данни годишно България създава пчелен мед в относително дребни количества в съпоставяне със международните добиви в един необятен период сред 6 и 12 хиляди тона. Конкретно за предходната година имаме данни до края на месец октомври 2015 и те са за 10,5 хиляди тона пчелен мед. Обикновено две трети от този мед се изнася, останалата една трета остава в страната. Част от него пчеларите оставят за поддържане на пчелите, известно количество отива за хранително-вкусовата индустрия. Така че на процедура това е една доста добра износна листа.

Продаваме най-вече на Германия. Германия е най-големият вносител и износител (прави реекспорт) на български пчелен мед. Продаваме и на други страни, само че в по-малки количества. Рядко обаче се среща етикет с български мед в европейските страни – или го употребяват за подобрител, или го предизвикват като локален мед, само че не и български. Затова ние желаеме да създадем регистрация по географска принадлежност на пчелните медове. Ако един мед с нещо е неповторим, той може да бъде регистриран и да бъде приет в Европейската общественост като неповторим пчелен артикул. В момента се опитваме да записваме като подобен странджанския манов мед.

Колкото до това какъв е пазарният дял на българското пчеларство, той е доста дребен – под 2-3%, само че като качество медът ни е неповторим.

С какво е неповторим българският пчелен мед? 
Огромна е разликата, изключително за познавачите на този сладостен артикул. Опитвал съм разнообразни типове мед, в това число африкански и южноамерикански, и разликата е голяма. Дори спрямо Италия, където има по-голямо многообразие на медоносната растителност, нашият мед е доста по-хубав. Публична загадка е, че се употребява за подобрител на вносни китайски или аржентински типове мед, които са с по-ниски качества. Мога да вметна, че ни следва интернационална среща с присъединяване на китайска делегация, която е във връзка на настояването от тяхна страна да изнасяме пчелен мед. Китай е най-големият производител и най-големият експортьор, само че медът му отстъпва неведнъж на нашия мед като органолептични и физико-химични индикатори.

Какви разновидности пчелен мед има и от какво зависи неговото качество? 

Когато се прави разбор на един пчелен мед, би трябвало да се откри на първо време какъв е този мед. И това се съди по наличието на полен (прашец) в него. Дали е акациев, дали е липов, слънчогледов, кестенов, ментов, лавандулов, билков и така нататък Това са така наречен нектарни медове. Другият клас е така наречен манов мед, който пчелите добиват по различен метод – не от нектара на растенията. Така че по тези индикатори медът е друг.

Най-добрите качества на един мед са ферментите (ензимите), които се съдържат в него. Затова се следи диастазната интензивност. Има и различен индикатор, който демонстрира дали медът е декристализиран, т.е. дали е затоплян, дали е надхвърлил 38-40 градуса, при което протичат промени в меда, или се отделя така наречен хидроксиметилфурфурол (ХМФ). Има проценти и за киселинност.

Друг значим индикатор са редуциращите захари – наличието на глюкоза, фруктоза и остатъчна захароза (в дребни количества – 5-10%). Следи се водно наличие, електропроводимост и други.

По тези индикатори се схваща кой мед какъв е. Но това, което отличава българският мед, са органолептичните му качества. Медът ни съдържа всичко – фитонцидите на прополиса и восъка. Когато медът съзрява в кошера, пчеларят не бърза да го извади и да го изцентрофугира, а го оставя да доузрее и продобие всички тези качества. По билково разнообразие сме на едно от първите места по света и то дава другите типове мед, наличието също. Така че медът ни е в действителност на високо равнище. И в случай че той не се подправя, тъй като той предстои на такова, то тогава хората ще ядат същински мед.

Какво съставлява пчелният мед и по какъв начин да отличим същинския? 

Каквото и да пишат производителите на етикета на буркана като прилагателно преди мед, там би трябвало да се запише, че е пчелен мед. Може да написа естествен, натурален и така нататък, само че наложително би трябвало да написа „ пчелен “. Когато е записано това, значи, че този мед е създаден от пчелите. Когато написа единствено „ мед “, като да вземем за пример „ боров мед “, този мед не е пчелен. Да, има положителни свойства, само че това е сладко от борови връхчета. Това не е пчелен мед. Обикновено се смесва боров мед с манов мед, който е пчелен мед.

Пчелният мед е концентрат на захари – задоволен разтвор на захари. Но когато на кантара сложите от едната страна мед, а от другата страна един кг захар, това би трябвало да бъде равно. Но в действителност медът в буркана съдържа още минимум 300 спомагателни субстанции – органични съединения, витамини, минерали, микроелементи и така нататък Това са съединения, които ги няма в сухата кристална захар. Така че медът е доста мощен енергиен източник и най-важното за него, за разлика от другите хранителни артикули, е че той се усвоява на 100 %. Напълно се разгражда. Освен това като концентрат на захари дава сила на човек. Освен като стимулант, медът служи и за лекуване – вътрешно и външно.

Медът е скъп артикул, който би трябвало да се употребява непрестанно, а захарта да бъде отстранена от трапезата. Добре е още от дребни децата да се научат и да привикнат с използването на меда, тъй като по-късно става по-трудно. Медът в комбиниране с други пчелни артикули също по този начин е подобаващ за лекуване. Може да се комбинира с пчелен прашец, пчелно млечице и да се употребява едновременно.  Така че медът е неповторим артикул за хората, хората от хилядолетия са свързани с меда. Почти няма алергични хора, по-скоро има алергични към прополиса. Принципно не би трябвало да има алергизирани хора от артикули, които одобряват орално, само че има и изключения.

Защо може да  причини алергия? 

В меда има и полен (прашец), който дефинира от какво пчелите са добили този мед. Той нормално варира към 30% и той е индикатор за типа на растението – акация, липа и така нататък Когато е билков, той е комплекс от полени и не може да се откри от какво е, само че при монофлорния мед това е допустимо. И най-вероятно някои хора са алергични към полена, който се съдържа в меда.

Кога и за какво се захаросва пчелният мед?

Медът рано или късно минава от течно в твърдо агрегатно положение, т.е. той кристализира, или както се споделя, се захаросва. Тъй като е задоволен разтвор на захари, и той естествено минава в това положение – захаросан бистър мед. Всички типове мед минават през този развой – едни по-рано, други по-късно. Може да се каже, че тези, които са в течно агрегатно положение, имат нараснало наличие на фруктоза. В пчелния мед съотношението сред глюкоза и фруктоза е приблизително 50:50 и остатъчно малко захароза. Но тогава, когато в меда, според от растението, имаме нараснало наличие на глюкоза, медът кристализира доста бързо и такава кристализация се следи при меда от рапица – той доста бързо стяга. Слънчогледовият също, както и от някои други растения. Докато тогава, когато фруктозата е повече, глюкозата по-малко, медът по-бавно кристализира. И колкото по-голяма е разликата сред тях, толкоз по-дълго време продължава да бъде в течно положение. Пример за това е акациевият мед – той може да стои 1,2 и даже 3 години в течно агрегатно положение. За да не кристализира толкоз бързо медът, той би трябвало да бъде чист и да няма примеси. Понякога и дребни количества восък, останал след центрофугиране, може да остане източник на кристализационни центрове и да кристализира. Но когато е чист и филтриран, той може да трае относително дълго във типа, в който е придобит.

Когато някой желае да употребява течен мед, а пък той към този момент е стегнал, той би трябвало да го разтопи и да го декристализира. Ако се прави в домашни условия, температурата не би трябвало да надвишава 38-42 градуса при постепенно нагряване, с цел да не се унищожат ензимите. Така че по този метод медът се държи по друг метод според от своето наличие, пашата, медоносните растения и метода, по който е съхраняван. Медът е доста сензитивен и може да поеме миризми през капачките, в случай че се съхранява в пространства, в които се държи зимнина, туршии и така нататък, по тази причина би трябвало да се съхранява на подобаващи места.

Как можем да сме сигурни, че си купуваме същински пчелен мед? 

За да сте сигурни, че медът, който купувате, е същински, вие би трябвало да се обърнете към производител, не към търговец, не във веригата магазини. Тъй като там от време на време наличието на меда е написано със ситни букви изпод и би трябвало да се чете с лупа. През последните години посредством нормативната уредба  се сътвори опция и производителите да имат право на продажби. Купувайте от производители, не от прекупвачи, преработватели и търговци. Преработвателите хомонизират меда – те го събират от разнообразни места и го смесват, с цел да уеднаквят свойствата. Обикновено това при експорт се изисква, само че се губи оригиналността и достоверността на меда. Когато го смесите, става всичко друго, само че не и мед.

Има ли някакви техники, с които да проверим дали един мед е същински, откакто към този момент сме си го купили? 

За страдание, няма. Когато купувате мед вие би трябвало да изисквате документ от продавача, който производителят би трябвало да е дал на търговеца. В него са записани индикаторите на продукта (физико-химичните), партидата, количеството, което е създадено, данните за производителя. Така че вие купувате артикул и знаете от кого и къде е създаден. И вие добивате усещане за усета и качествата на този артикул. Ако ви хареса, вие го търсите. Той ви е спечелил като клиент. Но когато консумирате всичко друго, само че не и пчелен мед, естествено, че няма да се върнете при него. Няма метод по какъв начин да се дефинира дали медът е същински, или подправен. Това с химическия молив не е правилно. С него може да се тества единствено водното наличие. Ако имате подозрение и решите да го изследвате, би трябвало да извършите поръчка в лаборатория. Но в случай че желаете да изследвате всичките до 10 индикатора, това коства към 150-160 лв.. И нормално това обезсмисля всевъзможни по-нататъшни дейности. Дори в Комисията за отбрана на потребителя няма да помогне. Затова тук доста важи моралът на пчеларя производител. Не приказвам за търговците, тъй като те имат други цели и претекстове и постоянно поставят брашно и други добавки, с цел да усилят размера. Затова отговорността е на пчеларя.

*Диастазната интензивност е главен аршин при оценката на натуралността и изискванията на нагряване и опазване на меда. За долна граница на диастазното число се одобряват 8-9 единици по Готе. Акациевият, лавандуловият и цитрусовият мед имат по-ниско диастазно число. Всички имитации имат ниска диастазна интензивност. Продължителното нагряване и престояване при високи температури намаляват диастазната интензивност.

*При всяко загряване на меда над 50 градуса се покачва неговото ХМФ (хидроксиметилфурфурол) , който е канцерогенен. За вярното втечняване на меда би трябвало да се съблюдава изискването да не се надвишава температурата от 38-40 градуса. Това се реализира посредством загряване на водна баня за няколко часа. Недопустимо и нездравословно е втечняването на мед в микровълнови печки. 

*Фитонцидите в меда имат способността да унищожават или да стопират развиването на едноклетъчни организми, бактерии, вируси, низши гъбички и други причинители на разнообразни заболявания у човешкия организъм. Мед, получен от пчели, хранени единствено със захарен сироп не съдържа фитонциди. 

Очаквайте още: Какво съставляват прополисът, пчелното млечице и пчелният прашец? За какво са потребни и по какъв начин можем да ги консумираме?   

Инфо: Economy.BG

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР