Разговаряме с Нели Манолова-Таскониду, дб – главен ембриолог в Медцински

Разговаряме с Нели Манолова-Таскониду, дб – основен ембриолог в Медцински център „ Неовитро “.

През 2007 година тя сполучливо приключва молекулярна биология към Биологическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, а през 2009 година придобива образователно-квалификационна степен магистър със компетентност „ Вирусология “ към същия университет. От 2008 година – до 2011 година работи в Националната референтна лаборатория за ГМО към Националния център по публично здраве и разбори.

В интервала от 2010 – до 2013 година продължава образованието си в Българска академия на науките в Института по имунология и биология на развиването (ИБИР), където сполучливо пази докторска дисертация в региона на репродуктивната имунология на тематика „ Биохимична характерност на ендометриозна перитонеална течност ".

Професионалният й опит в региона на асистираната репродукция стартира през 2012 година като ембриолог в екипа на „ Виена инвитро Медицински център “ с началник проф. Хайнц Щромер. Така, работейки 5 години в един от най-успешните инвитро центрове в София, в ежедневната си процедура съумява да се потвърди като експерт с необятна теоретична и практична подготовка. От 2016 година е назначена като основен ембриолог в инвитро центъра на проф. Щромер в Токуда Болница София.
Преминава дълготрайно образование в региона на ембриобиотехнологиите и асистираната репродукция в „ Kinderwunschzentrum Goldenes Kreuz “ - Виена, под управлението на един от най-хубавите ембриолози в Австрия – старши клиничен ембриолог Мартина Вьобер.

В интервала 2017 година – 2020 година сполучливо управлява инвитро и андрологичния бранш на Отделението по асистирана репродукция към УМБАЛ „ Лозенец “. От 2021 година е част от екипа на Медицински център „ Неовитро “. Член е на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE).

Кои са актуалните способи за ин витро оплождане, които се ползват най-често през днешния ден и каква е успеваемостта?

Основните способи за оплождане във външна (in vitro) среда на яйцеклетките и сперматозоидите и чрез класическо ин витро (метод, при който сперматозоидите се слагат в избрана централизация при яйцеклетката и се оставя някой сперматозоид  непринудено да я оплоди – това е по-близкия способ до естествения вид и метод на оплождане) или вторият способ е чрез ИКСИ (вътрецитоплазмено инжектиране на сперматозоид).

През 1992 г, след сполучливото създаване и приложение в клиничната процедура от екипа на Gianpiero Palermo, се ражда първото бебе, получено посредством метода ИКСИ, което вечно трансформира лекуването при тежък мъжки фактор. Оттогава до ден сегашен няма фиктивен способ, който да е толкоз важен и революционен и който фрапантно да промени метода в битката с инфертилитета.

С развиването на медицината и технологиите от ден на ден асистираната репродукция залага на голям брой високотехнологични способи и процеси. През последните няколко десетилетия доста се развиха и откриха необятно клинично приложение:

Култивирането на ембриони до етап бластоцист;

Култивирането на ембриони в характерна хранителна среда съдържаща растежни фактори;

Time-lapse системите за непрестанно следене на ембрионалното развиване без да е належащо ваденето им от инкубатора;

Витрификацията (ултрабързото замразяване);

PGT-A / PGT-M – предимплантационните генетични проби на ембриони, посредством които се дава информация за генетичния статус на ембриона още преди да е транфериран в маточната кухина;

AI – основаният разбор на ембриони и следене на самостоятелната морфокинетика на всеки един ембрион;

Макар и не клинично използван, а към момента разработван в научната област, се осъществя нуклеарен и митохондриален трансфер, за възстановяване качеството на овоцитите и приемането на качествени и жизнеспособни ембриони;

Успеваемостта на една ин витро процедура зависи от доста фактори, само че най-значимите са: възрастта на жената; яйчниковия резерв; качеството на ембрионите и самостоятелния метод при реализирането на самата ин витро процедура. Значително по-голям късмет за триумф имат пациентите под 35-годишна възраст, като шансът за живо раждане след един IVF цикъл постоянно доближава до 50% - 60%. Докато след 40 годишна възраст процентът фрапантно понижава. Ориентировъчно, към 15% - 25% е шансът за триумф във възрастовия диапазон 40 година – 41 г.; към 5% - 15% - при 42 година – 44 година и при 44+ години – нормално е под 5%. Тези индикатори са строго индивидуални  и доста зависят от АМН; качеството на яйцеклетките и сперматозоидите; качеството на получените ембриони; генетичния статус на предимплантационните ембриони; съществуване на ендометриални или имунологични проблеми; лабораторните условия и опита на ембриолозите.

От какво зависи по коя технология ще се работи с съответната двойка?

Технологията, по която ще се работи с дадена съответна двойка, е сложен развой и оценка, в който са включени лекарят акушер-гинеколог и ембриологът. Вземат се поради няколко съществени индикатора:

- Възрастта на пациентката;

- Яйчниковият й резерв;

- Качеството на сперматозоидите – има или не мъжки фактор;

- Предходни несполучливи процедури;

- Тип на оплождане – класическо ин витро или ИКСИ (качество на ембрионите);

- Генетични фактори;

- Имунологични фактори; хормонални фактори; съществуване на ендометриоза

Всичко това се взима поради като се предлага включването на нови способи и техники за филтриране и селектиране на сперматозоидите, да вземем за пример, или при повтарящи се неуспехи постоянно се употребява time-lapse технологии в композиция с AI – основан разбор на морфокинетичното развиване на ембрионите; или приложението на профилирани хранителни среди за обработване.

От казаното се вижда, че в днешната репродуктивна медицина от ден на ден се обръща внимание на самостоятелния метод и на персонализираната терапия. Няма „ повсеместен и общ “ протокол за работа – всяка една стъпка би трябвало да се преценява с самостоятелната женска и мъжка биология на всяка двойка в хода на нейното лекуване.

Каква част от целия развой в сполучливото ин витро - от основаването на ембрион до неговото забременяване и раждане – е ролята на ембриолога?

За да бъде сполучлива една ин витро процедура е належащо да има синхронна и координирана работа на двата съществени екипа – лекаря акушер-гинеколог и ембриолога. Това са двете неразривни половини на едно цяло, които една без друга не могат да действат.

Ембриологът заема централно място при реализирането на ин витро процедурата. Той всекидневно работи с най-ценния биологичен материал – яйцеклетките, сперматозоидите и ембрионите. Нашата работа стартира още по време на самата пункция посредством търсенето на яйцекленките от аспирираната фоликулна течност, минава през оплождането на гаметите, продължава през ембрионалното обработване на предимплантационните ембриони и приключва с ембриотрансфера им и/или криопрезервацията им. Ембриологът е този, който прави извънредно характерната и комплицирана операция на биопсиране на няколко трофектодермни кафези, които по-късно ще бъдат генетично оценени, с цел да се отхвърли или не съществуването на някакво генетично отклоняване в ембриона. С една дума, ембриологът взе участие във всеки един характерен и сериозен миг, който дефинира дали ще се сътвори жизнерадостен ембрион, който по-късно ще докара до сполучлива имплантация и развиване на бременност. Ембрионът прекарва първите няколко дни от своя живот точно в ръцете на ембриолога, по тази причина е доста значимо всяка една стъпка да бъде извънредно прецизно и тъкмо изпълнена, с цел да може той да се усеща сигурен и предпазен. От огромно значение е възприятието, което влага, както и силата, с които ембриологът ще подходи към основаването и развъждането на новия живот.

Как наподобява светът на клетките и ембрионите, до който се докосвате всеки ден?

От научна позиция яйцеклетките, сперматозоидите и ембрионите са кафези, които са забележими единствено под микроскоп и които извършват строго профилирани функционалности. Но видяно от различен ъгъл, това е един извънредно тънък и внимателен микросвят, в който централно място заема основаването на човешкия живот. За мен всяка една клетка не е просто клетка в лабораторията, която се култивира с цел да се появи бъдещия организъм, а е една страст и вяра, посредством които оказвам помощ на хората са осъществен най-голямата си фантазия, а точно фантазията за дете. Във всеки един миг се влага персонализиран метод, голяма централизация, точност и успокоение, както и огромна доза емпатия, религия, обич и вяра, с цел да може най-после ембриологът да види чудото на своя труд, а точно позитивния тест за бременност. И тогава удовлетвореността е още по-голяма и дава нови сили да се продължи напред!

Какво повече може ембриологията през днешния ден спрямо времето през 1988 година, когато е родено първото ин витро бебе в България? Кои са най-революционните нововъведения?

Разликата е голяма преди и в този момент! През 80-те години ембриологията е работила с надалеч по-ограничени технологии и несъмнено успеваемостта е била много по-ниска. В днешно време, с развиването на науката и технологиите, от ден на ден се усъвършенстват другите основни фактори, които имат директно значение за сполучливото развиване на ембриона. Например, употребяват се високоспециализирани инкубатори; time-lapse системи; адаптирането на AI за оценка на най-качествените ембриони по отношение на морфокинетичното им развитие; култивирането на ембриони със специфични хранителни среди; генетичен разбор на предимплантационни ембриони – това доста усъвършенства селекцията на ембрионите и понижава риска от спонтанни аборти при избрани групи от пациенти. Разработването и основаването на разнообразни Witness системи обезпечава цялостен надзор на работния развой, както и успокоение в ембриолозите по време на работа, по този начин също и успокоение при пациентите, че техните кафези няма да бъдат комплицирани или сменени с други. 

През последните години от ден на ден се натъртва на основаването на роботи, които точно и прецизно да правят някои от рутинните работи, с които е зает  ембриологът, да вземем за пример залагането и подготовката на хранителни среди, петрита, епруветки; даже се създават и модели на роботи, които да осъществят самата ИСКИ процедура, като се стартира от денудирането на яйцеклетките, селектирането им, подбирането на избран сперматозоид и инжектирането му по строго характерен метод в яйцеклетката. Всичко това би улеснило и облекчило ежедневната работа на един ембриолог, само че съгласно мен работата му няма да бъде изместена от роботизираните машини, а единствено би могла да подкрепи основното му наличие в цялостния развой на една ин витро процедура.

С какви провокации се сблъсквате в практиката си, за които към момента няма научни и софтуерни решения?

Всеки ден се сблъсквам с разнообразни провокации, които нямат научно пояснение за какво тъкмо по този начин се случват. Например, за какво не се реализира сполучлива имплантация, макар съвършеното морфологично качество на ембрионите; макар изключването на възрастовият фактор при дамата и мъжкия фактор при мъжа; макар потвърдената еуплоидност на ембриона и имунологичния толеранс, който е тестван и следен. Докато, в други случаи при трансфер на „ по-грознички “ ембриони се реализира сполучлива имплантация и добре разрастваща се бременност.

Най-големите провокации в региона на асистираните репродуктивни технологии остават:

- Намаляването на яйчниковия запас с придвижване на възрастта;

- Качеството на яйцеклетките, както морфологичното, по този начин и генетичното;

-  Тежките форми на мъжкия инфертилитет;

- Повтарящите се имплантационни неуспехи;

- Повтарящите се спонтанни аборти;

Все още не можем изцяло на „ надхитрим “  биологията и природата. И като че ли тя ни намига и ни споделя, че нямаме еднакъв старт с нея даже и при използването на най-съвременните технологии и методологии, че не ние можем да направляваме основаването на живота, въпреки и в изкуствени, външни условия.

Какви са наблюденията ви върху фертилните благоприятни условия на актуалните мъже и дами? Как може да се подобрят трендовете?

Ако погледнем по-глобално, от позиция на времето, бих споделила, че фертилните благоприятни условия при актуалните мъже и дами са доста по-широки отпреди 20-30 години, тъй като репродуктивната медицина и асистираните репродуктивни технологии се развиха и не престават да се развиват с доста бързи темпове. Но в това време в международен мащаб се следи действителен спад и понижаване на фертилността, както при мъжете, по този начин и при дамите. Това се дължи на застаряването на популацията (фактор възраст), стрес, неприятен метод на живот, затлъстяване, съществуване на разнообразни хронични болести (напр. диабет), влошени фактори на околната среда. Всичко това води до привършване на яйчниковия запас, влошени спермални индикатори, повишение фрагментацията на ДНК и други Въпреки че с развиването на науката започнаха да се ползват от ден на ден нови подходи при лекуването на инфертилитета, например приложение на ICSI, и респективно по-специфичните процедури като pICSI, IMSI, ZyMOT, MACS; обработване в характерни среди обогатени с растежни фактори и антиоксиданти; инвазивно и не-инвазивно генетично тестване на ембрионите; митохондриални терапии; екзозомно основани терапии; регенеративни процедури подобряващи микросредата в маточната празнина и увеличение информационната дарба сред ембриона и ендометриума; създаване на донорски стратегии при тежките случаи.

Но най-съществен миг в цялостната картина е възстановяване на информираността и профилактиката в тази област. Хората и най-много младите би трябвало да стартират да мислят за репродуктивното си здраве по-рано, да не отсрочват нещата „ за по-натам “,  не когато действително се сблъскат с проблем и мечтаната бременност не се случва.

И в умозаключение бих споделила, актуалната медицина може доста, само че времето и биологията остават основни и решаващи фактори при реализирането на фантазията за дете!