Д-р Иван Александров, директор на народна библиотека „П. Р. Славеков“ във Велико Търново, пред „Труд“: Електронните ни книги вече са достъпни в цяла Европа
Разговаряме с доктор Иван Александров във връзка присъденото му от президента Румен Радев държавно отличие „ Кирил и Методий “ за заслуги за развиването на културата и изкуството. Александров споделя за модерната инсталация, с която разполага библиотеката „ П. Р. Славеков “ за дигитализиране на периодически щемпел и на старопечатни книги. По негова концепция от тази година в Хуманитарната гимназия в остарялата столица е разкрита паралелка „ Библиотекознание “ поради острата потребност от фрагменти в тази област.
– Господин Александров, наскоро бяхте почетен от президента Румен Радев с държавното отличие „ Кирил и Методий “. По чие предложение и за какви заслуги получихте този медал?
– За отсъждане на ордена „ Кирил и Методий “ бях препоръчан от Министерството на културата. От 2015 година до в този момент два пъти съм награждаван от културното ведомство с оценката „ Златен век на цар Симеон “, като това ме прави единствения шеф на библиотека, получавал тази премия наново. Освен това, откогато управлявам РНБ „ П. Р. Славейков “ във Велико Търново към този момент 18 години, библиотеката е единствената в страната с присъдена два пъти премия „ Христо Данов “.
– Разкажете за активността на културното средище. Чете ли българинът?
– В РНБ „ П. Р. Славейков “ през 2017 година са регистрирани 8372 читатели. Най-голямата потребителска група са хората над 28 година, само че директно след тях са децата до 14 година Тези данни са обясними с демографската конюнктура в страната, само че е оптимистичен фактът, че децата и техните родители демонстрират интерес към библиотеката и опциите, които тя дава за развиването им. Най-малкият ни регистриран четец е на 1 година и 3 месеца. Най-възрастният пък е на 89 години и посещава отдел „ Изкуство “. Най-активни са потребителите с висше обучение и учениците в началните класове, а обичайно дамите са повече от мъжете.Читателят с най-вече заети библиотечни материали за миналата година е учителката Венета Михайлова – 445 книги. Наблюдава се внезапно увеличение на виртуалните визити през уеб страницата на библиотеката и фейсбук, които са общо 188 042. На уеб страницата на библиотеката са регистрирани 52 042 визити, което значи, че страницата се посещава 142 пъти дневно от консуматори, които без да идват в библиотеката, употребяват нашите електронни запаси. Страницата ни във фейсбук пък е посетена 136 000 пъти, което е 373 пъти дневно целогодишно, а 346 читатели приблизително дневно идват в библиотеката, като общият им брой е 85 704 за миналата година. От тях 6122 са участвали на проведени от нас събития. От систематизираните данни е видно, че виртуално и физически сме били посетени 273 746 пъти.
– Библиотеката разполага ли със модерна техника за обработка и запазване на книжното благосъстояние?
– Преди година финализирахме активността по огромен план и получихме финансова поддръжка за други два. Създадена бе цифрова библиотека по план „ Дигитална културна съкровищница „ Север + “. За запазване на културно-историческото завещание на Централен Северен регион библиотеката във Велико Търново разполага с едно от най-модерните оборудвания във връзка с дигитализацията. Техниката, която купихме от австрийска компания, са съвременни скенери за бързо и качествено сканиране. Подаваме им най-вече периодически щемпел и старопечатни книги. Притежаваме два скенера- скоростен за книги и широколентов, който е за периодиката, към която има извънредно огромен интерес. Научните служащи и студентите по този начин имат достъп до неповторимото книжовно благосъстояние, с което разполагаме посредством и на нашите партньори- Регионален исторически музей, Първо българско читалище в Свищов. Това са уникати и достъпът до тях е стеснен и даже неосъществим. Интерес към тези книжовни източници проявят преподаватели от университетите, музейни и научни служащи, освен от Велико Търново, само че и в народен мащаб. Чрез нашия сътрудник Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС) изнасяме тази информация в европейското културно пространство и всичко, което сме цифровизирали, може да се употребява в европейските библиотеки.
– Къде стоим в това отношение на картата на Европа?
– Еврокомисарят Мария Габриел показа, че през идната година ще бъдат отпуснати към 1 милиарда евро за цифровизация. Ролята на българските библиотеки е да съумеят да разработят общ план, който да даде опция обособените центрове в София, Пловдив, Велико Търново и Варна да бъдат дооборудвани с съвременна цифрова техника и да могат да поемат това богато книжовно завещание по райони. Но би трябвало да се мисли в вероятност за обединен софтуерен артикул, а техниката да е универсална и обособените книжовните средища са свързани в система и да си партнират. Това ще е идващия ход за библиотеките, които ще имат задачата да цифровизират освен това, което имат, само че и на сътрудниците, които работят в Регионалните исторически музеи, в Държавните архиви и други институции, които имат неповторими монументи на културата и би трябвало да бъдат съхранени. Новите два плана „ Мобилна цифровизация “ и „ Полова еднаквост “ пък ще бъдат осъществени през 2018 и 2019 година Дейностите са свързани със семинари и конференции, с просветителни и обучителни срещи на ръководители на дребни библиотеки за работа с нискобюджетна техника за цифрова преработка на книги, застрашени от заличаване и основаване на читателски групи, интерактивни срещи с родители и деца, за информиране по тематиката за половата еднаквост, както и основаване на обща европейска книгопис с книжки за деца от 0 до 10 години и интерактивен азбучник.
– Ще бъде ли осъществена концепцията за създаване на съвременен библиотечно-информационен център във Велико Търново?
– През последните години преговаряме с Община Велико Търново и с Министерството на културата по въпроса за сградния фонд. В остарялата столица разполагаме с 4 здания като районна културна институция. Благодарение на тези бази предоставяме бърз достъп на читателите, само че те изчерпаха потенциала си като размер и сме на прага да не можем да обработваме и съхраняваме идващите издания, които ще постъпват в библиотеката. От изключителна значимост е отреждането на терен в региона на Старото военно учебно заведение, където архитекти оферират създаване на нов библиотечно-информационен център. Това е извънредно значимо, освен за комплексното оформление на централната градска среда, само че и тъй като плановете, които създаваме на районно равнище, дават съображение библиотеката да е и с национално значение, защото се превърнахме през последните години във значим литературен център на Централна Северна България. С човешките запаси и с техниката, с които разполагаме, имаме опция да обработваме книжовното завещание на? от територията на България.
– Има ли апетит за фрагменти в библиотечната сфера?
– Предложихме тази година в Хуманитарната гимназия във Велико Търново да бъде разкрита специалността „ Библиотекознание “. Това е банкет след 7 клас, тъй като има потребност от фрагменти със приблизително обучение, които да работят в дребните обитаеми места. Ако развием тази компетентност, ще имаме на трудовия пазар експерти за всичките 153 библиотеки във Великотърновска област, където сега работят 30 библиотекари на пенсионна или предпенсионна възраст. Това значи, че в околните години ще имаме потребност от попълнение на личния състав и то от хора с отношение към книгата и които са квалифицирани библиотечни консултанти. Освен това учениците от новата компетентност, ще могат да продължат образованието си във ВТУ.
– Напоследък прави усещане, че доста хора пишат и издават книги. Това графомания ли е или обилие от гении?
– С състезанието „ Мой Търновград “, който реализираме от над 10 години, даваме опция на деца и студенти да се изявят в региона на литературата. С либерализирането на книгоиздаването се следи такава тенденция… Много хора пишат и който откри средства, отпечатва книга. Ние като обществена институция, даваме опция на доста създатели да показват творчеството си. Но пазарът в последна сметка отсява положителните. Интересът към актуалните български създатели продължава да е доста висок и за миналата година Георги Господинов още веднъж е любимец измежду нашите читатели, следван от Георги Божинов, Надал Алгафари, Емил Андреев, Владимир Зарев, Милен Русков и други В сферата на известната научна литература най-търсени са книгите в областите на приложната логика на психиката, националната медицина, наръчници за развъждане и възпитаване на деца, мистерии и секрети общества. Има забележителен интерес към книги за политическото развиване на България и външната политика на другите страни. Тази наклонност е записана във всички звена на библиотеката. Научна литература, в строгия смисъл на термина, се употребява най-вече от студенти, възпитаници и научни служащи съгласно специализацията им, като в огромната си част е в региона на филантропичните и икономическите науки, педагогиката, връзките и правото. Интерес има и към профилираната здравна литература, заради положителното съдействие сред библиотеката и филиала на Варненския медицински университет във Велико Търново.
– Кои са най-четените книги?
– Класацията „ Топ 20 на книгите “ за поредна година е ръководена от поредицата на Джефри Арчър „ Хрониките на Клифтън “, а незабавно след нея е поредицата за деца „ Дневникът на един дръндьо “ от Джеф Кени. Като отражение на покачвания интерес на децата към книгата са идващите заглавия, които също са предопределени за тази публика, част от тях са: „ Старогръцки митове и легенди “ на Николай Кун, „ Патиланци “ и „ Приказки “ от Ран Босилек, „ Приказки по телефона “ и „ Приключенията на Лукчо “ от Джани Родари и т. н. Най-харесваната модерна българска детска книга е „ Мили бате!… “ от Станка Пенчева.
Освен най-четените заглавия, ние библиотечните експерти, наблюдаваме и най-предпочитаните създатели, тъй като това ни дава опция да отговорим на действителните читателски ползи. Първите 10 създатели за тази година са Даниел Стийл, Нора Робъртс, Джефри Арчър, Сидни Шелдън, Сандра Браун, Джеймс Патърсън, Мери Хигинс Кларк, Иван Вазов, Сюзън Елизабет Филипс, Никълъс Спаркс. Тази ранглиста демонстрира, че се резервира най-голям интерес към известната художествена литература- трилъри, любовни и исторически романи.
Нашият посетител
Иван Александров е шеф на РНБ “П. Р. Славейков ” във Велико Търново от 2000 година Магистър по лингвистика, има следдипломна подготовка “Библиотекознание ”. Доктор е по организация и ръководство на осведомителни технологии. Бивш кмет на село Самоводене. Председател е на “Алианс Франсез ” – Велико Търново и на културно-просветното съдружие “Клуб Велико Търново ”.
– Господин Александров, наскоро бяхте почетен от президента Румен Радев с държавното отличие „ Кирил и Методий “. По чие предложение и за какви заслуги получихте този медал?
– За отсъждане на ордена „ Кирил и Методий “ бях препоръчан от Министерството на културата. От 2015 година до в този момент два пъти съм награждаван от културното ведомство с оценката „ Златен век на цар Симеон “, като това ме прави единствения шеф на библиотека, получавал тази премия наново. Освен това, откогато управлявам РНБ „ П. Р. Славейков “ във Велико Търново към този момент 18 години, библиотеката е единствената в страната с присъдена два пъти премия „ Христо Данов “.
– Разкажете за активността на културното средище. Чете ли българинът?
– В РНБ „ П. Р. Славейков “ през 2017 година са регистрирани 8372 читатели. Най-голямата потребителска група са хората над 28 година, само че директно след тях са децата до 14 година Тези данни са обясними с демографската конюнктура в страната, само че е оптимистичен фактът, че децата и техните родители демонстрират интерес към библиотеката и опциите, които тя дава за развиването им. Най-малкият ни регистриран четец е на 1 година и 3 месеца. Най-възрастният пък е на 89 години и посещава отдел „ Изкуство “. Най-активни са потребителите с висше обучение и учениците в началните класове, а обичайно дамите са повече от мъжете.Читателят с най-вече заети библиотечни материали за миналата година е учителката Венета Михайлова – 445 книги. Наблюдава се внезапно увеличение на виртуалните визити през уеб страницата на библиотеката и фейсбук, които са общо 188 042. На уеб страницата на библиотеката са регистрирани 52 042 визити, което значи, че страницата се посещава 142 пъти дневно от консуматори, които без да идват в библиотеката, употребяват нашите електронни запаси. Страницата ни във фейсбук пък е посетена 136 000 пъти, което е 373 пъти дневно целогодишно, а 346 читатели приблизително дневно идват в библиотеката, като общият им брой е 85 704 за миналата година. От тях 6122 са участвали на проведени от нас събития. От систематизираните данни е видно, че виртуално и физически сме били посетени 273 746 пъти.
– Библиотеката разполага ли със модерна техника за обработка и запазване на книжното благосъстояние?
– Преди година финализирахме активността по огромен план и получихме финансова поддръжка за други два. Създадена бе цифрова библиотека по план „ Дигитална културна съкровищница „ Север + “. За запазване на културно-историческото завещание на Централен Северен регион библиотеката във Велико Търново разполага с едно от най-модерните оборудвания във връзка с дигитализацията. Техниката, която купихме от австрийска компания, са съвременни скенери за бързо и качествено сканиране. Подаваме им най-вече периодически щемпел и старопечатни книги. Притежаваме два скенера- скоростен за книги и широколентов, който е за периодиката, към която има извънредно огромен интерес. Научните служащи и студентите по този начин имат достъп до неповторимото книжовно благосъстояние, с което разполагаме посредством и на нашите партньори- Регионален исторически музей, Първо българско читалище в Свищов. Това са уникати и достъпът до тях е стеснен и даже неосъществим. Интерес към тези книжовни източници проявят преподаватели от университетите, музейни и научни служащи, освен от Велико Търново, само че и в народен мащаб. Чрез нашия сътрудник Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС) изнасяме тази информация в европейското културно пространство и всичко, което сме цифровизирали, може да се употребява в европейските библиотеки.
– Къде стоим в това отношение на картата на Европа?
– Еврокомисарят Мария Габриел показа, че през идната година ще бъдат отпуснати към 1 милиарда евро за цифровизация. Ролята на българските библиотеки е да съумеят да разработят общ план, който да даде опция обособените центрове в София, Пловдив, Велико Търново и Варна да бъдат дооборудвани с съвременна цифрова техника и да могат да поемат това богато книжовно завещание по райони. Но би трябвало да се мисли в вероятност за обединен софтуерен артикул, а техниката да е универсална и обособените книжовните средища са свързани в система и да си партнират. Това ще е идващия ход за библиотеките, които ще имат задачата да цифровизират освен това, което имат, само че и на сътрудниците, които работят в Регионалните исторически музеи, в Държавните архиви и други институции, които имат неповторими монументи на културата и би трябвало да бъдат съхранени. Новите два плана „ Мобилна цифровизация “ и „ Полова еднаквост “ пък ще бъдат осъществени през 2018 и 2019 година Дейностите са свързани със семинари и конференции, с просветителни и обучителни срещи на ръководители на дребни библиотеки за работа с нискобюджетна техника за цифрова преработка на книги, застрашени от заличаване и основаване на читателски групи, интерактивни срещи с родители и деца, за информиране по тематиката за половата еднаквост, както и основаване на обща европейска книгопис с книжки за деца от 0 до 10 години и интерактивен азбучник.
– Ще бъде ли осъществена концепцията за създаване на съвременен библиотечно-информационен център във Велико Търново?
– През последните години преговаряме с Община Велико Търново и с Министерството на културата по въпроса за сградния фонд. В остарялата столица разполагаме с 4 здания като районна културна институция. Благодарение на тези бази предоставяме бърз достъп на читателите, само че те изчерпаха потенциала си като размер и сме на прага да не можем да обработваме и съхраняваме идващите издания, които ще постъпват в библиотеката. От изключителна значимост е отреждането на терен в региона на Старото военно учебно заведение, където архитекти оферират създаване на нов библиотечно-информационен център. Това е извънредно значимо, освен за комплексното оформление на централната градска среда, само че и тъй като плановете, които създаваме на районно равнище, дават съображение библиотеката да е и с национално значение, защото се превърнахме през последните години във значим литературен център на Централна Северна България. С човешките запаси и с техниката, с които разполагаме, имаме опция да обработваме книжовното завещание на? от територията на България.
– Има ли апетит за фрагменти в библиотечната сфера?
– Предложихме тази година в Хуманитарната гимназия във Велико Търново да бъде разкрита специалността „ Библиотекознание “. Това е банкет след 7 клас, тъй като има потребност от фрагменти със приблизително обучение, които да работят в дребните обитаеми места. Ако развием тази компетентност, ще имаме на трудовия пазар експерти за всичките 153 библиотеки във Великотърновска област, където сега работят 30 библиотекари на пенсионна или предпенсионна възраст. Това значи, че в околните години ще имаме потребност от попълнение на личния състав и то от хора с отношение към книгата и които са квалифицирани библиотечни консултанти. Освен това учениците от новата компетентност, ще могат да продължат образованието си във ВТУ.
– Напоследък прави усещане, че доста хора пишат и издават книги. Това графомания ли е или обилие от гении?
– С състезанието „ Мой Търновград “, който реализираме от над 10 години, даваме опция на деца и студенти да се изявят в региона на литературата. С либерализирането на книгоиздаването се следи такава тенденция… Много хора пишат и който откри средства, отпечатва книга. Ние като обществена институция, даваме опция на доста създатели да показват творчеството си. Но пазарът в последна сметка отсява положителните. Интересът към актуалните български създатели продължава да е доста висок и за миналата година Георги Господинов още веднъж е любимец измежду нашите читатели, следван от Георги Божинов, Надал Алгафари, Емил Андреев, Владимир Зарев, Милен Русков и други В сферата на известната научна литература най-търсени са книгите в областите на приложната логика на психиката, националната медицина, наръчници за развъждане и възпитаване на деца, мистерии и секрети общества. Има забележителен интерес към книги за политическото развиване на България и външната политика на другите страни. Тази наклонност е записана във всички звена на библиотеката. Научна литература, в строгия смисъл на термина, се употребява най-вече от студенти, възпитаници и научни служащи съгласно специализацията им, като в огромната си част е в региона на филантропичните и икономическите науки, педагогиката, връзките и правото. Интерес има и към профилираната здравна литература, заради положителното съдействие сред библиотеката и филиала на Варненския медицински университет във Велико Търново.
– Кои са най-четените книги?
– Класацията „ Топ 20 на книгите “ за поредна година е ръководена от поредицата на Джефри Арчър „ Хрониките на Клифтън “, а незабавно след нея е поредицата за деца „ Дневникът на един дръндьо “ от Джеф Кени. Като отражение на покачвания интерес на децата към книгата са идващите заглавия, които също са предопределени за тази публика, част от тях са: „ Старогръцки митове и легенди “ на Николай Кун, „ Патиланци “ и „ Приказки “ от Ран Босилек, „ Приказки по телефона “ и „ Приключенията на Лукчо “ от Джани Родари и т. н. Най-харесваната модерна българска детска книга е „ Мили бате!… “ от Станка Пенчева.
Освен най-четените заглавия, ние библиотечните експерти, наблюдаваме и най-предпочитаните създатели, тъй като това ни дава опция да отговорим на действителните читателски ползи. Първите 10 създатели за тази година са Даниел Стийл, Нора Робъртс, Джефри Арчър, Сидни Шелдън, Сандра Браун, Джеймс Патърсън, Мери Хигинс Кларк, Иван Вазов, Сюзън Елизабет Филипс, Никълъс Спаркс. Тази ранглиста демонстрира, че се резервира най-голям интерес към известната художествена литература- трилъри, любовни и исторически романи.
Нашият посетител
Иван Александров е шеф на РНБ “П. Р. Славейков ” във Велико Търново от 2000 година Магистър по лингвистика, има следдипломна подготовка “Библиотекознание ”. Доктор е по организация и ръководство на осведомителни технологии. Бивш кмет на село Самоводене. Председател е на “Алианс Франсез ” – Велико Търново и на културно-просветното съдружие “Клуб Велико Търново ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ