Разговарям с един от знаковите български кинотворци- режисьорът Николай Волев,

Разговарям с един от знаковите български кинотворци- режисьорът Николай Волев, любим на няколко генерации българи.
Негови са паметните ленти „ Двойникът ”, „ Да обичаш напук ”, „ Маргарит и Маргарита ”, „ Господин за един ден ”, „ Козият рог ”, „ Огледалото на дявола ”. Автор е на документалните филми „ Дом 8 “, „ Цимент “, „ Грънци “, „ Вестникарската война “, „ Бърза помощ “, „ Зимна приказка “, „ Кремиковци - фотография за спомен “, „ Вечният ухажор “ (1999). Последният му филм е „ Извън пътя ”. Той написа и книга – „ Девствената продажница ”, която продължава да се радва на голям читателски интерес.

- Г-н Волев, последната Ви театрална режисура носи заглавието „ Принципът на несигурността ”. Може ли обаче да има принцип на сигурност в това болно и нестабилно време, в което живеем?

- Времето има свойството да е нестабилно, без значение от епохата, векът или годината. То е нестабилно в своята същина. Никой не може да бъде сигурен дали няма да почине в идващия момент, дали Вселената няма да претърпи някакъв прелом и всички да измрем. Нищо обвързвано с бъдещето не е несъмнено и аз надълбоко имам вяра в това. Колкото до името на пиесата – връзката е с откритието на физика Вернер Хайзенберг, който открива, че е невероятно да установим по едно и също време мястото и скоростта на придвижване на обикновените частици. Този физически закон е годен за цялата Вселена, доколкото се простира познанието ни за нея. Казано на елементарен, житейски език, неговото изобретение гласи: „ Ако знаем къде е, не знаем накъде отива. Ако пък знаем накъде отива, не знаем къде е. “ С други думи всичко в нашия живот, обвързвано с бъдещето, е напълно неопределимо. И освен с бъдещето. Не можем да разчитаме и на познанията си за предишното, тъй като всеки го пояснява, както си желае. Или както му изнася. Затова намирам за доста неуместно да се вършат проекти за бъдещето.

- Вашето име е записано със златни букви в българската кино история, можем ли да разделим живота Ви на интервали – кино интервал, сценичен интервал, книжовен интервал?

- Притеснявам се, когато се приказват такива хвалебствени неща за мен, за моята работа. Имам разнообразни интервали в креативния ми живот – първият беше обвързван с търсенето на себе си, да открия къде съм най-хубав. Минах през архитектурата, фотографията, модния  дизайн, рисуването и скулптурата и най-после се стопирах на киното.

- Но последните години като че ли сте предан повече на театъра. Защо?

- По простата причина, че киното е доста по-изтощително като организация на самия развой и размера на работа. След 10-ти ноември 1989 година нещата в тази тенденция у нас се утежниха пагубно, а аз желая не желая да бъда жертва на неразбориите и неоправиите във филмопроизводството ни.

Винаги съм бил перфекционист, устремявам се всичко, което сътворявам, да го върша по най-хубавия метод

и да се натоварвам с работата на хора от екипа, които или ги мързи или не им пука за нищо. Просто към този момент нямам сили  и нерви да се разпределям до лимита на силите си за сметка на некадърници и лентяи.

- Обмисляте ли въпреки всичко нов кино план?

- Обмислям, само че не дръзвам да се захвана, тъй като жена ми ме предизвести, че едно такова начинание сигурно би ме умъртвило.

На фотографията огромният режисьор е със брачната половинка си Доротея

- Много от сътрудниците Ви се оплакват от НФЦ, от законите, по които се ръководи кинопроизводството. Имат ли съображение, съгласно Вас?

- Вече загатнах, че съгласно мен след 10-ти ноември 1989 година съвсем всичко реализирано в региона на изкуството се срина, срути се. По същия метод, по който бе затрито селското ни стопанство, стопанската система, промишлеността, доколкото я имахме.

Бебето беше изхвърлено дружно с мръсната вода.

В устрема си да скъсаме с всичко неприятно от живота ни в предходния интервал, дружно с помията изхвърлихме и всичко хубаво. И в този момент ще са ни нужни най-малко 45 години, с цел да застанем на изходна позиция. Това ще е цената за нелепостта, която сторихме и ще би трябвало да си платим скъпо.

- Един от най-гледаните български филми от младежи към момента е Вашият „ Маргарит и Маргарита ”. Вие пускате ли си да гледате от време на време своите лични филми?

- За мое удивление неотдавна открих, че младежите гледат освен него, само че и „ Господин за един ден ”. Имаше прожекция на лентата в кино „ Одеон ” и за моя наслада в публиката доминираха младите, които споделиха, че доста харесват кино лентата. А също по този начин, че нищо значително в живота ни не се е трансформирало от столетие насам. Радва ме, че ползата към моите филми продължава близо половин век след основаването им.

- Поддържате ли връзки с екипите, с които сте работил през годините?

- За страдание огромна част от тях си отидоха от този свят – Тодор Колев, Велко Кънев, Леда Тасева… Другите се разпръснаха в разнообразни направления заради новите условия. Но пък нищо не се знае, може да се съберем още веднъж в бъдеще с някои от тях.

- На какъв принцип вършиме подбора на артистите за своите произведения? Примерно, по какъв начин се спряхте на Ирини Жамбонас и Христо Шопов и за функциите им в „ Маргарит и  Маргарита “?

- Водещ е моят нюх при подбора на съответния артист за даден типаж. На първо място залагам на възприятието си, а след това на опита, който имам и ми подсказва кой артист с какви задания може да се оправи.

- Какво мислите за ориста на българските артисти – тя забележителна ли е или пък не е, съгласно Вас?

- Не одобрявам обобщенията – има артисти и артисти, доста са разнообразни и всичко е самостоятелно.

Творческата орис не зависи единствено от съществуването на гений, само че и от нещо, което се назовава шанс, късмет.

Нелепи са ми и сравненията на наши артисти с други – от Западна Европа или оттатък океана, да вземем за пример.

- А обмисляте ли да напишете продължение на книгата Ви „ Девствената продажница ”, която се радва на голям триумф и високи оценка от хора като писателя Стефан Цанев и други?

- Не ми е непозната такава концепция. Обмислям и се надявам да съумея.

- Каква беше оценката за Вашата графична галерия?

- Стана ми прелестно, когато Греди Асса сподели: „ Това е грубо, ужасно! ” Той е създател от висока класа, който хареса откровено моите неща. Тази галерия за мен беше като лакмус за това по какъв начин биха се възприели моите графики от по-широка аудитория.

- Политиката меси ли се в изкуството?

- Политиката постоянно се  е стремяла да се възползва от изкуството, да го яхне и използва за гнусните си цели. И който човек на изкуството разреши това да се случи, е подкупен и неподобаващ, без значение от дарбата си.

- Защо българските политици в последните над три десетилетия заделят унизително малко и все по-малко пари от бюджета за културата?

- Това се отразява извънредно неприятно върху културното ни развиване, върху основаването и съхранението на духовността ни въобще.

Хората, които разпределят нашите общи пари в бюджета не считат изкуството за значимо,

те имат други цели и от немай-къде подмятат мизерно благодеяние за културата. На тях не им пука, че по този начин погубват духът на нацията ни, на идните генерации.

- Има ли метод това да се промени, да излезем от този обаян кръг?

- Има, само че би трябвало да се трансформират хората, които избират ръководителите на страната. Избирателите с изключение на права, имат и отговорности. Проблемът е в манталитета ни и не съм оптимист, че скоро може да бъде изменен в добра посока. Но вяра постоянно би трябвало да има, противоположното е гибел.