Шефът на пловдивските джипита д-р Костадин Сотиров: Искаме д...
Разговаря Татяна Белева
Д-р Костадин Сотиров е ръководител на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив от неговото учредяване през 2017 година Завършил е Медицински университет - Пловдив през 1986 година От тогава до в този момент работи в Белащица като общопрактикуващ доктор. По време на националните медицински награди за 2020 година беше отличен с като персонален доктор на годината.
- Д-р Сотиров, какво ще се промени, в случай че се увеличи таксата за посещаване при персонален доктор?
- Ще понижат ненужните визити и хората, които са в действителност заболели, ще могат да посетят персоналния си доктор, без да се постанова да заплащат за четвърти път, с цел да отидат на частен доктор. Първия път заплащат със здравната си вноска, втория път - с налозите, третия път - с таксата при персонален доктор. По-високата такса не е финансов регулатор на потреблението. Целта ѝ е да контролира достъпа на хората, които в този момент не заплащат такса и имат безграничен достъп. Лошото е, че в България тези, които финансират цялата здравна система - работещите, най-трудно стигат до персоналните си лекари.
- За предходната година практиките на персоналните лекари са намалели от 3344 на 3297. На какво може да се дължи този факт?
- Невинаги намаляването на практиките значи, че понижава броят на лекарите. Възможно е да става дума за превръщане на няколко самостоятелни практики в една колективна/групова, с цел да могат да се заместват лекарите. Това се оказва комфортен вид за сътрудниците, когато на някого се постанова да отсъства от работа.
За мен по-притеснителното е, че понижават лекарите в регионите, където има малко население. Тогава за един доктор е мъчно да устоя самостоятелната си процедура.
- Какво се случва, в случай че пациент не посещава персонален доктор дълго време?
- В Закона за здравето е планувано пациентът да се явява на профилактични прегледи през годината. Ако не го направи, има санкции от 50 до 150 лева Досега обаче не е имало глобявани. Има наказания и когато шеф не пуска чиновник да отиде на профилактичен обзор - към 300 лева
- Много пациенти се оплакват, че не могат да се свържат с персоналния си доктор, камо ли да бъдат прегледани?
- Новост е, че лекарят не е задължен да афишира персонален телефон, на който да го търсят пациентите му. Те имат право да му звънят единствено в работното му време, а тогава може да приказва с тях по телефона, когато това не пречи на работата му сега - с цел да не с разсейва, тъй като това е причина за неточности, а и тъй като по време на обзор на различен пациент най-малкото е липса на обикновено почитание.
Също по този начин, в случай че не е жизненоважно, не е належащо прегледът да се извърши незабавно. По стандарта за “Обща медицина ” 75% от потърсилите помощ би трябвало да я получат в границите на 5 дни. Някои пациенти се нуждаят по-скоро от обзор, само че те не са по-голямата част от записаните в практиката на съответния доктор.
- Наши читатели настояват, че не са виждали персоналния си доктор да им издава касов бон след изработен обзор с платена такса. Издаването на амбулаторен лист за прегледа в този случай смята ли се за еднакъв на касовия бон?
- Не, това са разнообразни документи. Касовите апарати са свързани с данъчните закони. Всеки персонален доктор би трябвало да има касов уред и неиздаването на касовата записка е нарушаване на данъчните закони. При всяко неиздаване може да се алармира Национална агенция за приходите.
- Какви са разноските за поддържане на една процедура?
- Не мога да дам точна сума, тъй като всяка процедура има разнообразни разноски - за наем или за покупка на помещението, в което се намира, за цялото съоръжение и обзавеждане, което също може да е както закупено едновременно, по този начин и на погашение. Тук влиза всичко, което пациентът вижда и не вижда - методът, по-който наподобяват кабинетите и чакалните, както и всичко в тях - мебели, здравно съоръжение, консумативи, компютри, профилиран програмен продукт. Присъщи са ни и всички разноски, които има всяко комерсиално сдружение - възнаграждение на услуги като електричество, водоснабдяване, телефонни сметки, заплати, осигуровки и работно облекло на чиновниците в практиката.
За всичко изброено отиват по-голямата част от приходите в една процедура. Така че, когато се гледат сумите, представени от разнообразни източници, би трябвало да се има поради, че те не са чиста облага.
- Според Вас прекомерно доста ли се вторачва обществото в заплатите и приходите на медиците?
- Смятам, че вторачването е обвързвано с неразбирането на специалността и е излишък от предходния политически строй, когато опазването на здравето беше гратис за хората и нископлатен труд за медиците. Те работеха в областта на обслужването, а не в производството и съгласно тогавашната обстановка това ги принизяваше незаслужено до доста ниско равнище на възнаграждение. И тогава, и в този момент, с цел да станеш доктор, би трябвало да вложиш доста - солидно обучение, специализации, отговорност за човешкия живот. При неточност, даже и административна, НЗОК може да приключи контракт на персонален доктор за една година. В този интервал той не може да практикува, пациентите му се местят в други практики и когато след една година възобнови активност, той стартира безусловно от нулата.
Сега живеем в друго време. Лекарите към този момент могат да се конкурират с сътрудниците си освен в страната, само че и на всички континенти. Ако един доктор реши, че желае да получава по-добро възнаграждение, постоянно може да отиде да работи в чужбина.
Факт е, че 50% от младите медици отпътуват отвън България поради по-добрите условия освен в заплащането, а и в отношението на обществото. Колегите ни от чужбина не могат да проумеят, че е допустимо тълпи от недоволни хора да атакуват лекари.
Останалите 50% остават в страната единствено до момента в който вземат компетентност. След това половината от тях отпътуват за чужбина. Такава е наклонността през последните години.
В Националното съдружие на общопрактикуващите лекари доста постоянно получаваме писма от дребни обитаеми места и общини от разнообразни краища на страната с молба да им изпратим медици, които да работят там.
Намират се сътрудници, които вземат решение да отидат и да открият своя процедура. Но се оказва, че изискванията са неприятни - хората са нападателни, Общината желае прекомерно високи такси за наем на пространствата или сама взема решение да приключи договорите. Имало е случаи, в които в някои общини изчакват лекарите да ремонтират напълно пространствата, с цел да им прекратят договорите и след това да продадат на търг към този момент обновените кабинети и здания.
А в община Карлово да вземем за пример по време на пандемията от COVID-19 кметът увеличи съществено наемите и принуди лекарите да изоставен. След това изпращаше сърцераздирателни писма да му намерим нови джипита.
- За младите лекари какъв брой по-трудно е да стартират сами процедура?
- Като начало, завършвайки медицина, те би трябвало да аплайват за специализация " Обща медицина ” - платена или по държавна поръчка. Във втория случай получават две и половина минимални работни заплати от Министерството на здравеопазването за времето на специализацията, което е 3 години и половина. Следва изпит за специалността. Така че в най-хубавия случай чак на 4-тата година могат да открият процедура.
Законът е направил една отстъпка - допустимо е доктор, който към момента няма компетентност “Обща медицина ”, само че е почнал да специализира, да открие независима процедура и да подписа контракт със Здравната каса. Той би трябвало да работи 8 часа в базата на образование за специалността, а в своя кабинет - 3-4 часа. Но това е доста мъчно. Административните условия са доста. Освен работещи по специалността си, ние сме и шефове, и притежатели на частни лечебни заведения. Трябва да познаваме данъчните закони, всички закони в опазването на здравето дружно с наредбите - хиляди страници нормативни документи, които би трябвало да се познават в елементи, т.е. би трябвало да се отделя време и за това.
- Има ли разлика сред практиките в градовете и селата?
- Ще го кажа по този начин: на село една четвърт са ти родственици, втората четвърт са ти другари. Третата четвърт са другари на твоите родственици, а четвъртата - родственици на приятелите ти. Хората са си близки и на село персоналният доктор е разполагаем непрекъснато.
Д-р Костадин Сотиров е ръководител на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив от неговото учредяване през 2017 година Завършил е Медицински университет - Пловдив през 1986 година От тогава до в този момент работи в Белащица като общопрактикуващ доктор. По време на националните медицински награди за 2020 година беше отличен с като персонален доктор на годината.
- Д-р Сотиров, какво ще се промени, в случай че се увеличи таксата за посещаване при персонален доктор?
- Ще понижат ненужните визити и хората, които са в действителност заболели, ще могат да посетят персоналния си доктор, без да се постанова да заплащат за четвърти път, с цел да отидат на частен доктор. Първия път заплащат със здравната си вноска, втория път - с налозите, третия път - с таксата при персонален доктор. По-високата такса не е финансов регулатор на потреблението. Целта ѝ е да контролира достъпа на хората, които в този момент не заплащат такса и имат безграничен достъп. Лошото е, че в България тези, които финансират цялата здравна система - работещите, най-трудно стигат до персоналните си лекари.
- За предходната година практиките на персоналните лекари са намалели от 3344 на 3297. На какво може да се дължи този факт?
- Невинаги намаляването на практиките значи, че понижава броят на лекарите. Възможно е да става дума за превръщане на няколко самостоятелни практики в една колективна/групова, с цел да могат да се заместват лекарите. Това се оказва комфортен вид за сътрудниците, когато на някого се постанова да отсъства от работа.
За мен по-притеснителното е, че понижават лекарите в регионите, където има малко население. Тогава за един доктор е мъчно да устоя самостоятелната си процедура.
- Какво се случва, в случай че пациент не посещава персонален доктор дълго време?
- В Закона за здравето е планувано пациентът да се явява на профилактични прегледи през годината. Ако не го направи, има санкции от 50 до 150 лева Досега обаче не е имало глобявани. Има наказания и когато шеф не пуска чиновник да отиде на профилактичен обзор - към 300 лева
- Много пациенти се оплакват, че не могат да се свържат с персоналния си доктор, камо ли да бъдат прегледани?
- Новост е, че лекарят не е задължен да афишира персонален телефон, на който да го търсят пациентите му. Те имат право да му звънят единствено в работното му време, а тогава може да приказва с тях по телефона, когато това не пречи на работата му сега - с цел да не с разсейва, тъй като това е причина за неточности, а и тъй като по време на обзор на различен пациент най-малкото е липса на обикновено почитание.
Също по този начин, в случай че не е жизненоважно, не е належащо прегледът да се извърши незабавно. По стандарта за “Обща медицина ” 75% от потърсилите помощ би трябвало да я получат в границите на 5 дни. Някои пациенти се нуждаят по-скоро от обзор, само че те не са по-голямата част от записаните в практиката на съответния доктор.
- Наши читатели настояват, че не са виждали персоналния си доктор да им издава касов бон след изработен обзор с платена такса. Издаването на амбулаторен лист за прегледа в този случай смята ли се за еднакъв на касовия бон?
- Не, това са разнообразни документи. Касовите апарати са свързани с данъчните закони. Всеки персонален доктор би трябвало да има касов уред и неиздаването на касовата записка е нарушаване на данъчните закони. При всяко неиздаване може да се алармира Национална агенция за приходите.
- Какви са разноските за поддържане на една процедура?
- Не мога да дам точна сума, тъй като всяка процедура има разнообразни разноски - за наем или за покупка на помещението, в което се намира, за цялото съоръжение и обзавеждане, което също може да е както закупено едновременно, по този начин и на погашение. Тук влиза всичко, което пациентът вижда и не вижда - методът, по-който наподобяват кабинетите и чакалните, както и всичко в тях - мебели, здравно съоръжение, консумативи, компютри, профилиран програмен продукт. Присъщи са ни и всички разноски, които има всяко комерсиално сдружение - възнаграждение на услуги като електричество, водоснабдяване, телефонни сметки, заплати, осигуровки и работно облекло на чиновниците в практиката.
За всичко изброено отиват по-голямата част от приходите в една процедура. Така че, когато се гледат сумите, представени от разнообразни източници, би трябвало да се има поради, че те не са чиста облага.
- Според Вас прекомерно доста ли се вторачва обществото в заплатите и приходите на медиците?
- Смятам, че вторачването е обвързвано с неразбирането на специалността и е излишък от предходния политически строй, когато опазването на здравето беше гратис за хората и нископлатен труд за медиците. Те работеха в областта на обслужването, а не в производството и съгласно тогавашната обстановка това ги принизяваше незаслужено до доста ниско равнище на възнаграждение. И тогава, и в този момент, с цел да станеш доктор, би трябвало да вложиш доста - солидно обучение, специализации, отговорност за човешкия живот. При неточност, даже и административна, НЗОК може да приключи контракт на персонален доктор за една година. В този интервал той не може да практикува, пациентите му се местят в други практики и когато след една година възобнови активност, той стартира безусловно от нулата.
Сега живеем в друго време. Лекарите към този момент могат да се конкурират с сътрудниците си освен в страната, само че и на всички континенти. Ако един доктор реши, че желае да получава по-добро възнаграждение, постоянно може да отиде да работи в чужбина.
Факт е, че 50% от младите медици отпътуват отвън България поради по-добрите условия освен в заплащането, а и в отношението на обществото. Колегите ни от чужбина не могат да проумеят, че е допустимо тълпи от недоволни хора да атакуват лекари.
Останалите 50% остават в страната единствено до момента в който вземат компетентност. След това половината от тях отпътуват за чужбина. Такава е наклонността през последните години.
В Националното съдружие на общопрактикуващите лекари доста постоянно получаваме писма от дребни обитаеми места и общини от разнообразни краища на страната с молба да им изпратим медици, които да работят там.
Намират се сътрудници, които вземат решение да отидат и да открият своя процедура. Но се оказва, че изискванията са неприятни - хората са нападателни, Общината желае прекомерно високи такси за наем на пространствата или сама взема решение да приключи договорите. Имало е случаи, в които в някои общини изчакват лекарите да ремонтират напълно пространствата, с цел да им прекратят договорите и след това да продадат на търг към този момент обновените кабинети и здания.
А в община Карлово да вземем за пример по време на пандемията от COVID-19 кметът увеличи съществено наемите и принуди лекарите да изоставен. След това изпращаше сърцераздирателни писма да му намерим нови джипита.
- За младите лекари какъв брой по-трудно е да стартират сами процедура?
- Като начало, завършвайки медицина, те би трябвало да аплайват за специализация " Обща медицина ” - платена или по държавна поръчка. Във втория случай получават две и половина минимални работни заплати от Министерството на здравеопазването за времето на специализацията, което е 3 години и половина. Следва изпит за специалността. Така че в най-хубавия случай чак на 4-тата година могат да открият процедура.
Законът е направил една отстъпка - допустимо е доктор, който към момента няма компетентност “Обща медицина ”, само че е почнал да специализира, да открие независима процедура и да подписа контракт със Здравната каса. Той би трябвало да работи 8 часа в базата на образование за специалността, а в своя кабинет - 3-4 часа. Но това е доста мъчно. Административните условия са доста. Освен работещи по специалността си, ние сме и шефове, и притежатели на частни лечебни заведения. Трябва да познаваме данъчните закони, всички закони в опазването на здравето дружно с наредбите - хиляди страници нормативни документи, които би трябвало да се познават в елементи, т.е. би трябвало да се отделя време и за това.
- Има ли разлика сред практиките в градовете и селата?
- Ще го кажа по този начин: на село една четвърт са ти родственици, втората четвърт са ти другари. Третата четвърт са другари на твоите родственици, а четвъртата - родственици на приятелите ти. Хората са си близки и на село персоналният доктор е разполагаем непрекъснато.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ