Удължаването на бюджета временно слага юзди на финансовата вакханалия
Разгорещените диспути в Народното събрание да внася или да не внася служебното държавно управление нов бюджет за 2023-а не са нищо друго с изключение на интензивно партийно маневриране за обезпечаване на по-благоприятни изходни позиции за идните следващи парламентарни избори. И несъмнено, надлежно опит за утежняване на позициите на политическите съперници. В целия този спор няма никаква мисъл за възстановяване на ситуацията на жителите и на бизнеса. Независимо какви заявления се вършат от парламентарната естрада.
Ако служебното държавно управление бъде насила или не дай боже се поддаде на натиска да внесе изцяло нов бюджет за 2023-а, това ще взриви партийния популизъм и разходната част ще обрасне с такива спомагателни разноски за обществени и какви ли не още други политики, че доста бързо ще попаднем във финансов Армагедон. Както уточни някогашният финансов министър от ГЕРБ Кирил Ананиев, единствено направените до тук поръчки от разнообразни партии един нов бюджет ще натоварят разходната част с още 5 милиарда лв., което ще налее бензин в пламъка на инфлацията и ще утежни изискванията, при които фиска може да финансира дефицитите си. Тогава хазната може да бъде изправена пред нежеланата вероятност да не може да обезпечи пари, с цел да заплати законово вменени й разноски, които нито може да отсрочи, нито може да спести.
Аргументите на някогашният финансов министър от " Продължаваме промяната " Асен Василев, че плануваният за 2023-а растеж на Брутният вътрешен продукт бил недооценен и щял да бъде с 30 милиарда лв. повече от прогнозите на Министерството на финансите, което ще докара до повече доходи в хазната от предстоящото, са много съмнителни. На първо място сегашният растеж на приходите по отношение на 2021-а се дължи напълно на инфлацията. Това се удостоверява от обстоятелството, че от към 3.4 милиарда нарастване на постъпленията в държавния бюджет близо 2.3 милиарда лв. (ръст от над 60%) са от Данък добавена стойност от импорт. С други думи това са чисто инфлационни приходи. А съгласно всички прогнози растежът на инфлацията през 2023-а ще е много по-нисък от това, което следим през 2022-а. С други думи съществува действителен риск приходите от Данък добавена стойност от импорт, а в резултат на това и общите приходи на хазната през 2022-а освен да не порастват със сегашните темпове, само че даже и да отбележат спад.
Впрочем рискът от мним напредък и от спад към този момент са налице в настоящия бюджет. Става дума за два структуроопределящи по своя размер за хазната приходни източника - акцизите и Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната. По размера си 4.83 милиарда лв. акцизите се подреждат на трето място по доходи в държавния бюджет. Но през октомври годишният им растеж е едвам 1.2% без значение от инфлацията. Това е по този начин, тъй като акциза се събира на брой/килограм/тон/литър продадена стока и не се въздейства от покачването на цените. С други думи размерът на купуваните акцизни артикули не е повишен, което приказва за икономическата интензивно в страната. За незадоволителното равнище и слабите вероятности на тази интензивност е индикативен фактът, че без значение от инфлацията приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната през октомври на годишна база са отбелязали спад от 1.9 %. Забележете, спад и то в това приходно перо, което постоянно и в този момент - със своите 6.8 милиарда лв., е преди всичко по размера на средствата, които обезпечава на държавния бюджет. Тези два индикатора - за акцизите и за Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната са мотив, политиците и държавниците да се замислят дали България не е в преддверието на икономическата криза. Впрочем, в множеството страни от Европейски Съюз и най-много в тези, които са наши съществени търговски сътрудници, към този момент приказват, че рецесията е неизбежна.
Е, в случай че главните катализатори на бюджетните доходи - инфлацията и икономическия растеж - се свият мощно през 2023-а, от кое място ще дойдат прокламираните от някои депутати по-високи, от заложените от служебното държавно управление, приходи в хазната? И в случай че опасенията за повишени опасности за приходната част на бюджета са повече от основателни, не е ли благоразумно да се затворят в точния момент всички благоприятни условия парламентарните партии да изпаднат в следващата финансова вакханалия? В този смисъл позицията на служебното държавно управление да не внася нов бюджет за 2023-а, а да упорства за удължение на остарелия, наподобява като само рационалната на фона на сегашната политическа и икономическа обстановка.
Ако служебното държавно управление бъде насила или не дай боже се поддаде на натиска да внесе изцяло нов бюджет за 2023-а, това ще взриви партийния популизъм и разходната част ще обрасне с такива спомагателни разноски за обществени и какви ли не още други политики, че доста бързо ще попаднем във финансов Армагедон. Както уточни някогашният финансов министър от ГЕРБ Кирил Ананиев, единствено направените до тук поръчки от разнообразни партии един нов бюджет ще натоварят разходната част с още 5 милиарда лв., което ще налее бензин в пламъка на инфлацията и ще утежни изискванията, при които фиска може да финансира дефицитите си. Тогава хазната може да бъде изправена пред нежеланата вероятност да не може да обезпечи пари, с цел да заплати законово вменени й разноски, които нито може да отсрочи, нито може да спести.
Аргументите на някогашният финансов министър от " Продължаваме промяната " Асен Василев, че плануваният за 2023-а растеж на Брутният вътрешен продукт бил недооценен и щял да бъде с 30 милиарда лв. повече от прогнозите на Министерството на финансите, което ще докара до повече доходи в хазната от предстоящото, са много съмнителни. На първо място сегашният растеж на приходите по отношение на 2021-а се дължи напълно на инфлацията. Това се удостоверява от обстоятелството, че от към 3.4 милиарда нарастване на постъпленията в държавния бюджет близо 2.3 милиарда лв. (ръст от над 60%) са от Данък добавена стойност от импорт. С други думи това са чисто инфлационни приходи. А съгласно всички прогнози растежът на инфлацията през 2023-а ще е много по-нисък от това, което следим през 2022-а. С други думи съществува действителен риск приходите от Данък добавена стойност от импорт, а в резултат на това и общите приходи на хазната през 2022-а освен да не порастват със сегашните темпове, само че даже и да отбележат спад.
Впрочем рискът от мним напредък и от спад към този момент са налице в настоящия бюджет. Става дума за два структуроопределящи по своя размер за хазната приходни източника - акцизите и Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната. По размера си 4.83 милиарда лв. акцизите се подреждат на трето място по доходи в държавния бюджет. Но през октомври годишният им растеж е едвам 1.2% без значение от инфлацията. Това е по този начин, тъй като акциза се събира на брой/килограм/тон/литър продадена стока и не се въздейства от покачването на цените. С други думи размерът на купуваните акцизни артикули не е повишен, което приказва за икономическата интензивно в страната. За незадоволителното равнище и слабите вероятности на тази интензивност е индикативен фактът, че без значение от инфлацията приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната през октомври на годишна база са отбелязали спад от 1.9 %. Забележете, спад и то в това приходно перо, което постоянно и в този момент - със своите 6.8 милиарда лв., е преди всичко по размера на средствата, които обезпечава на държавния бюджет. Тези два индикатора - за акцизите и за Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната са мотив, политиците и държавниците да се замислят дали България не е в преддверието на икономическата криза. Впрочем, в множеството страни от Европейски Съюз и най-много в тези, които са наши съществени търговски сътрудници, към този момент приказват, че рецесията е неизбежна.
Е, в случай че главните катализатори на бюджетните доходи - инфлацията и икономическия растеж - се свият мощно през 2023-а, от кое място ще дойдат прокламираните от някои депутати по-високи, от заложените от служебното държавно управление, приходи в хазната? И в случай че опасенията за повишени опасности за приходната част на бюджета са повече от основателни, не е ли благоразумно да се затворят в точния момент всички благоприятни условия парламентарните партии да изпаднат в следващата финансова вакханалия? В този смисъл позицията на служебното държавно управление да не внася нов бюджет за 2023-а, а да упорства за удължение на остарелия, наподобява като само рационалната на фона на сегашната политическа и икономическа обстановка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ