Раздялата между Леброн Джеймс и Лос Анджелис Лейкърс вече не

Раздялата сред Леброн Джеймс и Лос Анджелис Лейкърс към този момент не е въпрос " дали ще се случи ", а " по кое време тъкмо ". Няма драма, няма гръмки обвинявания, само че тишината приказва повече от всевъзможни думи. Това не е краят, който Холивуд би режисирал - няма гръм, няма сълзи - само че е краят, който се усеща със студена изясненост. Нещата просто завършват. И то дефинитивно.

ЛеБрон отхвърли коментар по отношение на бъдещето си

" Нямам защо да приказвам "

Лейкърс и Леброн към този момент не са тим. Неофициално - да, само че ясно. Връзката, която в миналото обещаваше нова златна епоха, към този момент е изгубила смисъл. Сега това наподобява на разлъка сред хора, които просто се преструват, че всичко е наред, до момента в който всяка последваща крачка ги отдалечава още повече.

Първите сигнали пристигнаха с пренебрегването на настояванията на Леброн и Антъни Дейвис за същински централен състезател. Когато обаче дойде Лука Дончич, клубът неотложно се задейства да му откри подобаващ сътрудник. С договорката с Марк Уилямс - даже и да се провали по здравословни аргументи - посланието беше ясно: новият любим е различен.

След това пристигна моментът, който дефинитивно охлади връзките. Дейвис беше сменен без знанието на Джеймс. Играч, който години наред участваше във всяко по-важно решение на клуба, внезапно беше отхвърлен от сцената. Това не е просто пропуск - това е умишлено премахване.

Леброн и синът му може да играят дружно в НБА

Ето какво сподели Брайс

А когато тимът изпадна в сложен интервал и се нуждаеше от укрепване, управлението избра да резервира бъдещите си избори, вместо да направи нужните жертви. Последвалата загуба от Денвър и уволнението на треньора Дарвин Хам единствено затвърдиха чувството, че в Лейкърс към този момент никой не има вяра, че тимът с Леброн може да завоюва през днешния ден.

Дори когато Леброн задейства играчовата си алтернатива за нов сезон, клубът не направи никакво публично изказване. Пълно безмълвие - за състезател от такава големина това е освен необичайно, а напряко обидно. Отговорът на Леброн не закъсня - фотоси от Кливланд, шапка с надпис " Добре пристигнал вкъщи ", къси, само че многозначителни мнения в обществените мрежи. Всичко това е част от неговия нормален жанр - безмълвен, само че безапелационен. Нищо не е инцидентно.

И когато клубът мина в ръцете на нов притежател - милиардера Марк Уолтър - Леброн още веднъж не беше в течение. Дончич знаеше авансово. Леброн - не. Това приказва задоволително. И той, който постоянно е имал глас в залата за решения, в този момент е просто следващият състезател, научаващ новините в профил.

В същото време медиите към този момент намерено приказват за раздялата. Усещането е, че тя е въпрос на време. Леброн се усеща недооценен. Отношението към него е охладняло. А когато един клуб стартира да гледа на теб като на " актив ", който може да бъде сменен - това значи, че доверието е дефинитивно разрушено.

Леброн Джеймс няма да сменя тима

Бъдещето на Краля е ясно

Историята с неговия наследник Брони също не е за подценяване. Младият състезател направи порядъчен първи сезон, само че бъдещето му зависи напълно от татко му. Ако Леброн остане - той ще получи своя късмет. Ако си тръгне - никой не може да подсигурява какво ще последва. И тук още веднъж - няма диалози, няма проекти. Само съмнение.

Всички знаят какво се задава. Лейкърс към този момент гледат напред - към 2027 година, към новата си звезда, към Дончич. Той е млад, харесван, световно различим. А Леброн скоро ще е на 41. Спортът не прости възрастта - той гледа напред, не обратно.

Така приключва една епоха - без звук, без показност. Просто с равнодушие, игнориране и студена прозорливост. Леброн няма да остане дълго в такава среда. Той в никакъв случай не е разрешавал да бъде пропуснат. И този път също ще си тръгне - безшумно, само че почтено. През вратата, която самичък ще избере.