&format=webp)
Европа трябва да наложи твърда сила или ще се превърне в „преследвано животно“
Разделените държавни управления на Европа отхвърлят да признаят степента, в която насилието оформя международната политика, и би трябвало да се активизират, с цел да се утвърдят като обединена твърда мощ.
За това предизвестява в изявление пред Лаура Каяли от POLITICO началникът на генералния щаб на френската войска.
„ Отслабена Европа може на следващия ден да се окаже в ролята на преследвано животно, откакто в продължение на два века Западът определяше тона “, споделя пред изданието военачалник Тиери Буркхард. „ Не става въпрос единствено за въоръжените сили, а за обстоятелството, че в този момент доминира динамичността на твърдата мощ “.
По думите му страните в Европа ще би трябвало да се обединят по-тясно като стратегическа мощ, с цел да противодействат на „ сферите на въздействие “, които се построяват от Китай, Русия и Съединени американски щати.
„ От една страна, европейските страни в никакъв случай не са били толкоз мощни. От друга - държавните управления и популацията показват форма на отказване пред равнището на принуждение в днешния свят “, прибавя той.
Реалистичната оценка на френския военачалник е в унисон с възходящия брой предизвестия за слабостта на Европа.
Бившият началник на Европейската централна банка Марио Драги също акцентира предходната седмица, че Европейски Съюз би трябвало да спре да се преструва, че може да упражнява световно въздействие единствено като икономическа мощ и потребителски пазар. Според него блокът е получил „ доста жесток сигнал за пробуждане “ от Доналд Тръмп, че би трябвало да мисли в доста по-стратегически аспекти за разноските за сигурност и защита.
В сряда италианският министър председател Джорджа Мелони от своя страна упрекна Европейския съюз, че се плъзга към беззначителност на международната сцена.
„ Трябва да сме подготвени да платим цената на нашата независимост и самостоятелност “, безапелационна беше тя.
Буркхард е отпред на френската войска от 2021 година Под негово управление френските въоръжени сили ускоряват наличието си на източния фланг на Европа и стават по-активни в НАТО, като се приготвят за война с висока активност. През последните месеци френският военачалник е и съпредседател на обединението на искащите - група от страни, които работят по гаранции за сигурността за Украйна при положение на помирение с Русия.
Според него светът ще бъде обрисуван от четири политически фактора: потреблението на мощ за разрешаване на конфликти; напън от страни като Китай, Русия, Северна Корея и Иран да провокират Запада; силата на осведомителната война; и въздействието на климатичните промени.
„ Повече съветски танкове и установяването на различна система, ориентирана против Запада, заплашва европейците. Ако Русия може да разбие Европа без военна офанзива, това е пътят, по който ще тръгне “, споделя пред POLITICO най-високопоставеният боен офицер на Франция. „ В утрешния свят стратегическата взаимност, сплотяваща европейските страни, би трябвало да бъде доста, доста мощна. Никоя страна в Европа не може да бъде независимо главен състезател “.
Предизвикателството за европейците постоянно е било да приказват с един глас, изключително когато става въпрос за отбранителната политика. Натискът на Мадрид да бъде освободен от новата цел на НАТО за 5% от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита, след мненията на премиера Педро Санчес, че Русия не съставлява непосредствена опасност за страната му, акцентира какъв брой друго европейските народи възприемат заканите.
„ Трудността с европейската защита е да обхване стратегическите ползи на европейските страни като цяло “, споделя Буркхард. „ Естонците нямат същата стратегическа визия като португалците; никой не може да отхвърли това. Трябва да се откри междинен път “.
„ Импулс “ за гаранции за сигурността на Украйна
Тези стратегически ползи включват запазването на украинската самостоятелност и нараства натискът върху европейските страни да подхващат по-решителни дейности. Въпреки многото неотговорени въпроси, полемиките към гаранциите за сигурността на Киев набраха скорост през последните седмици, след срещата на Тръмп с съветския президент Владимир Путин в Аляска на 15 август.
„ Силното предпочитание на американския президент да реализира спокойно съглашение дава нов подтик “, споделя той.
След среща в Белия дом с украинския президент Володимир Зеленски, френския президент Еманюел Макрон, немския канцлер Фридрих Мерц и Мелони администрацията на Тръмп даже даде знак, че е подготвена да способства за гаранциите за сигурност. Това може да включва разследващи, наблюдателни и проверяващи запаси, както и високотехнологични принадлежности за командване, надзор и въздушна поддръжка.
За множеството европейски столици военната поддръжка на Съединени американски щати е авансово изискване за ангажиране в каквито и да било старания за наблюдаване на евентуално спокойно съглашение в Украйна.
„ Американците главно имат вяра, че европейците би трябвало да показват своята ангажираност да поемат отговорност “, счита Буркхард. „ Това е алтернатива от вида „ кокошката или яйцето “: някои страни са подготвени да се ангажират единствено в случай че има американски гаранции. Но в действителност това не е боен спор, а политически “.
Макар че „ най-хубавите гаранции за сигурност биха били да се показва американската увереност при положение на нарушаване на мирното съглашение “, военните интервенции биха могли да включват разполагане на войски в Украйна, въздушни патрули над страната, обезпечаване на обновяване на корабоплаването в Черно море и помощ за построяването на украинската войска, счита още френският военачалник: „ За да възстановим доверието на украинците, би трябвало да изпратим сигнал, че европейските страни, евентуално подкрепени по някакъв метод от Съединените щати, са подготвени да дават гаранции “.
Опасността е, че всеки боен контингент може да се окаже замесен във войната – изключително откакто Кремъл неведнъж съобщи, че не желае европейски войски в Украйна. Ето за какво разпоредбите за присъединяване – т.е. какво биха създали военните в Украйна при положение на съветска офанзива – остават основен въпрос.
„ Ако желаете да спазите спокойно съглашение, разпоредбите за присъединяване са самоотбрана. Това е напълно разумно “, счита Буркхард.
„ Избрани “ против „ наложени “ войни
Според него спорът с висока активност в Украйна провокира надълбоко преосмисляне на метода, по който работят западните въоръжени сили.
„ Преминахме от определени войни – в Ирак, Афганистан или Мали – към наложени войни “, споделя френският военачалник.
В това, което той назовава „ определени войни “, политическите и военните водачи резервират надзор над количеството изстреляни муниции, продължителността на престоя на войските и броя на разположените персонални състав. Наложените войни са екзистенциални спорове, в които няма опция за избор.
„ Ако украинците не се борят на 100% против Русия, те ще изчезнат. Това е смисълът на наложените войни “, прибавя той.
По думите му, с цел да се оправят с новата действителност, западните въоръжени сили би трябвало да разнообразят арсеналите си.
„ Въпросът „ кое какво убива и на каква цена “ е от централно значение. Ако създаваме единствено високотехнологични оръжия, които убиват, само че в действителност са доста, доста скъпи, евентуално няма да успеем “, споделя той и прибавя, че въоръжените сили се нуждаят и от евтини оръжия за изтощение на съперника.
Френският военачалник отхвърля аргумента, че френските въоръжени сили могат да устоят единствено няколко дни в спор с висока активност, тъй като запасите от боеприпаси са прекомерно ниски. Той акцентира, че при най-лошия сюжет Франция няма да води война против Русия сама, а дружно със съдружниците си от НАТО.
„ Нашите ресурси от муниции не са толкоз огромни, колкото би трябвало, тъй като сме се фокусирали повече върху определени войни “, подчертава Буркхард. „ Означава ли това, че френските въоръжени сили не са в положение да се включат в интервенции? Не. Те могат да го създадат още довечера, в случай че е належащо “.
За това предизвестява в изявление пред Лаура Каяли от POLITICO началникът на генералния щаб на френската войска.
„ Отслабена Европа може на следващия ден да се окаже в ролята на преследвано животно, откакто в продължение на два века Западът определяше тона “, споделя пред изданието военачалник Тиери Буркхард. „ Не става въпрос единствено за въоръжените сили, а за обстоятелството, че в този момент доминира динамичността на твърдата мощ “.
По думите му страните в Европа ще би трябвало да се обединят по-тясно като стратегическа мощ, с цел да противодействат на „ сферите на въздействие “, които се построяват от Китай, Русия и Съединени американски щати.
„ От една страна, европейските страни в никакъв случай не са били толкоз мощни. От друга - държавните управления и популацията показват форма на отказване пред равнището на принуждение в днешния свят “, прибавя той.
Реалистичната оценка на френския военачалник е в унисон с възходящия брой предизвестия за слабостта на Европа.
Бившият началник на Европейската централна банка Марио Драги също акцентира предходната седмица, че Европейски Съюз би трябвало да спре да се преструва, че може да упражнява световно въздействие единствено като икономическа мощ и потребителски пазар. Според него блокът е получил „ доста жесток сигнал за пробуждане “ от Доналд Тръмп, че би трябвало да мисли в доста по-стратегически аспекти за разноските за сигурност и защита.
В сряда италианският министър председател Джорджа Мелони от своя страна упрекна Европейския съюз, че се плъзга към беззначителност на международната сцена.
„ Трябва да сме подготвени да платим цената на нашата независимост и самостоятелност “, безапелационна беше тя.
Буркхард е отпред на френската войска от 2021 година Под негово управление френските въоръжени сили ускоряват наличието си на източния фланг на Европа и стават по-активни в НАТО, като се приготвят за война с висока активност. През последните месеци френският военачалник е и съпредседател на обединението на искащите - група от страни, които работят по гаранции за сигурността за Украйна при положение на помирение с Русия.
Според него светът ще бъде обрисуван от четири политически фактора: потреблението на мощ за разрешаване на конфликти; напън от страни като Китай, Русия, Северна Корея и Иран да провокират Запада; силата на осведомителната война; и въздействието на климатичните промени.
„ Повече съветски танкове и установяването на различна система, ориентирана против Запада, заплашва европейците. Ако Русия може да разбие Европа без военна офанзива, това е пътят, по който ще тръгне “, споделя пред POLITICO най-високопоставеният боен офицер на Франция. „ В утрешния свят стратегическата взаимност, сплотяваща европейските страни, би трябвало да бъде доста, доста мощна. Никоя страна в Европа не може да бъде независимо главен състезател “.
Предизвикателството за европейците постоянно е било да приказват с един глас, изключително когато става въпрос за отбранителната политика. Натискът на Мадрид да бъде освободен от новата цел на НАТО за 5% от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита, след мненията на премиера Педро Санчес, че Русия не съставлява непосредствена опасност за страната му, акцентира какъв брой друго европейските народи възприемат заканите.
„ Трудността с европейската защита е да обхване стратегическите ползи на европейските страни като цяло “, споделя Буркхард. „ Естонците нямат същата стратегическа визия като португалците; никой не може да отхвърли това. Трябва да се откри междинен път “.
„ Импулс “ за гаранции за сигурността на Украйна
Тези стратегически ползи включват запазването на украинската самостоятелност и нараства натискът върху европейските страни да подхващат по-решителни дейности. Въпреки многото неотговорени въпроси, полемиките към гаранциите за сигурността на Киев набраха скорост през последните седмици, след срещата на Тръмп с съветския президент Владимир Путин в Аляска на 15 август.
„ Силното предпочитание на американския президент да реализира спокойно съглашение дава нов подтик “, споделя той.
След среща в Белия дом с украинския президент Володимир Зеленски, френския президент Еманюел Макрон, немския канцлер Фридрих Мерц и Мелони администрацията на Тръмп даже даде знак, че е подготвена да способства за гаранциите за сигурност. Това може да включва разследващи, наблюдателни и проверяващи запаси, както и високотехнологични принадлежности за командване, надзор и въздушна поддръжка.
За множеството европейски столици военната поддръжка на Съединени американски щати е авансово изискване за ангажиране в каквито и да било старания за наблюдаване на евентуално спокойно съглашение в Украйна.
„ Американците главно имат вяра, че европейците би трябвало да показват своята ангажираност да поемат отговорност “, счита Буркхард. „ Това е алтернатива от вида „ кокошката или яйцето “: някои страни са подготвени да се ангажират единствено в случай че има американски гаранции. Но в действителност това не е боен спор, а политически “.
Макар че „ най-хубавите гаранции за сигурност биха били да се показва американската увереност при положение на нарушаване на мирното съглашение “, военните интервенции биха могли да включват разполагане на войски в Украйна, въздушни патрули над страната, обезпечаване на обновяване на корабоплаването в Черно море и помощ за построяването на украинската войска, счита още френският военачалник: „ За да възстановим доверието на украинците, би трябвало да изпратим сигнал, че европейските страни, евентуално подкрепени по някакъв метод от Съединените щати, са подготвени да дават гаранции “.
Опасността е, че всеки боен контингент може да се окаже замесен във войната – изключително откакто Кремъл неведнъж съобщи, че не желае европейски войски в Украйна. Ето за какво разпоредбите за присъединяване – т.е. какво биха създали военните в Украйна при положение на съветска офанзива – остават основен въпрос.
„ Ако желаете да спазите спокойно съглашение, разпоредбите за присъединяване са самоотбрана. Това е напълно разумно “, счита Буркхард.
„ Избрани “ против „ наложени “ войни
Според него спорът с висока активност в Украйна провокира надълбоко преосмисляне на метода, по който работят западните въоръжени сили.
„ Преминахме от определени войни – в Ирак, Афганистан или Мали – към наложени войни “, споделя френският военачалник.
В това, което той назовава „ определени войни “, политическите и военните водачи резервират надзор над количеството изстреляни муниции, продължителността на престоя на войските и броя на разположените персонални състав. Наложените войни са екзистенциални спорове, в които няма опция за избор.
„ Ако украинците не се борят на 100% против Русия, те ще изчезнат. Това е смисълът на наложените войни “, прибавя той.
По думите му, с цел да се оправят с новата действителност, западните въоръжени сили би трябвало да разнообразят арсеналите си.
„ Въпросът „ кое какво убива и на каква цена “ е от централно значение. Ако създаваме единствено високотехнологични оръжия, които убиват, само че в действителност са доста, доста скъпи, евентуално няма да успеем “, споделя той и прибавя, че въоръжените сили се нуждаят и от евтини оръжия за изтощение на съперника.
Френският военачалник отхвърля аргумента, че френските въоръжени сили могат да устоят единствено няколко дни в спор с висока активност, тъй като запасите от боеприпаси са прекомерно ниски. Той акцентира, че при най-лошия сюжет Франция няма да води война против Русия сама, а дружно със съдружниците си от НАТО.
„ Нашите ресурси от муниции не са толкоз огромни, колкото би трябвало, тъй като сме се фокусирали повече върху определени войни “, подчертава Буркхард. „ Означава ли това, че френските въоръжени сили не са в положение да се включат в интервенции? Не. Те могат да го създадат още довечера, в случай че е належащо “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ