Гунтрам Волф: Българските банки трябва да са под външен надзор
" Разделението Изток - Запад в Европейски Съюз ще е определящо през идващите няколко години. "
Профил
Гунтрам Волф е шеф на авторитетния брюкселски изчерпателен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на ръководството й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и консултант в МВФ. Още по тематиката
Основни политики както кохезионната или селскостопанската може да се окажат доста свити
Идеите за промени на еврото може да създадат по-трудно приемането му от нови страни
Изборните борби ще отидат надалеч оттатък имиграцията и неравенството. Културните фактори за полето, където демократичната народна власт може да бъде опазена
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
Само преди година Европейски Съюз изглеждаше смъртно ранен от Brexit и всички сполетели го рецесии. Сега царува оптимизъм. Оправдан ли е той?
Действително се усеща забележителен оптимизъм. Той е обвързван с избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция, а също и с резултатите от вота в Холандия, където популистите останаха отвън държавното управление. На политическия фронт има " разкачване " сред Европа, където популистката вълна затихва, и англо-саксонския свят, където тя доближи връх с вота за Brexit и избора на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати.
Икономическите данни също наподобяват оптимистично. Възстановяването в еврозоната върви към този момент четвърта година и въпреки безработицата да остава висока, наклонността е да понижава. Броят на новосъздадените работни места е към 1 млн. годишно, което е сравнимо с възобновяване в Съединени американски щати и демонстрира, че еврозоната се развива добре.
Проблемът със положението на италианските банки към този момент е в общи линии позволен, за най-нестабилните банки са взети ограничения. Фактът, че и в една от най-проблематичните страни в еврозоната има подбрение, способства за разведряването. Но би трябвало да признаем, че Италия продължава да има огромен проблем с ниския си напредък и корупцията.
Едно от незавършените неща е архитектурата на еврозоната, която ще продължава да се трансформира. Там към момента не е ясно какво ще се случва и политическият спор не е завършил.
Очакванията са огромните промени да стартират след изборите в Германия през септември. Какъв е най-хубавият излаз от тях за Европейски Съюз?
Германските избори не ме тревожат изключително. Най-големите партии – и Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел, и социалдемократите са проевропейски. Разбира се, има значение каква ще е бъдещата коалиция, защото тя ще зададе посоката на немската политика, в това число в Европейски Съюз. Един от евентуалните сътрудници - демократичната Партия на свободните демократи, която беше мощно проевропейска, в този момент е скептична във връзка с еврозоната и в акцията залага на антигръцка и антиевро изразителност. Но няма по какъв начин да се стигне до изхвърляне на Гърция от еврозоната, ХДС няма да го разреши, изключително в случай че и Макрон е срещу.
По-важното към немските избори е какви ще са вътрешните стопански промени на новото държавно управление. В момента има два съществени въпроса във връзка с европейската икономическа политика. Единият е по какъв начин да преправим европейската конструкция - това Макрон се пробва да направи с концепциите за европейски финансов министър. Другият е огромният въпрос по какъв начин да върнем салдото в еврозоната - по какъв начин Германия, Франция и Италия да трансформират своите стопански модели. Ключовото е дали Германия ще промени модела си в интерес на повече вложения и повече вътрешно ползване. Интересното е, че либералите са партията, която желае най-големите данъчни понижения – в размер на близо половин милиард евро. Парадоксално, това ще помогне на еврозоната, тъй като ще значи повече разполагаеми средства за германците и в допълнение вътрешно ползване.
Така каквато и коалиция да имаме в Берлин, не би трябвало да се тормозим за еврозоната. Дори в противен случай, ще имаме по-благоприятна политика от в този момент. Но през идващите четири години Германия към момента ще би трябвало да направи повече, в сравнение с би желала.
Какво ще се случи с еврозоната зависи и от това какво прави Макрон. Той пристигна с амбициозни обещания, само че не един френски президент е капитулирал пред стачките и синдикатите. Какви са възможностите му да успее да прокара значими промени във Франция?
Историята ни учи, че френските президенти могат да се провалят в опитите си да реформират страната. Учи ни също, че когато хората се издигат бързо, постоянно и падат бързо. Така че опасности има, само че сега виждаме ясна линия за промени във Франция и Макрон явно е подготвен да се опълчи твърдо на съперниците си.
Показателна е случката с желанието му да редуцира съществено бюджетните разноски, в това число за армията. И когато началникът на Генералния щаб се възпротиви, президентът мигновено го принуди да се отдръпна. Макрон знае, че би трябвало да показва мощно водачество първоначално, с цел да прокара проектите си. Той има Народното събрание и някои от синдикатите на своя страна и може да успее да свърши доста.
Две са най-важните неща, които той би трябвало да направи. Едното е да свие държавните разноски - Франция харчи към 56% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който приходите са единствено 53%, което оставя непрекъснат систематичен недостиг от 3%. Това е тежка задача, само че е решаваща, с цел да могат френската и немската стопанска система да сближат моделите си. Второто е трудовият пазар и недопустимо високата младежка безработица, за която би трябвало да се вземат безапелационни ограничения.
Макрон към този момент влезе в остра замяна на реплики с Варшава и някои от концепциите му - като настояването за стягане на режима за така наречен командировани служащи в Европейски Съюз, не се одобряват добре в източната част на Европа. Може ли френският президент да способства за задълбочаване на разделянето в Европейски Съюз по оста Изток - Запад?
Това разделяне е реалност и ще бъде една от определящите конфликтни линии през идващите няколко години, в това число при разискванията на бюджета на Европейски Съюз след 2020 година То има три измерения. Първото е обвързвано с върховенството на закона, гражданските свободи и свободата на словото. Това е спор сред Запада и Полша и Унгария. Тук институциите на Европейски Съюз и Западът би трябвало да са доста ясни, че става въпрос за фундаментални полезности, които не можем да изоставим, защото са част от ДНК-то на Европа, и в случай че допуснем да ги изгубим, безусловно губим живителната съставна част на Европейски Съюз.
Второто измерение е трудовата миграция. Тя беше голяма тематика при Brexit, само че в останалите западни страни не е имало мощна отрицателна реакция против служащите от България, Румъния или Полша. Едно нещо обаче стартира да се трансформира в проблем – така наречен командировани служащи. Има случаи, когато чиновник е изпратен примерно в Германия и остава обезпечен в България за 15 часа на седмица, само че в действителност работи 50. Така казусът не е, че е командирован, а че има злоупотреби и нарушение на разпоредбите. На това би трябвало да се постави край.
Последният въпрос е бюджетът на Европейски Съюз, който би трябвало да се предоговори за идващия седемгодишен интервал след 2020 година Голямата тематика е дупката от към 10 милиарда евро годишно след излизането на Англия от Европейски Съюз. И западните страни се питат дали източните към момента имат потребност да получават толкоз средства. Това е огромният спор.
Каква е вероятността да се усили и разделянето сред страните в еврозоната и тези отвън нея?
Тук би трябвало да имаме поради няколко неща. След Brexit еврозоната ще съставлява 85% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз и 76% от популацията. Така значително еврозоната и Европейски Съюз ще се припокриват. Единствената страна с по-голямо население отвън валутния съюз ще остане Полша, а от икономическа позиция по-значимите ще са Полша, Швеция и Дания.
Макрон упорства за обособен бюджет за еврозоната и политическият въпрос е дали има потребност от подобен, или можем да вършим всичко с бюджета на Европейски Съюз. Отговорът би трябвало да стартира от това защо използваме общите средства. Те имат три функционалности. Едната са обществените богатства – финансират се инфраструктурни планове, институциите на Европейски Съюз, общи политики като защита, битка с климатичните промени и така нататък Това са общи неща, не са характерни единствено за еврозоната. Втората е преразпределение – има по-бедни страни, на които структурните фондове оказват помощ да се оправят с конкурентния напън на единния пазар. Това също е на равнище Европейски Съюз и няма да е стабилно да има обособена система за преразпределение в еврозоната. И на трето място е политиката за стабилизиране - тук към този момент в действителност има въпрос за еврозоната.
При сериозен макроикономически потрес еврозоната би трябвало да разполага с принадлежности да се оправи с него. Но главната логичност, по която се харчат средствата, е логичност на Европейски Съюз, нe на еврозоната. Това е и огромният концептуален проблем. Когато приказваме за бюджет, постоянно имаме поради три неща - разноски, доходи и недостиг. Не виждам еврозоната да има нито едно от тях. Тя няма огромни разходни пера, нито свои доходи. Единственият въпрос е дали можем да създадем фонд, от който да се теглят заеми, с цел да се подкрепят страните в еврозоната, ударени от мощен потрес.
Дебатът е да вземем за пример дали има потребност от спомагателна европейска система от помощи за безработица, отвън националните системи. И когато има сериозна рецесия като в Испания през 2009 година, страната да може да тегли от този фонд на еврозоната. Това е нещо, което може да се случи. Този фонд ще бъде в допълнение на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), с който разполагаме в този момент, и ще бъде единствено за еврозоната. Затова и сега има гледище всички страни да влязат в еврозната и тя на процедура да се слее с Европейски Съюз. Според мен това ще е неточност и няма по какъв начин да се случи при актуалните политически условия. Да принудиш страни като Полша и Швеция да одобряват еврото, в случай че те не са подготвени или не желаят, просто не е рационално.
В България има очаквания, че тъкмо поради тези настроения страната може да получи " бърза писта " към еврозоната. Доколко реалистично е това?
Според мен България би трябвало да се причисли към европейския банков съюз. Има смисъл българските банки да бъдат под външен контрол от Франкфурт. Но не е добра концепция България да приема еврото на този стадий, защото е прекомерно рано.
Каква е вероятността условието за " европейска добавена стойност " на плановете да докара до доста орязване на финансирането за страни като България? Как ще се потвърждава, че една жп връзка сред две гари в България да вземем за пример няма единствено национално, само че и европейско значение и би трябвало да получи фондове от Европейски Съюз?
Има и европейска стойност, тъй като инфраструктурата, която се строи в България, оказва помощ на връзката на страната със западния пазар. Например с самодейността си " Един колан, веднъж " Китай е заинтригуван от построяването на инфраструктура в Източна Европа, изключително в Гърция, и с планове от вида на жп линията Белград - Будапеща. Причината е ясна - Пекин желае да построи бързи връзки от Китай до Европейски Съюз. И една от пречките е неприятната инфраструктура в Източна Европа, в това число в България. Европейски Съюз би трябвало даже да усили финансирането на инфраструктурни планове в тази част на континента, с цел да ограничи въздействието на Китай.
Как наподобява френско-германският проект за реформиране на Европейски Съюз? И кои са главните точки, по които Париж и Берлин мъчно ще реализиран единодушие?
Не мисля, че към този момент има проект. Хубавото е, че Берлин и Париж още веднъж си приказват, само че сериозните разисквания ще бъдат след изборите в Германия. В Берлин се усеща предпочитание за отстъпки пред Макрон, в случай че той успее да прокара промени вкъщи. Затова считам, че ще има фонд за подкрепяне на закъсали страни в еврозоната.
Най-трудно ще се откри решение по въпроса с възможното взаимното гарантиране на дълг в еврозоната. Франция желае да има такова под някаква форма, Германия – несъмнено не. Друга тематика, по която няма единодушие към момента, е какво да се прави с държавния дълг, когато една страна спре да бъде платежоспособна. Тук има съществено разделяне сред Германия, Франция и Италия. Това са значими въпроси за еврозоната, само че няма единодушие по тях. Засега е ясно, че нито една от тези три страни не е подготвена на отвод от суверенитет, което значи да одобряват огромни решения за пари да се взимат не от националните парламенти, а на равнище Европейски Съюз.
А какъв е резултатът от Доналд Тръмп върху Европейски Съюз?
Избирането на Доналд Тръмп промени играта за Европейски Съюз. Американският президент накара Берлин и Париж да осъзнаят, че би трябвало да работят повече дружно, да пораснат и да игрят своя лична роля в света. Тръмп разсъни положителен дух на всички равнища в Европа – измежду жителите, политиците, учените, в бизнеса. Бизнесът осъзна какъв брой нежно е всичко и че в случай че индивидът в Белия дом желае да прави луди неща като да вземем за пример да вкара мита с Мексико, те може и да не минат през Конгреса, само че самият факт, че влизат в дневния ред, към този момент основава мощна политическа неустановеност към вложенията. Само едно число – вложенията от Европейски Съюз в Мексико са 184 милиарда $. И в случай че Тръмп подкопае НАФТА, това ще коства скъпо на европейския бизнес, евентуално половината от тези 184 милиарда $ са под риск просто да бъдат изтрити.
Мнозина в Европа схващат, че в случай че желаят тя да се трансформира в международен състезател, който може да стои самичък на краката си, би трябвало да работят. Видяхме, че Европейски Съюз подписа бързо комерсиално съглашение с Япония, приготвя такова с Мексико, а също и с МЕРКОСУР. И това е хубаво, тъй като значи, че Европейски Съюз се пробва да работи независимо, без да се въздейства толкоз от Съединени американски щати.
Интервюто взе Светломира Гюрова
Профил
Гунтрам Волф е шеф на авторитетния брюкселски изчерпателен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на ръководството й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и консултант в МВФ. Още по тематиката
Основни политики както кохезионната или селскостопанската може да се окажат доста свити
Идеите за промени на еврото може да създадат по-трудно приемането му от нови страни
Изборните борби ще отидат надалеч оттатък имиграцията и неравенството. Културните фактори за полето, където демократичната народна власт може да бъде опазена
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
Само преди година Европейски Съюз изглеждаше смъртно ранен от Brexit и всички сполетели го рецесии. Сега царува оптимизъм. Оправдан ли е той?
Действително се усеща забележителен оптимизъм. Той е обвързван с избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция, а също и с резултатите от вота в Холандия, където популистите останаха отвън държавното управление. На политическия фронт има " разкачване " сред Европа, където популистката вълна затихва, и англо-саксонския свят, където тя доближи връх с вота за Brexit и избора на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати.
Икономическите данни също наподобяват оптимистично. Възстановяването в еврозоната върви към този момент четвърта година и въпреки безработицата да остава висока, наклонността е да понижава. Броят на новосъздадените работни места е към 1 млн. годишно, което е сравнимо с възобновяване в Съединени американски щати и демонстрира, че еврозоната се развива добре.
Проблемът със положението на италианските банки към този момент е в общи линии позволен, за най-нестабилните банки са взети ограничения. Фактът, че и в една от най-проблематичните страни в еврозоната има подбрение, способства за разведряването. Но би трябвало да признаем, че Италия продължава да има огромен проблем с ниския си напредък и корупцията.
Едно от незавършените неща е архитектурата на еврозоната, която ще продължава да се трансформира. Там към момента не е ясно какво ще се случва и политическият спор не е завършил.
Очакванията са огромните промени да стартират след изборите в Германия през септември. Какъв е най-хубавият излаз от тях за Европейски Съюз?
Германските избори не ме тревожат изключително. Най-големите партии – и Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел, и социалдемократите са проевропейски. Разбира се, има значение каква ще е бъдещата коалиция, защото тя ще зададе посоката на немската политика, в това число в Европейски Съюз. Един от евентуалните сътрудници - демократичната Партия на свободните демократи, която беше мощно проевропейска, в този момент е скептична във връзка с еврозоната и в акцията залага на антигръцка и антиевро изразителност. Но няма по какъв начин да се стигне до изхвърляне на Гърция от еврозоната, ХДС няма да го разреши, изключително в случай че и Макрон е срещу.
По-важното към немските избори е какви ще са вътрешните стопански промени на новото държавно управление. В момента има два съществени въпроса във връзка с европейската икономическа политика. Единият е по какъв начин да преправим европейската конструкция - това Макрон се пробва да направи с концепциите за европейски финансов министър. Другият е огромният въпрос по какъв начин да върнем салдото в еврозоната - по какъв начин Германия, Франция и Италия да трансформират своите стопански модели. Ключовото е дали Германия ще промени модела си в интерес на повече вложения и повече вътрешно ползване. Интересното е, че либералите са партията, която желае най-големите данъчни понижения – в размер на близо половин милиард евро. Парадоксално, това ще помогне на еврозоната, тъй като ще значи повече разполагаеми средства за германците и в допълнение вътрешно ползване.
Така каквато и коалиция да имаме в Берлин, не би трябвало да се тормозим за еврозоната. Дори в противен случай, ще имаме по-благоприятна политика от в този момент. Но през идващите четири години Германия към момента ще би трябвало да направи повече, в сравнение с би желала.
Какво ще се случи с еврозоната зависи и от това какво прави Макрон. Той пристигна с амбициозни обещания, само че не един френски президент е капитулирал пред стачките и синдикатите. Какви са възможностите му да успее да прокара значими промени във Франция?
Историята ни учи, че френските президенти могат да се провалят в опитите си да реформират страната. Учи ни също, че когато хората се издигат бързо, постоянно и падат бързо. Така че опасности има, само че сега виждаме ясна линия за промени във Франция и Макрон явно е подготвен да се опълчи твърдо на съперниците си.
Показателна е случката с желанието му да редуцира съществено бюджетните разноски, в това число за армията. И когато началникът на Генералния щаб се възпротиви, президентът мигновено го принуди да се отдръпна. Макрон знае, че би трябвало да показва мощно водачество първоначално, с цел да прокара проектите си. Той има Народното събрание и някои от синдикатите на своя страна и може да успее да свърши доста.
Две са най-важните неща, които той би трябвало да направи. Едното е да свие държавните разноски - Франция харчи към 56% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който приходите са единствено 53%, което оставя непрекъснат систематичен недостиг от 3%. Това е тежка задача, само че е решаваща, с цел да могат френската и немската стопанска система да сближат моделите си. Второто е трудовият пазар и недопустимо високата младежка безработица, за която би трябвало да се вземат безапелационни ограничения.
Макрон към този момент влезе в остра замяна на реплики с Варшава и някои от концепциите му - като настояването за стягане на режима за така наречен командировани служащи в Европейски Съюз, не се одобряват добре в източната част на Европа. Може ли френският президент да способства за задълбочаване на разделянето в Европейски Съюз по оста Изток - Запад?
Това разделяне е реалност и ще бъде една от определящите конфликтни линии през идващите няколко години, в това число при разискванията на бюджета на Европейски Съюз след 2020 година То има три измерения. Първото е обвързвано с върховенството на закона, гражданските свободи и свободата на словото. Това е спор сред Запада и Полша и Унгария. Тук институциите на Европейски Съюз и Западът би трябвало да са доста ясни, че става въпрос за фундаментални полезности, които не можем да изоставим, защото са част от ДНК-то на Европа, и в случай че допуснем да ги изгубим, безусловно губим живителната съставна част на Европейски Съюз.
Второто измерение е трудовата миграция. Тя беше голяма тематика при Brexit, само че в останалите западни страни не е имало мощна отрицателна реакция против служащите от България, Румъния или Полша. Едно нещо обаче стартира да се трансформира в проблем – така наречен командировани служащи. Има случаи, когато чиновник е изпратен примерно в Германия и остава обезпечен в България за 15 часа на седмица, само че в действителност работи 50. Така казусът не е, че е командирован, а че има злоупотреби и нарушение на разпоредбите. На това би трябвало да се постави край.
Последният въпрос е бюджетът на Европейски Съюз, който би трябвало да се предоговори за идващия седемгодишен интервал след 2020 година Голямата тематика е дупката от към 10 милиарда евро годишно след излизането на Англия от Европейски Съюз. И западните страни се питат дали източните към момента имат потребност да получават толкоз средства. Това е огромният спор.
Каква е вероятността да се усили и разделянето сред страните в еврозоната и тези отвън нея?
Тук би трябвало да имаме поради няколко неща. След Brexit еврозоната ще съставлява 85% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз и 76% от популацията. Така значително еврозоната и Европейски Съюз ще се припокриват. Единствената страна с по-голямо население отвън валутния съюз ще остане Полша, а от икономическа позиция по-значимите ще са Полша, Швеция и Дания.
Макрон упорства за обособен бюджет за еврозоната и политическият въпрос е дали има потребност от подобен, или можем да вършим всичко с бюджета на Европейски Съюз. Отговорът би трябвало да стартира от това защо използваме общите средства. Те имат три функционалности. Едната са обществените богатства – финансират се инфраструктурни планове, институциите на Европейски Съюз, общи политики като защита, битка с климатичните промени и така нататък Това са общи неща, не са характерни единствено за еврозоната. Втората е преразпределение – има по-бедни страни, на които структурните фондове оказват помощ да се оправят с конкурентния напън на единния пазар. Това също е на равнище Европейски Съюз и няма да е стабилно да има обособена система за преразпределение в еврозоната. И на трето място е политиката за стабилизиране - тук към този момент в действителност има въпрос за еврозоната.
При сериозен макроикономически потрес еврозоната би трябвало да разполага с принадлежности да се оправи с него. Но главната логичност, по която се харчат средствата, е логичност на Европейски Съюз, нe на еврозоната. Това е и огромният концептуален проблем. Когато приказваме за бюджет, постоянно имаме поради три неща - разноски, доходи и недостиг. Не виждам еврозоната да има нито едно от тях. Тя няма огромни разходни пера, нито свои доходи. Единственият въпрос е дали можем да създадем фонд, от който да се теглят заеми, с цел да се подкрепят страните в еврозоната, ударени от мощен потрес.
Дебатът е да вземем за пример дали има потребност от спомагателна европейска система от помощи за безработица, отвън националните системи. И когато има сериозна рецесия като в Испания през 2009 година, страната да може да тегли от този фонд на еврозоната. Това е нещо, което може да се случи. Този фонд ще бъде в допълнение на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), с който разполагаме в този момент, и ще бъде единствено за еврозоната. Затова и сега има гледище всички страни да влязат в еврозната и тя на процедура да се слее с Европейски Съюз. Според мен това ще е неточност и няма по какъв начин да се случи при актуалните политически условия. Да принудиш страни като Полша и Швеция да одобряват еврото, в случай че те не са подготвени или не желаят, просто не е рационално.
В България има очаквания, че тъкмо поради тези настроения страната може да получи " бърза писта " към еврозоната. Доколко реалистично е това?
Според мен България би трябвало да се причисли към европейския банков съюз. Има смисъл българските банки да бъдат под външен контрол от Франкфурт. Но не е добра концепция България да приема еврото на този стадий, защото е прекомерно рано.
Каква е вероятността условието за " европейска добавена стойност " на плановете да докара до доста орязване на финансирането за страни като България? Как ще се потвърждава, че една жп връзка сред две гари в България да вземем за пример няма единствено национално, само че и европейско значение и би трябвало да получи фондове от Европейски Съюз?
Има и европейска стойност, тъй като инфраструктурата, която се строи в България, оказва помощ на връзката на страната със западния пазар. Например с самодейността си " Един колан, веднъж " Китай е заинтригуван от построяването на инфраструктура в Източна Европа, изключително в Гърция, и с планове от вида на жп линията Белград - Будапеща. Причината е ясна - Пекин желае да построи бързи връзки от Китай до Европейски Съюз. И една от пречките е неприятната инфраструктура в Източна Европа, в това число в България. Европейски Съюз би трябвало даже да усили финансирането на инфраструктурни планове в тази част на континента, с цел да ограничи въздействието на Китай.
Как наподобява френско-германският проект за реформиране на Европейски Съюз? И кои са главните точки, по които Париж и Берлин мъчно ще реализиран единодушие?
Не мисля, че към този момент има проект. Хубавото е, че Берлин и Париж още веднъж си приказват, само че сериозните разисквания ще бъдат след изборите в Германия. В Берлин се усеща предпочитание за отстъпки пред Макрон, в случай че той успее да прокара промени вкъщи. Затова считам, че ще има фонд за подкрепяне на закъсали страни в еврозоната.
Най-трудно ще се откри решение по въпроса с възможното взаимното гарантиране на дълг в еврозоната. Франция желае да има такова под някаква форма, Германия – несъмнено не. Друга тематика, по която няма единодушие към момента, е какво да се прави с държавния дълг, когато една страна спре да бъде платежоспособна. Тук има съществено разделяне сред Германия, Франция и Италия. Това са значими въпроси за еврозоната, само че няма единодушие по тях. Засега е ясно, че нито една от тези три страни не е подготвена на отвод от суверенитет, което значи да одобряват огромни решения за пари да се взимат не от националните парламенти, а на равнище Европейски Съюз.
А какъв е резултатът от Доналд Тръмп върху Европейски Съюз?
Избирането на Доналд Тръмп промени играта за Европейски Съюз. Американският президент накара Берлин и Париж да осъзнаят, че би трябвало да работят повече дружно, да пораснат и да игрят своя лична роля в света. Тръмп разсъни положителен дух на всички равнища в Европа – измежду жителите, политиците, учените, в бизнеса. Бизнесът осъзна какъв брой нежно е всичко и че в случай че индивидът в Белия дом желае да прави луди неща като да вземем за пример да вкара мита с Мексико, те може и да не минат през Конгреса, само че самият факт, че влизат в дневния ред, към този момент основава мощна политическа неустановеност към вложенията. Само едно число – вложенията от Европейски Съюз в Мексико са 184 милиарда $. И в случай че Тръмп подкопае НАФТА, това ще коства скъпо на европейския бизнес, евентуално половината от тези 184 милиарда $ са под риск просто да бъдат изтрити.
Мнозина в Европа схващат, че в случай че желаят тя да се трансформира в международен състезател, който може да стои самичък на краката си, би трябвало да работят. Видяхме, че Европейски Съюз подписа бързо комерсиално съглашение с Япония, приготвя такова с Мексико, а също и с МЕРКОСУР. И това е хубаво, тъй като значи, че Европейски Съюз се пробва да работи независимо, без да се въздейства толкоз от Съединени американски щати.
Интервюто взе Светломира Гюрова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ