Новата война между Израел и Палестина – за парче земя и за идентичност
Разбрахте ли за какво за няколко дни още веднъж се стигна до де факто война сред Израел и Палестина? Ако, несъмнено, въобще ви интересува – там положението на война е откогато съществува човешката цивилизация, а в съвремието, завършени и претръпнали от джунглата на непрекъснато телевизионно принуждение все по-малко ни пука за човешкото страдалчество, щом не ни визира директно.
Когато има война, би трябвало да ни интересува – най-много за какво стартира. Колкото повече хора знаят, толкоз по-малко евентуално е тя да продължи по-дълго. Войните траят дълго, когато има равнодушие, а безразличието доста постоянно се образува от неведение.
В целия поток от информация човек остава с усещане, че сегашните избухнаха ей по този начин, ненадейно. Ако се позаслушате в някоя телевизионна емисия, ще чуете по какъв начин се повтаря ли повтаря, че имало неодобрение заради ограничения за сигурност от израелска страна поради Рамадан и това запалило искрата. Един тип, отново повода е ислямът. Дори " бранителят " на Палестина, турският президент Реджеп Ердоган все повтаря това тирада след тирада.
Само че не е това главната причина. Основната причина е... земята. В случая, става въпрос за кварал " Шейх Джара " в Източен Йерусалим. Вече има правосъдно решение, само че в израелски съд, че няколко фамилии палестинци би трябвало да бъдат прогонени от домовете си, тъй като в действителност не имат земята и не заплащат наем. В израелското изказване има нюанси – да вземем за пример, че земята е закупена от равин (сега собствеността съгласно тази позиция е на Неправителствени организации на име Нахалат Шимон) още след Втората международна война, а през 1970 година, откакто сред 1948 и 1967 година регионът е ръководен от Йордания, тя е окупирана, след Шестдневната война – надлежно, палестинците не са притежатели и би трябвало да заплащат наем, само че те отхвърлят.
What is REALLY happening in neighborhood in Jerusalem that supposedly started this latest wave of violence in?
Watch the explanation and send it to the clueless!
— ZionistCommand (@ZionistCommand)
, че още през 1875 година евреиски общности купили земята от арабите. Палестинската позиция е друга – земята е изгубена след 1940 година по принудителен метод, а по време на йорданското господство след Втората международна война палестинците си връщат правото да я обитават – по тази причина има съглашение сред Йордания и Израел и то не би трябвало да бъде нарушавано.
Реално, става дума за домовете на единствено четири палестински фамилии и техните домове. Но символиката в тази ситуация е голяма – правосъдното дело дали въпросните палестинци имат право да живеят в " Шейх Джара " или не тече от... 1972 година! Преди да избухнат размириците, Израелският висш съд трябваше да организира чуване и се очакваше да се произнесе с дефинитивно решение през юни месец, само че поради безусловно военните дейности в Йерусалим чуването беше отсрочено. А кварталът е считан за заветен и от евреи, и от араби. От евреите – тъй като там е гробницата на, а за арабите – тъй като там е заровен Шейх Джара, доктор на султан Саладин, който е индивидът, открил господството на арабите над Йерусалим през XII век и една от най-значимите фигури от арабска страна в историята на кръстоносните походи.
Всъщност, преди 1948 година проблем няма – евреиски и арабски фамилии живеят в мир в " Шейх Джара ". Но 2 години преди светкавичната военна интервенция, с която се разжда Израел, евреиските заселници в " Шейх Джара " пробват да се записват като притежатели пред английската власт, която тогава ръководи региона – безрезултатно, а през 1948 година Йордания превзема земята. Тя изселва евреите и настанява 28 палестински фамилии, които са считани от йорданската власт за бежанци, само че земята остава йорданско владеене – до Шестдневната война, когато Израел я взема. А през 1982 година израелският съд взема решение, че палестинците могат да останат да живеят в " Шейх Джара ", само че в случай че заплащат наем – нещо, което съгласно евреите не се е случило и до момента! И точно поради това, Окръжният съд в Йерусалим подрежда палестинците да бъдат изгонени от домовете им – тъй като са наемодатели, които не са платили наем.
Казусът е извънредно комплициран, само че опира до нещо доста просто – кой е притежател на земята и какъв брой значимо е това. Преди 1948 година това не е проблем! Защо по-късно става? И не е ли цялостно безумство посредством парче земя да защитаваш идентичността си? Точно както е безумство Израел да организира заселническа политика в Ивицата Газа и да окупира земя посредством плануваното ѝ населване с евреи – по какъв начин тази заселническа инвазия няма правно съображение и нищо не се трансформира десетилетия наред, тъкмо както е безумно млади мъже и дами да бъдат превръщани в атентатори-камикадзе за славата на Аллах, а в действителност за политическите цели на тези, които в никакъв случай не биха си поставили колан с експлозиви, не биха го даже доближили – само че с цел да имат власт, са подготвени да се къпят в кръв.
Когато политиката изчезне, мир ще има. В тези изстрадали земи тя в никакъв случай не изчезва!
Автор: Ивайло Ачев
Когато има война, би трябвало да ни интересува – най-много за какво стартира. Колкото повече хора знаят, толкоз по-малко евентуално е тя да продължи по-дълго. Войните траят дълго, когато има равнодушие, а безразличието доста постоянно се образува от неведение.
В целия поток от информация човек остава с усещане, че сегашните избухнаха ей по този начин, ненадейно. Ако се позаслушате в някоя телевизионна емисия, ще чуете по какъв начин се повтаря ли повтаря, че имало неодобрение заради ограничения за сигурност от израелска страна поради Рамадан и това запалило искрата. Един тип, отново повода е ислямът. Дори " бранителят " на Палестина, турският президент Реджеп Ердоган все повтаря това тирада след тирада.
Само че не е това главната причина. Основната причина е... земята. В случая, става въпрос за кварал " Шейх Джара " в Източен Йерусалим. Вече има правосъдно решение, само че в израелски съд, че няколко фамилии палестинци би трябвало да бъдат прогонени от домовете си, тъй като в действителност не имат земята и не заплащат наем. В израелското изказване има нюанси – да вземем за пример, че земята е закупена от равин (сега собствеността съгласно тази позиция е на Неправителствени организации на име Нахалат Шимон) още след Втората международна война, а през 1970 година, откакто сред 1948 и 1967 година регионът е ръководен от Йордания, тя е окупирана, след Шестдневната война – надлежно, палестинците не са притежатели и би трябвало да заплащат наем, само че те отхвърлят.
What is REALLY happening in neighborhood in Jerusalem that supposedly started this latest wave of violence in?
Watch the explanation and send it to the clueless!
— ZionistCommand (@ZionistCommand)
, че още през 1875 година евреиски общности купили земята от арабите. Палестинската позиция е друга – земята е изгубена след 1940 година по принудителен метод, а по време на йорданското господство след Втората международна война палестинците си връщат правото да я обитават – по тази причина има съглашение сред Йордания и Израел и то не би трябвало да бъде нарушавано.
Реално, става дума за домовете на единствено четири палестински фамилии и техните домове. Но символиката в тази ситуация е голяма – правосъдното дело дали въпросните палестинци имат право да живеят в " Шейх Джара " или не тече от... 1972 година! Преди да избухнат размириците, Израелският висш съд трябваше да организира чуване и се очакваше да се произнесе с дефинитивно решение през юни месец, само че поради безусловно военните дейности в Йерусалим чуването беше отсрочено. А кварталът е считан за заветен и от евреи, и от араби. От евреите – тъй като там е гробницата на, а за арабите – тъй като там е заровен Шейх Джара, доктор на султан Саладин, който е индивидът, открил господството на арабите над Йерусалим през XII век и една от най-значимите фигури от арабска страна в историята на кръстоносните походи.
Всъщност, преди 1948 година проблем няма – евреиски и арабски фамилии живеят в мир в " Шейх Джара ". Но 2 години преди светкавичната военна интервенция, с която се разжда Израел, евреиските заселници в " Шейх Джара " пробват да се записват като притежатели пред английската власт, която тогава ръководи региона – безрезултатно, а през 1948 година Йордания превзема земята. Тя изселва евреите и настанява 28 палестински фамилии, които са считани от йорданската власт за бежанци, само че земята остава йорданско владеене – до Шестдневната война, когато Израел я взема. А през 1982 година израелският съд взема решение, че палестинците могат да останат да живеят в " Шейх Джара ", само че в случай че заплащат наем – нещо, което съгласно евреите не се е случило и до момента! И точно поради това, Окръжният съд в Йерусалим подрежда палестинците да бъдат изгонени от домовете им – тъй като са наемодатели, които не са платили наем.
Казусът е извънредно комплициран, само че опира до нещо доста просто – кой е притежател на земята и какъв брой значимо е това. Преди 1948 година това не е проблем! Защо по-късно става? И не е ли цялостно безумство посредством парче земя да защитаваш идентичността си? Точно както е безумство Израел да организира заселническа политика в Ивицата Газа и да окупира земя посредством плануваното ѝ населване с евреи – по какъв начин тази заселническа инвазия няма правно съображение и нищо не се трансформира десетилетия наред, тъкмо както е безумно млади мъже и дами да бъдат превръщани в атентатори-камикадзе за славата на Аллах, а в действителност за политическите цели на тези, които в никакъв случай не биха си поставили колан с експлозиви, не биха го даже доближили – само че с цел да имат власт, са подготвени да се къпят в кръв.
Когато политиката изчезне, мир ще има. В тези изстрадали земи тя в никакъв случай не изчезва!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ