Вместо естетиката на центъра - в Обеля, вкарват естетиката на Обеля в центъра
Разбрах, какво им е в главите на софийските градоустройственици, когато видях кубистично-гробовните пейки на Славейков и се сетих за следната история.
В последната петилетка на " действителния социализъм " ми " дадоха " едностаен апартамент в панелка в софийския квартал " Хаджи Димитър ". Положението беше: два нови панелни блока, строени от трудоваци; сред тях – море от тиня, което съвсем незабавно стартира да се трансформира в бунище. Не желаех синът ми да пораства в такава среда.
Събрахме се двама-трима по-прогресивни люде и отидохме в общината – да питаме, какви са проектите за озеленяване на новите блокове. Нямаха такива проекти.
Защо? – запитвам районния проектант. А той:
Концепцията е такава. Нищо да не скрива от погледа тези социалистически красавци...
Кои – запитвам – социалистически красавци?
Не знам за какво си показах, че занапред ще поставят някакви монументи или фрески на герои на труда.
Как – кои? Новите панелни блокове, в които живеете!
В последна сметка въпреки всичко се сдобихме с един ЗиЛ фиданки и ги насадихме сред трудовашките " социалистически красавци ". Други запалянковци сковаха пейки, появиха се пътеки, калта се затреви. И хората престанаха да си хвърлят боклука сред блоковете. Започнаха да си разхождат децата там.
Така, на личен опит, открих нещо, което – след това разбрах – положителните градоустройственици постоянно са знаели.
Бруталната среда брутализира своите обитатели; а облагородената ги облагородява
Това изключително добре проличава в оформянето на европейските градове в настоящия си тип, което се случва при започване на 20-ти век. В предходния век, застигнати от индустриалната гражданска война, тези градове са грозни и рискови. Хилядни маси служащи и безработни са струпани по какъв начин да е, а в нощната тъма се случват страшни неща. Но в първите две десетилетия на 20-ти век се появяват уличните лампи, самите улици се павират, грижливо са поддържани градските градини с алеите им, пейките, оградите и прочие Прави се вероятното този изверг – индустриалният град, да се понакипри и поукраси.
София няма тази дълга индустриална предистория и се оформя, почти по същото време, като град с ясно изразена физиономия, подчинена на хубостта и удобството. Концепцията е столицата да не брутализира, а да успокоява нравите на своите жители. Имайки поради историческото време, в което се развива действието, София е град с ясно изразени сецесионни детайли. Като пейки от ковано желязо, да вземем за пример. Както те, по този начин и фасадите на постройките отчетливо бягат от вършиме линии и изключително - вършиме ъгли.
Никъде в концепцията на града не участват каквито и да е кубове или паралелепипеди. Първият подобен е мавзолеят на Георги Димитров. Дори и той наподобява грациозен на фона на скупчването на бетонните " социалистически красавци ", почнало две десетилетия по-късно.
Архитектурният жанр " брутализъм ", за малко проблеснал на Запад през 60-те години, си слага за цел да бъде " почтен ". Сиреч: строим с бетон и почтено го заявяваме, като не крием бетона под красивички фасади. Никакви красотички. Живеем в твърди времена. И прочие
В цивилизованата среда на Запада, брутализмът бързо изчезва, тъй като ведната се получава предстоящият резултат: брутализиране на нравите на жителите на това " почтено " строителство. В социалистическия Изток обаче брутализмът се развива все по-бурно в продължение на още две десетилетия. Защо?
На социалистическия началник не му трябват спокойни, умерени, уверени в себе си жители, живеещи с отпуснати души измежду красива градска среда – седящи, да вземем за пример, на сецесионни култивиран пейки, до момента в който в неделя заран слушат боен оркестър да свири в градската градина. На социалистическия началник му трябват брутализирани маси, които да могат да бъдат елементарно ръководени и елементарно истеризирани срещу " врага " (който и да е той към дадения момент) или в поддръжка на партийната линия (каквато и да е тя в момента).
Към края на " действителния социализъм ", до момента в който с комшиите засаждахме дървета в Хаджи Димитър, властта нанесе окончателния удар върху българския град – оня, от песничката, " с гълъби и със зелен площад ". Един след различен бяха изорани зелените площади на историческите български градчета, с цел да бъдат след това покрити с мраморни плочи. Покрай тях изникнаха нови кубове и паралелепипеди – най-вече партийни комитети. От отзивчиви места с тревичка, цветенца, дръвчета и пейки, градските площади се трансфораха в клопки: зной от мрамора през лятото, чупене на крака върху заледената мраморна повърхнина през зимата.
Днешните софийски градоустройственици са тъкмо поколението, израстнало в сходна брутализирана среда
Днес я възпроизвеждат, тъй като това знаят. Брутализираното схващане създава нова брутализирана среда. Щом е площад – да бъде затрупан с мрамор. Покрай трамвайните линии наложително да няма оня признак на всеки европейски град – чугунения болард. А да има бетонни кубове, може и срязани диагонално, та да станат " перки на акула ". Традиционната за Европа сецесионна скамейка – с извивките на седалката, с кованите или ляти ефирни крайници – наложително да отстъпи пред гробоподобни брутализми, които не крият, че са от епохата на бетона.
Социалистическите градоустройственици бяха обаче пощадили центъра на София. Може би, с цел да не се излагат пред чужденците. Така или инак, до края на " действителния социализъм " и след него болардите си бяха боларди, пейките – пейки, а площадите си останаха без мраморни покрития. И чешмички дори имаше. Днешните ученици на тези градоустройственици явно имат
упоритостта да унищожават всички тези останки от тогавашна сецесионна София, с цел да ги заменят с детайли на брутализъм
Вместо да вкарат естетиката на центъра в Обеля, те вкарват естетиката на Обеля в центъра.
Брутализираното схващане не може нито да оцени, нито да разбере потребността от хубост. Най-вероятно се плаши от нея. По-спокойно се усеща измежду грозни, ъгловати, тежко изглеждащи неща. Смешното е, че – както знаем от ерата на социализма – и бетонните, и мраморните неща се оказват много нетрайни. Почти незабавно стартират да се разпадат, колкото и безконечни да наподобяват на пръв взор. След себе си оставят съсипия.
Вместо хубав и дългогодишен, както е плануван (и както беше съвсем век) центърът на София се трансформира в брутално грозна еднодневка.
...Преди време минах около едновремешния си блок в " Хаджи Димитър ". Нашите едновремешни фиданки са големи дървета, изглеждащи чак вековни. Обрамчват добре поддържана градинка, цялостна с хора. Дори черешите освен са оживели, само че са се трансформирали в дебели дървета с дебели клони, издържащи на шепата дечурлига, насядали върху тях. Вероятно ще изядат черешите още неузрели, както се прави в такива случаи. Няма обаче, в случай че след време станат градоустройственици, да изсекат и изкоренят всичко, с цел да го заместят с мрамор и бетон.
В заплаха не са децата от " Хаджи Димитър ", а децата, които ще порастват около улица " Граф Игнатиев "
Тяхното схващане е в риск да стане толкоз брутализирано, колкото е съзнанието на сегашните софийски градоустройственици. Дори единствено затова, всички ъгловати грозотии, които в последно време наводняват центъра на града, би трябвало да бъдат неотложно отстранени и сменени с присъщи за същинска София детайли.
А отговорните да си продадат терасите и да възстановят парите.
© Велко Ангелов
Всичко, което би трябвало да знаете за: Ремонтите в центъра на София (71)
В последната петилетка на " действителния социализъм " ми " дадоха " едностаен апартамент в панелка в софийския квартал " Хаджи Димитър ". Положението беше: два нови панелни блока, строени от трудоваци; сред тях – море от тиня, което съвсем незабавно стартира да се трансформира в бунище. Не желаех синът ми да пораства в такава среда.
Събрахме се двама-трима по-прогресивни люде и отидохме в общината – да питаме, какви са проектите за озеленяване на новите блокове. Нямаха такива проекти.
Защо? – запитвам районния проектант. А той:
Концепцията е такава. Нищо да не скрива от погледа тези социалистически красавци...
Кои – запитвам – социалистически красавци?
Не знам за какво си показах, че занапред ще поставят някакви монументи или фрески на герои на труда.
Как – кои? Новите панелни блокове, в които живеете!
В последна сметка въпреки всичко се сдобихме с един ЗиЛ фиданки и ги насадихме сред трудовашките " социалистически красавци ". Други запалянковци сковаха пейки, появиха се пътеки, калта се затреви. И хората престанаха да си хвърлят боклука сред блоковете. Започнаха да си разхождат децата там.
Така, на личен опит, открих нещо, което – след това разбрах – положителните градоустройственици постоянно са знаели.
Бруталната среда брутализира своите обитатели; а облагородената ги облагородява
Това изключително добре проличава в оформянето на европейските градове в настоящия си тип, което се случва при започване на 20-ти век. В предходния век, застигнати от индустриалната гражданска война, тези градове са грозни и рискови. Хилядни маси служащи и безработни са струпани по какъв начин да е, а в нощната тъма се случват страшни неща. Но в първите две десетилетия на 20-ти век се появяват уличните лампи, самите улици се павират, грижливо са поддържани градските градини с алеите им, пейките, оградите и прочие Прави се вероятното този изверг – индустриалният град, да се понакипри и поукраси.
София няма тази дълга индустриална предистория и се оформя, почти по същото време, като град с ясно изразена физиономия, подчинена на хубостта и удобството. Концепцията е столицата да не брутализира, а да успокоява нравите на своите жители. Имайки поради историческото време, в което се развива действието, София е град с ясно изразени сецесионни детайли. Като пейки от ковано желязо, да вземем за пример. Както те, по този начин и фасадите на постройките отчетливо бягат от вършиме линии и изключително - вършиме ъгли.
Никъде в концепцията на града не участват каквито и да е кубове или паралелепипеди. Първият подобен е мавзолеят на Георги Димитров. Дори и той наподобява грациозен на фона на скупчването на бетонните " социалистически красавци ", почнало две десетилетия по-късно.
Архитектурният жанр " брутализъм ", за малко проблеснал на Запад през 60-те години, си слага за цел да бъде " почтен ". Сиреч: строим с бетон и почтено го заявяваме, като не крием бетона под красивички фасади. Никакви красотички. Живеем в твърди времена. И прочие
В цивилизованата среда на Запада, брутализмът бързо изчезва, тъй като ведната се получава предстоящият резултат: брутализиране на нравите на жителите на това " почтено " строителство. В социалистическия Изток обаче брутализмът се развива все по-бурно в продължение на още две десетилетия. Защо?
На социалистическия началник не му трябват спокойни, умерени, уверени в себе си жители, живеещи с отпуснати души измежду красива градска среда – седящи, да вземем за пример, на сецесионни култивиран пейки, до момента в който в неделя заран слушат боен оркестър да свири в градската градина. На социалистическия началник му трябват брутализирани маси, които да могат да бъдат елементарно ръководени и елементарно истеризирани срещу " врага " (който и да е той към дадения момент) или в поддръжка на партийната линия (каквато и да е тя в момента).
Към края на " действителния социализъм ", до момента в който с комшиите засаждахме дървета в Хаджи Димитър, властта нанесе окончателния удар върху българския град – оня, от песничката, " с гълъби и със зелен площад ". Един след различен бяха изорани зелените площади на историческите български градчета, с цел да бъдат след това покрити с мраморни плочи. Покрай тях изникнаха нови кубове и паралелепипеди – най-вече партийни комитети. От отзивчиви места с тревичка, цветенца, дръвчета и пейки, градските площади се трансфораха в клопки: зной от мрамора през лятото, чупене на крака върху заледената мраморна повърхнина през зимата.
Днешните софийски градоустройственици са тъкмо поколението, израстнало в сходна брутализирана среда
Днес я възпроизвеждат, тъй като това знаят. Брутализираното схващане създава нова брутализирана среда. Щом е площад – да бъде затрупан с мрамор. Покрай трамвайните линии наложително да няма оня признак на всеки европейски град – чугунения болард. А да има бетонни кубове, може и срязани диагонално, та да станат " перки на акула ". Традиционната за Европа сецесионна скамейка – с извивките на седалката, с кованите или ляти ефирни крайници – наложително да отстъпи пред гробоподобни брутализми, които не крият, че са от епохата на бетона.
Социалистическите градоустройственици бяха обаче пощадили центъра на София. Може би, с цел да не се излагат пред чужденците. Така или инак, до края на " действителния социализъм " и след него болардите си бяха боларди, пейките – пейки, а площадите си останаха без мраморни покрития. И чешмички дори имаше. Днешните ученици на тези градоустройственици явно имат
упоритостта да унищожават всички тези останки от тогавашна сецесионна София, с цел да ги заменят с детайли на брутализъм
Вместо да вкарат естетиката на центъра в Обеля, те вкарват естетиката на Обеля в центъра.
Брутализираното схващане не може нито да оцени, нито да разбере потребността от хубост. Най-вероятно се плаши от нея. По-спокойно се усеща измежду грозни, ъгловати, тежко изглеждащи неща. Смешното е, че – както знаем от ерата на социализма – и бетонните, и мраморните неща се оказват много нетрайни. Почти незабавно стартират да се разпадат, колкото и безконечни да наподобяват на пръв взор. След себе си оставят съсипия.
Вместо хубав и дългогодишен, както е плануван (и както беше съвсем век) центърът на София се трансформира в брутално грозна еднодневка.
...Преди време минах около едновремешния си блок в " Хаджи Димитър ". Нашите едновремешни фиданки са големи дървета, изглеждащи чак вековни. Обрамчват добре поддържана градинка, цялостна с хора. Дори черешите освен са оживели, само че са се трансформирали в дебели дървета с дебели клони, издържащи на шепата дечурлига, насядали върху тях. Вероятно ще изядат черешите още неузрели, както се прави в такива случаи. Няма обаче, в случай че след време станат градоустройственици, да изсекат и изкоренят всичко, с цел да го заместят с мрамор и бетон.
В заплаха не са децата от " Хаджи Димитър ", а децата, които ще порастват около улица " Граф Игнатиев "
Тяхното схващане е в риск да стане толкоз брутализирано, колкото е съзнанието на сегашните софийски градоустройственици. Дори единствено затова, всички ъгловати грозотии, които в последно време наводняват центъра на града, би трябвало да бъдат неотложно отстранени и сменени с присъщи за същинска София детайли.
А отговорните да си продадат терасите и да възстановят парите.
© Велко Ангелов
Всичко, което би трябвало да знаете за: Ремонтите в центъра на София (71)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ