Разбрах, че двете са сред изчезналите от интернет. Започнах веднага

„ Разбрах, че двете са измежду изчезналите от интернет. Започнах незабавно да звъня по телефоните. Бяха изключени. Няколко пъти звънях. Казах си – тръгвай. Седях и чаках горе на брега. ”, споделя със сълзи на очи Веселин Москов, братовчед на Мария Москова и чичо на нейната щерка Даниела.

В опит да разбере къде са - Веселин обикаля от човек на човек. И от къща на къща.

„ Питах хората, локалните, дали са извадили някой, жив и здрав? Нещо! Никой нищо не споделяше. Към обяд към този момент разбрах, че са намерили кака ми. Следобед откриха и Даниелка ”, споделя мъжът.

И добавя: „ До последно таях вяра, че са живи! Въпреки че морето беше кошмарно! Даже се чудех по какъв начин тези момчета с катера съумяват да търсят. Надеждата умира последна. Дори когато Даниелка не беше открита, се надявах. Надявах се на някакъв камък да е изхвърлена. Просто, да е жива ”.

За страдание - очакванията му изчезват с информацията, че околните му са измежду жертвите.

„ За страдание лицето и на кака ми, и на Даниелка … ще ни останат в спомените. Точно по този начин ще си ги запомня. Вечно усмихнати. Особено Даниела - нейната усмивка в никакъв случай не слизаше от лицето ѝ. Независимо какво ѝ е на душата. Кого да обвинявам? Просто безсмислено ”, уточни Веселин Москов пред Нова тв.

„ Изключително скърбя за тази трагична преживелица и ранната гибел на колежката. Запознах се с нея през 2014 година като ръководител на Районния съд в Малко Търново. Имам извънредно положителни усещания от Мария Москова. Това беше една амбициозна, усмихната жена. Имаше доста сили в нея и предпочитание в нея да работи ”. Това описа съдията от Софийския апелативен съд Галя Георгиева, която е познавала починалата арбитър Москова.