Разбиване на митовете за еврозоната
Разбиване на митовете на “mythbusting-а ” за еврозоната
Разузнавателна служба на Турция 1: „ С еврото няма да поемаме непознати задължения ”
ФАКТ: С влизане в еврозоната ставаме членове на ESM (Европейски стабилизационен механизъм). България би трябвало да внесе към 420 млн. евро като действителна сума + поема обвързване за още ~3,3 милиарда еврогаранционен капитал.
Ако страна като Италия, Гърция или Испания банкрутира, ESM взема решение (със 85% мнозинство) дали да отпуска помощ. Ние нямаме блокираща квота — т.е. даже да гласуваме “против ”, ще би трябвало да участваме.
Истината: България няма да заплаща автоматизирано непознати задължения, само че с еврото става част от общата гаранционна скица за избавяне на други страни. Това е действителен финансов риск.
Разузнавателна служба на Турция 2: „ Няма значение, че ЕЦБ е на загуба — централните банки не са за облага, а ЕЦБ заплаща лихви на националните банки ”
ФАКТ: Сега Българска народна банка изкарва към половин милиард лв. годишно облага, които непосредствено превежда в българския бюджет.
ЕЦБ обаче регистрира загуба от 7,9 милиарда евро за 2024 и 7,8 милиарда за 2023 год. и се чака да остане на загуба в идващите години.
Причината не е, че ЕЦБ „ дава пари “ на националните банки, а тъй като:
– години наред ЕЦБ изкупуваше държавни облигации (особено на мощно задлъжнели държави) с съвсем нулеви или негативни доходности;
– по-късно внезапно подвигна лихвите, с цел да спре инфлацията, което я принуди да заплаща високи лихви на комерсиалните банки, които държат пари при нея;
по този начин се получи голям разход, който салдото на ЕЦБ не може да покрие.
Дори Бундесбанк регистрира рекордни загуби поради тази система — и това е явен сигнал, че казусът е систематичен, а не краткотраен.
Истината: Централните банки не са търговски сдружения, само че облагите им са значими за бюджета. Сега България печели от БНБ; в еврозоната ще сме подвластни от загубите на ЕЦБ — това са средства,, които бюджетът губи, а не просто „ счетоводни записи “.
Разузнавателна служба на Турция 3: „ Валутният ръб е колониална скица, наложена извън, тъй като не можем сами да управляваме парите си “
ФАКТ: Да, България вкара валутния ръб през 1997 година поради вътрешна рецесия и хиперинфлация, породени от безотговорно отпечатване на пари и финансиране на държавния недостиг посредством Българска народна банка. Но:
Бордовата система се ръководи от самата Българска народна банка – не получаваме ежедневни указания извън.
Валутният ръб е ефикасен инструмент за дисциплиниране на политиците и обезпечаване на финансова непоклатимост — освен в някогашни колонии, а и в сполучливи образци като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.
В еврозоната страните също нямат лична парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на процедура са в система, ръководена извън, където България ще има най-малък глас.
Истината: Валутният ръб не е „ колониална настойчивост “, а механизъм, който България сама избра, с цел да озапти политическата безнаказаност. Еврозоната също е система без национална парична политика — само че там решенията ще се взимат извън, а не в Българска народна банка.
Разузнавателна служба на Турция 4: „ Валутният ръб може елементарно да бъде отстранен от Народното събрание — значи е рисков и нерешителен “
ФАКТ: Субсидиарност и отчетност: Валутният ръб е организиран със закон от българския парламент — определени от хората представители, които носят политическа отговорност пред жителите. Решенията се взимат покрай хората, а не в надалеч във Франкфурт.
Емпирически триумф: Бордът работи сполучливо към този момент над 27 години. Никое държавно управление или партия не е посмяло да го пипа, тъй като той е поръчител за финансова дисциплинираност и непоклатимост — даже през рецесии (глобалната финансова рецесия, КТБ, Гърция, Ковид и т.н.)
Истинският риск е премахването му: С еврото бордът ще бъде напълно сменен от общата рамка на еврозоната, която дава на политиците по-широки благоприятни условия да натрупат задължения.
Поправката от 2020 година: Когато влязохме в ERM II, в член 29 от Закона за Българска народна банка беше записано, че закрепеният курс лев/евро към този момент зависи от европейски решения, а освен от България. Това е на процедура намаляване на борда.
Истината: Бордът не е слаб, тъй като зависи от българския парламент. Напротив — той обезпечава местна отчетност и финансова дисциплинираност. Слабостта пристигна от прехвърлянето на решенията на открито след 2020 година, а с еврото този развой ще завърши напълно.
Разузнавателна служба на Турция 5: „ С еврото и Банковия съюз повече няма да има банкови рецесии като КТБ, няма да се избавят банки с държавни пари, а ще сме предпазени от европейските механизми “
ФАКТ: Европейските механизми не са гаранция против банкови банкрути или обществено избавяне.
Примери за банки, избавени с пари на данъкоплатците (въпреки европейския надзор):
Banca Popolare di Bari → €900 млн.
Banca Carige → €3 милиарда
Caixa Geral de Depósitos → €3,9 милиарда
Monte dei Paschi di Siena → €5,4 милиарда
Cyprus Cooperative Bank → €6,1 милиарда
Norddeutsche LB → €7,9 милиарда
Veneto Banca & Banca Popolare di Vicenza → €16,8 милиарда
Само Banco Popular (Испания, 2017) беше избавена посредством европейския механизъм (BRRD), без пари на данъкоплатците.
SRM и SRF:
SRM (Единен механизъм за преструктуриране) взема решение кои банки да избавя, само че България няма да има действително въздействие там.
SRF (Единен фонд за преструктуриране) би трябвало да доближи €77 милиарда до 2030 година Българските банки ще стартират да внасят в него, само че в случай че парите не стигнат, страната поема остатъчния риск.
ELA (Emergency Liquidity Assistance):
Това е незабавна ликвидна помощ, одобрявана от ЕЦБ.
Малки страни като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп в спешни моменти (пример: Гърция, 2015 г.).
Истината: С присъединението си България влиза в система с потвърдени недостатъци, поема финансови опасности без задоволителен надзор и остава подвластна от решения на ЕЦБ, които не са автоматизирано в наша изгода.
Разузнавателна служба на Турция 6: „ В Банковия съюз е невероятно прането на пари, тъй като ЕЦБ управлява всичко “
ФАКТ: Борбата с прането на пари (AML) не е в пълномощията на ЕЦБ — тя дава отговор единствено за надзора върху стабилността на банките (капитал, ликвидност), а AML остава в ръцете на националните органи. Освен това в Европейски Съюз се приготвя централна AML организация (AMLA), която ще следи всички страни, без значение от валутата им.
Примери за огромни кавги с пране на пари в страни от еврозоната и под ЕЦБ контрол:
ABLV Bank → закрита след следствие от Съединени американски щати за пране на пари
Danske Bank → $200 милиарда изпрани от съветски олигарси
FBME Bank → закрита поради връзки с интернационална престъпност и тероризъм
ING → €675 млн. санкция за пропуски в AML контрола
Nordea → €95 млн. санкция за едва AML съблюдаване
Pilatus Bank → закрита, шефът ѝ задържан в Съединени американски щати
Satabank → закрита поради следствие за пране на пари
Société Générale → $1,3 милиарда санкция заобикаляне на наказания и AML пропуски
Versobank → лиценз лишен поради AML нарушавания
Истината: Влизането в еврозоната не носи автоматизирано „ чисти “ банки. ЕЦБ няма компетенции за AML — триумфът зависи от националния надзор и успеваемостта на общоевропейската регулаторна рамка.
Разузнавателна служба на Турция 7: „ ЕЦБ и национални банки като Българска народна банка не могат да финансират държавен дълг в еврозоната, тъй като това е строго неразрешено “
ФАКТ: Да, член 123 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС) не разрешава на ЕЦБ и национални банки (като Българска народна банка, в случай че България влезе в еврозоната) да купуват непосредствено държавен дълг. Но покупката на облигации на вторичния пазар е разрешена от Съда на Европейски Съюз, което дава опция за индиректна поддръжка на страните и заобикаляне на тази възбрана (решения Gauweiler от 2015 год и Weiss от 2018 на СЕС)
Германският парламентарен съд не се съгласи с европейския съд и подлага на критика ЕЦБ, че не е анализирала задоволително икономическите резултати на стратегиите си за изкупуване на дълг; Според немците политиката на ЕЦБ води до „ зомби компании “ – компании, които оцеляват единствено поради евтини заеми, вместо да фалират; основава се заможен балон, тъй като ниските лихви повишават цените на парцелите, а и се предизвиква липса на финансова дисциплинираност в страните, защото лесният достъп до финанси посредством изкупуване на дълг понижава тласъците за фискални промени.
Истината: Забраната за финансиране на държавен дълг се заобикаля посредством покупки на вторичния пазар, както удостоверяват Gauweiler и Weiss. Германските съдии безапелационно подлагат на критика ЕЦБ за липса на разбор и водената от нея политика.
Бордовата система се ръководи от самата Българска народна банка – не получаваме ежедневни указания извън.
Валутният ръб е ефикасен инструмент за дисциплиниране на политиците и обезпечаване на финансова непоклатимост — освен в някогашни колонии, а и в сполучливи образци като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.
В еврозоната страните също нямат лична парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на процедура са в система ръководена извън, където България ще има най-малък глас.
Истината: Валутният ръб не е „ колониална настойчивост “, а механизъм, който България сама избра, с цел да озапти политическата безнаказаност. Еврозоната също е система без национална парична политика — само че там решенията ще се взимат извън, а не в Българска народна банка.
Разузнавателна служба на Турция 8: „ Еврозоната ще направи банките по-стабилни и сигурни ”
ФАКТ: Българските банки към този момент са постоянни — и то повече от доста банки в еврозоната. Защо?
12% запаси в Българска народна банка → това са пари (ликвидност), които банките държат „ настрани “ за незабавни случаи. В еврозоната е единствено 1%. По-малко запаси = по-малко ликвидност = по-голям риск при рецесии.
22% финансова отбрана → Това е съотношението сред личния капитал на банката и нейните опасности или другояче казано това са личните пари на банката за покриване на загуби. В еврозоната тези средства на банките са по-малко – към 15–16% приблизително. Ако настъпи рецесия, банката с повече капитал може да оцелее по-лесно.
Ливъридж 9:1 → Ливъридж е съотношението сред това какъв брой пъти активите на банката надвишават личния й капитал. Представете си 100 лева лични и 1100 лева активи — това е ливъридж 11:1.Българските банки имат 9:1, а в еврозоната е 17:1, което носи по-голяма накърнимост.
Истината: Еврозоната не е автоматизирана гаранция за непоклатимост. Напротив — средата е рискова и с гъвкави пазарни правила и регулаторна рамка. В момента Българска народна банка има високи условия към банките
Разузнавателна служба на Турция 9: „ Българска народна банка няма принадлежности за парична политика поради валутния ръб “
ФАКТ: Въпреки валутния ръб Българска народна банка разполага с ефикасни принадлежности за надзор на паричната маса и финансовата непоклатимост:
Задължителни минимални запаси (ЗМР): Българска народна банка изисква банките да държат 12% от депозитите си като запаси, което лимитира количеството пари, които могат да отпускат като заеми и по този начин Българска народна банка въздейства на лихвите. Това разрешава на Българска народна банка да управлява паричната маса. В еврозоната ЕЦБ държи ЗМР на ниско равнище (1%), което дава по-малко надзор върху заемите и усилва риска от балони. При събаряне на това условие банките ще могат да употребяват спомагателни към 15 милиарда лв. или за кредитиране, което може да усили инфлацията, или да ги изпратят към сдруженията майки в Западна Европа.
Ограничения за ипотечни заеми: Българска народна банка постанова ограничения като минимално самоучастие (напр. 15% за жилищни кредити), предели за съотношението дълг/доход и матуритет, с цел да ограничи рисковото кредитиране.
Капиталови буфери: Българска народна банка задължава банките да поддържат високи равнища на капитал (в момента към 22%), което работи като „ възглавница “ против загуби. Тези буфери на банките в еврозоната са по-ниски – към 15 – 16% приблизително.
Истината: Българска народна банка разполага с пълномощия и принадлежности, които би изгубила при участие в еврозоната. По време на пандемията и имотния балон Българска народна банка ги употребява, с цел да обезпечи бързо финансова непоклатимост по отношение на локалните условия.
Разузнавателна служба на Турция 10: „ С еврото България ще е на масата при решенията в ЕЦБ, вместо да се преценява с еврото посредством валутния ръб “
ФАКТ: Общо има 21 гласа в Управителния съвет на ЕЦБ. Шест гласа са постоянно за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Четири гласа са за най-големите пет стопански системи. Така България ще има 1 глас, който ще се върти по ротация с още 15 страни за 11 места.
Това значи, че ще участваме в към 69% от гласуванията, а в останалите 31% ще сме единствено наблюдаващи. Според разпоредбите, в случай че даже единствено още една страна след България влезе в еврозоната България ще попадне в нова трета група (най-малките икономики) с 3 гласа, споделени сред 6+ страни, намалявайки още въздействието ни.
Обикновено решенията се взимат с консенсус, само че в спешни времена се стига до гласоподаване с нормално болшинство. А гласоподаване с квалифицирано болшинство, което зависи от Брутният вътрешен продукт на страната и капитала и ЕЦБ (за България гласът и би бил единствено 0,9%), се ползва във значимите случаи свързани с капитала на ЕЦБ, разпределянето на паричния приход на националните централни банки и прехвърлянето на задгранични аварийни активи от националните централни банки към ЕЦБ.
Тайна на вота: ЕЦБ не разгласява резултатите от гласуванията, а единствено полемиките без да показва позициите на съответни членове на централните банки. Тоест няма по какъв начин да разберем дали и по какъв начин представителят на Българска народна банка е съумял да се бори за най-правдивата позиция.
Истината: По-скоро ще гледаме масата в профил. Гласът на България в ЕЦБ ще липсва в 1/3 от случаите, а при разширение на еврозоната ще стане още по-малък. За основни решения пък ще е под 1%. Така или другояче резултатите от гласуването остават загадка за обществото поради разпоредбите за бистрота на ЕЦБ.
Авторът Стефчо Станев е правист, специализирал е право на Европейски Съюз, интернационално комерсиално и капиталово право в Маастрихт. Работи в банковия бранш във Франкфурт.
Автор:
Източник:
Разузнавателна служба на Турция 1: „ С еврото няма да поемаме непознати задължения ”
ФАКТ: С влизане в еврозоната ставаме членове на ESM (Европейски стабилизационен механизъм). България би трябвало да внесе към 420 млн. евро като действителна сума + поема обвързване за още ~3,3 милиарда еврогаранционен капитал.
Ако страна като Италия, Гърция или Испания банкрутира, ESM взема решение (със 85% мнозинство) дали да отпуска помощ. Ние нямаме блокираща квота — т.е. даже да гласуваме “против ”, ще би трябвало да участваме.
Истината: България няма да заплаща автоматизирано непознати задължения, само че с еврото става част от общата гаранционна скица за избавяне на други страни. Това е действителен финансов риск.
Разузнавателна служба на Турция 2: „ Няма значение, че ЕЦБ е на загуба — централните банки не са за облага, а ЕЦБ заплаща лихви на националните банки ”
ФАКТ: Сега Българска народна банка изкарва към половин милиард лв. годишно облага, които непосредствено превежда в българския бюджет.
ЕЦБ обаче регистрира загуба от 7,9 милиарда евро за 2024 и 7,8 милиарда за 2023 год. и се чака да остане на загуба в идващите години.
Причината не е, че ЕЦБ „ дава пари “ на националните банки, а тъй като:
– години наред ЕЦБ изкупуваше държавни облигации (особено на мощно задлъжнели държави) с съвсем нулеви или негативни доходности;
– по-късно внезапно подвигна лихвите, с цел да спре инфлацията, което я принуди да заплаща високи лихви на комерсиалните банки, които държат пари при нея;
по този начин се получи голям разход, който салдото на ЕЦБ не може да покрие.
Дори Бундесбанк регистрира рекордни загуби поради тази система — и това е явен сигнал, че казусът е систематичен, а не краткотраен.
Истината: Централните банки не са търговски сдружения, само че облагите им са значими за бюджета. Сега България печели от БНБ; в еврозоната ще сме подвластни от загубите на ЕЦБ — това са средства,, които бюджетът губи, а не просто „ счетоводни записи “.
Разузнавателна служба на Турция 3: „ Валутният ръб е колониална скица, наложена извън, тъй като не можем сами да управляваме парите си “
ФАКТ: Да, България вкара валутния ръб през 1997 година поради вътрешна рецесия и хиперинфлация, породени от безотговорно отпечатване на пари и финансиране на държавния недостиг посредством Българска народна банка. Но:
Бордовата система се ръководи от самата Българска народна банка – не получаваме ежедневни указания извън.
Валутният ръб е ефикасен инструмент за дисциплиниране на политиците и обезпечаване на финансова непоклатимост — освен в някогашни колонии, а и в сполучливи образци като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.
В еврозоната страните също нямат лична парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на процедура са в система, ръководена извън, където България ще има най-малък глас.
Истината: Валутният ръб не е „ колониална настойчивост “, а механизъм, който България сама избра, с цел да озапти политическата безнаказаност. Еврозоната също е система без национална парична политика — само че там решенията ще се взимат извън, а не в Българска народна банка.
Разузнавателна служба на Турция 4: „ Валутният ръб може елементарно да бъде отстранен от Народното събрание — значи е рисков и нерешителен “
ФАКТ: Субсидиарност и отчетност: Валутният ръб е организиран със закон от българския парламент — определени от хората представители, които носят политическа отговорност пред жителите. Решенията се взимат покрай хората, а не в надалеч във Франкфурт.
Емпирически триумф: Бордът работи сполучливо към този момент над 27 години. Никое държавно управление или партия не е посмяло да го пипа, тъй като той е поръчител за финансова дисциплинираност и непоклатимост — даже през рецесии (глобалната финансова рецесия, КТБ, Гърция, Ковид и т.н.)
Истинският риск е премахването му: С еврото бордът ще бъде напълно сменен от общата рамка на еврозоната, която дава на политиците по-широки благоприятни условия да натрупат задължения.
Поправката от 2020 година: Когато влязохме в ERM II, в член 29 от Закона за Българска народна банка беше записано, че закрепеният курс лев/евро към този момент зависи от европейски решения, а освен от България. Това е на процедура намаляване на борда.
Истината: Бордът не е слаб, тъй като зависи от българския парламент. Напротив — той обезпечава местна отчетност и финансова дисциплинираност. Слабостта пристигна от прехвърлянето на решенията на открито след 2020 година, а с еврото този развой ще завърши напълно.
Разузнавателна служба на Турция 5: „ С еврото и Банковия съюз повече няма да има банкови рецесии като КТБ, няма да се избавят банки с държавни пари, а ще сме предпазени от европейските механизми “
ФАКТ: Европейските механизми не са гаранция против банкови банкрути или обществено избавяне.
Примери за банки, избавени с пари на данъкоплатците (въпреки европейския надзор):
Banca Popolare di Bari → €900 млн.
Banca Carige → €3 милиарда
Caixa Geral de Depósitos → €3,9 милиарда
Monte dei Paschi di Siena → €5,4 милиарда
Cyprus Cooperative Bank → €6,1 милиарда
Norddeutsche LB → €7,9 милиарда
Veneto Banca & Banca Popolare di Vicenza → €16,8 милиарда
Само Banco Popular (Испания, 2017) беше избавена посредством европейския механизъм (BRRD), без пари на данъкоплатците.
SRM и SRF:
SRM (Единен механизъм за преструктуриране) взема решение кои банки да избавя, само че България няма да има действително въздействие там.
SRF (Единен фонд за преструктуриране) би трябвало да доближи €77 милиарда до 2030 година Българските банки ще стартират да внасят в него, само че в случай че парите не стигнат, страната поема остатъчния риск.
ELA (Emergency Liquidity Assistance):
Това е незабавна ликвидна помощ, одобрявана от ЕЦБ.
Малки страни като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп в спешни моменти (пример: Гърция, 2015 г.).
Истината: С присъединението си България влиза в система с потвърдени недостатъци, поема финансови опасности без задоволителен надзор и остава подвластна от решения на ЕЦБ, които не са автоматизирано в наша изгода.
Разузнавателна служба на Турция 6: „ В Банковия съюз е невероятно прането на пари, тъй като ЕЦБ управлява всичко “
ФАКТ: Борбата с прането на пари (AML) не е в пълномощията на ЕЦБ — тя дава отговор единствено за надзора върху стабилността на банките (капитал, ликвидност), а AML остава в ръцете на националните органи. Освен това в Европейски Съюз се приготвя централна AML организация (AMLA), която ще следи всички страни, без значение от валутата им.
Примери за огромни кавги с пране на пари в страни от еврозоната и под ЕЦБ контрол:
ABLV Bank → закрита след следствие от Съединени американски щати за пране на пари
Danske Bank → $200 милиарда изпрани от съветски олигарси
FBME Bank → закрита поради връзки с интернационална престъпност и тероризъм
ING → €675 млн. санкция за пропуски в AML контрола
Nordea → €95 млн. санкция за едва AML съблюдаване
Pilatus Bank → закрита, шефът ѝ задържан в Съединени американски щати
Satabank → закрита поради следствие за пране на пари
Société Générale → $1,3 милиарда санкция заобикаляне на наказания и AML пропуски
Versobank → лиценз лишен поради AML нарушавания
Истината: Влизането в еврозоната не носи автоматизирано „ чисти “ банки. ЕЦБ няма компетенции за AML — триумфът зависи от националния надзор и успеваемостта на общоевропейската регулаторна рамка.
Разузнавателна служба на Турция 7: „ ЕЦБ и национални банки като Българска народна банка не могат да финансират държавен дълг в еврозоната, тъй като това е строго неразрешено “
ФАКТ: Да, член 123 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС) не разрешава на ЕЦБ и национални банки (като Българска народна банка, в случай че България влезе в еврозоната) да купуват непосредствено държавен дълг. Но покупката на облигации на вторичния пазар е разрешена от Съда на Европейски Съюз, което дава опция за индиректна поддръжка на страните и заобикаляне на тази възбрана (решения Gauweiler от 2015 год и Weiss от 2018 на СЕС)
Германският парламентарен съд не се съгласи с европейския съд и подлага на критика ЕЦБ, че не е анализирала задоволително икономическите резултати на стратегиите си за изкупуване на дълг; Според немците политиката на ЕЦБ води до „ зомби компании “ – компании, които оцеляват единствено поради евтини заеми, вместо да фалират; основава се заможен балон, тъй като ниските лихви повишават цените на парцелите, а и се предизвиква липса на финансова дисциплинираност в страните, защото лесният достъп до финанси посредством изкупуване на дълг понижава тласъците за фискални промени.
Истината: Забраната за финансиране на държавен дълг се заобикаля посредством покупки на вторичния пазар, както удостоверяват Gauweiler и Weiss. Германските съдии безапелационно подлагат на критика ЕЦБ за липса на разбор и водената от нея политика.
Бордовата система се ръководи от самата Българска народна банка – не получаваме ежедневни указания извън.
Валутният ръб е ефикасен инструмент за дисциплиниране на политиците и обезпечаване на финансова непоклатимост — освен в някогашни колонии, а и в сполучливи образци като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.
В еврозоната страните също нямат лична парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на процедура са в система ръководена извън, където България ще има най-малък глас.
Истината: Валутният ръб не е „ колониална настойчивост “, а механизъм, който България сама избра, с цел да озапти политическата безнаказаност. Еврозоната също е система без национална парична политика — само че там решенията ще се взимат извън, а не в Българска народна банка.
Разузнавателна служба на Турция 8: „ Еврозоната ще направи банките по-стабилни и сигурни ”
ФАКТ: Българските банки към този момент са постоянни — и то повече от доста банки в еврозоната. Защо?
12% запаси в Българска народна банка → това са пари (ликвидност), които банките държат „ настрани “ за незабавни случаи. В еврозоната е единствено 1%. По-малко запаси = по-малко ликвидност = по-голям риск при рецесии.
22% финансова отбрана → Това е съотношението сред личния капитал на банката и нейните опасности или другояче казано това са личните пари на банката за покриване на загуби. В еврозоната тези средства на банките са по-малко – към 15–16% приблизително. Ако настъпи рецесия, банката с повече капитал може да оцелее по-лесно.
Ливъридж 9:1 → Ливъридж е съотношението сред това какъв брой пъти активите на банката надвишават личния й капитал. Представете си 100 лева лични и 1100 лева активи — това е ливъридж 11:1.Българските банки имат 9:1, а в еврозоната е 17:1, което носи по-голяма накърнимост.
Истината: Еврозоната не е автоматизирана гаранция за непоклатимост. Напротив — средата е рискова и с гъвкави пазарни правила и регулаторна рамка. В момента Българска народна банка има високи условия към банките
Разузнавателна служба на Турция 9: „ Българска народна банка няма принадлежности за парична политика поради валутния ръб “
ФАКТ: Въпреки валутния ръб Българска народна банка разполага с ефикасни принадлежности за надзор на паричната маса и финансовата непоклатимост:
Задължителни минимални запаси (ЗМР): Българска народна банка изисква банките да държат 12% от депозитите си като запаси, което лимитира количеството пари, които могат да отпускат като заеми и по този начин Българска народна банка въздейства на лихвите. Това разрешава на Българска народна банка да управлява паричната маса. В еврозоната ЕЦБ държи ЗМР на ниско равнище (1%), което дава по-малко надзор върху заемите и усилва риска от балони. При събаряне на това условие банките ще могат да употребяват спомагателни към 15 милиарда лв. или за кредитиране, което може да усили инфлацията, или да ги изпратят към сдруженията майки в Западна Европа.
Ограничения за ипотечни заеми: Българска народна банка постанова ограничения като минимално самоучастие (напр. 15% за жилищни кредити), предели за съотношението дълг/доход и матуритет, с цел да ограничи рисковото кредитиране.
Капиталови буфери: Българска народна банка задължава банките да поддържат високи равнища на капитал (в момента към 22%), което работи като „ възглавница “ против загуби. Тези буфери на банките в еврозоната са по-ниски – към 15 – 16% приблизително.
Истината: Българска народна банка разполага с пълномощия и принадлежности, които би изгубила при участие в еврозоната. По време на пандемията и имотния балон Българска народна банка ги употребява, с цел да обезпечи бързо финансова непоклатимост по отношение на локалните условия.
Разузнавателна служба на Турция 10: „ С еврото България ще е на масата при решенията в ЕЦБ, вместо да се преценява с еврото посредством валутния ръб “
ФАКТ: Общо има 21 гласа в Управителния съвет на ЕЦБ. Шест гласа са постоянно за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Четири гласа са за най-големите пет стопански системи. Така България ще има 1 глас, който ще се върти по ротация с още 15 страни за 11 места.
Това значи, че ще участваме в към 69% от гласуванията, а в останалите 31% ще сме единствено наблюдаващи. Според разпоредбите, в случай че даже единствено още една страна след България влезе в еврозоната България ще попадне в нова трета група (най-малките икономики) с 3 гласа, споделени сред 6+ страни, намалявайки още въздействието ни.
Обикновено решенията се взимат с консенсус, само че в спешни времена се стига до гласоподаване с нормално болшинство. А гласоподаване с квалифицирано болшинство, което зависи от Брутният вътрешен продукт на страната и капитала и ЕЦБ (за България гласът и би бил единствено 0,9%), се ползва във значимите случаи свързани с капитала на ЕЦБ, разпределянето на паричния приход на националните централни банки и прехвърлянето на задгранични аварийни активи от националните централни банки към ЕЦБ.
Тайна на вота: ЕЦБ не разгласява резултатите от гласуванията, а единствено полемиките без да показва позициите на съответни членове на централните банки. Тоест няма по какъв начин да разберем дали и по какъв начин представителят на Българска народна банка е съумял да се бори за най-правдивата позиция.
Истината: По-скоро ще гледаме масата в профил. Гласът на България в ЕЦБ ще липсва в 1/3 от случаите, а при разширение на еврозоната ще стане още по-малък. За основни решения пък ще е под 1%. Така или другояче резултатите от гласуването остават загадка за обществото поради разпоредбите за бистрота на ЕЦБ.
Авторът Стефчо Станев е правист, специализирал е право на Европейски Съюз, интернационално комерсиално и капиталово право в Маастрихт. Работи в банковия бранш във Франкфурт.
Автор:
Източник:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ