Грешките на възприятието от страна на Запада
Разбирането на претекстовете, мисленето и усещанията на съперника е значим детайл от създаването на тактиката.
Ние имаме вяра, че Русия е във война със Запада, само че би трябвало да разберем по какъв начин представителите на последния възприемат протичащото се. Наличието на следена от Запада рецесия на световния свят се вижда от съвсем всеки мислещ западен експерт, мащабът и дълбочината на протичащите процеси се изплъзват, тъй като всеки гледа извънредно в своята област на знание. В резултат на това се основава заблуда, че деянията на рецесията могат да бъдат решени посредством прекачване на проблеми в свързани области.
Излагат се разумни хрумвания, по-специално, че свръхзадълженията на развитите страни могат да бъдат отписани и нулирани, след което още веднъж да стартира натрупването на задължения и излишък/необезпечено ползване. Развиващите се страни няма да могат да създадат нищо, тъй като Западът има надзор над технологиите, военно предимство, елитите са обвързани с техните изнесени активи и впрочем. Трудността се крие във обстоятелството, че няма повече от горното, всяко от направленията има свои лични спешни феномени, изискващи безусловно същото преместване на проблемите на открито. В резултат на това получаваме злополука, с която не можем да избегнем.
След неуспеха на Блицкрига против Русия, когато Западът, в нарушаване на всички правила на търговско-икономическата война, постанова наказания едновременно и понижава психическата/психоисторическата война до тактическо, осведомително равнище, борбата се трансформира в положение на позиционна/окопна война, със изгубена стратегическа самодейност.
Осъзнаването на последното пристигна, само че и за западните специалисти няма нищо ужасно, официално Западът разполага с пъти повече настоящи стопански запаси, просто би трябвало да изчакат малко, а самата Русия няма да издържи. Тук още веднъж се позволява стеснен светоглед – Западът позволи прекалено много демонстрации на уязвимост, а последната засечка единствено я акцентира. Големите страни по света започнаха да саботират ползите на Запада, намалявайки нормалната поддръжка. Всъщност стартира мудна война на Запада против незападните страни, където задачата на последните е да откъснат парче за себе си.
Колкото по-дълго продължава очевидната битка сред Запада и Русия, толкоз по-безпомощен наподобява първият. Стратегията на Запада в тази обстановка е да нокаутира враговете един по един, бързо и ясно, без късмет за възобновяване, а не да седи в окопите един против различен. От една страна, незападните страни не са свързани, по-лесно е да се отстранен от игралната дъска, въпреки това, провалянето на една има дребен резултат върху другите, когато би трябвало да се биете с високо стимулиран съперник, който няма късмет за оттегляне.
Ако времето не беше по този начин лимитирано, тогава тази класификация е покрай идеалната за Запада, само че световната злополука отслабва и удря развитите страни колкото е допустимо повече. Колкото по-дълго продължава борбата, толкоз по-слаб е Западът и толкоз по-неотложна е вероятността за неговата загуба и капитулация.
Русия, Китай и другите изискват доста повече запаси, в сравнение с Западът може да отдели, с цел да победи всеки един от тях. Тогава би трябвало да се оголвате други области, където незабавно стартират проблемите. От една страна, общите запаси са доста огромни, само че всички те са свързани с борба и ограничение, даже вътре има недоволство, опити на спътниците и част от елитите да стартират да играят лична самостоятелна игра (индустриалните елити на Съединени американски щати, Ватикана и другите).
За да оцелее, Западът би трябвало да трансферира Съединените щати към режим на готовност, като съществено унищожи вътрешната съпротива и елементи от световната система, които носят оптималната изгода на съперниците, защото самите те към този момент не са задоволително мощни. През 2018 година описах тактиката на десните демократични глобалисти/”Финансовият интернационал”, а по-късно проучих високата акуратност на прогнозата.
За да излезе от сегашната невъзможност, Западът би трябвало: да пусне нови пробивни технологии/начин на живот или да унищожи/отслаби съперниците, доколкото е допустимо. Първото можеше да бъде направено от Доналд Тръмп, водейки Съединените щати през революция и стартирайки 6-тия софтуерен ред преди всеки различен при започване на 2030-те. Те се пробваха да основат реплика на това под формата на „ четвъртата енергийна гражданска война “ и битката против световното стопляне, само че нищо не се получи. За компликациите с унищожаването на съперници / съперници е упоменато нагоре.
Друг проблем на Запада е отводът да се схващат незападните страни, липсва уместно разсъждение и осъзнаване, че разпадането на световната система/ " международната империя " и построяването на нейните дребни региони/ " царства " е доста действителна цел, както и цената под формата на спад в равнището на стопанската система и софтуерна деградация.
И, да, без пробивните технологии на новия ред, Западът може единствено да унищожава съперниците, както непосредствено, по този начин и посредством наместници, което ние в действителност следим..
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Ние имаме вяра, че Русия е във война със Запада, само че би трябвало да разберем по какъв начин представителите на последния възприемат протичащото се. Наличието на следена от Запада рецесия на световния свят се вижда от съвсем всеки мислещ западен експерт, мащабът и дълбочината на протичащите процеси се изплъзват, тъй като всеки гледа извънредно в своята област на знание. В резултат на това се основава заблуда, че деянията на рецесията могат да бъдат решени посредством прекачване на проблеми в свързани области.
Излагат се разумни хрумвания, по-специално, че свръхзадълженията на развитите страни могат да бъдат отписани и нулирани, след което още веднъж да стартира натрупването на задължения и излишък/необезпечено ползване. Развиващите се страни няма да могат да създадат нищо, тъй като Западът има надзор над технологиите, военно предимство, елитите са обвързани с техните изнесени активи и впрочем. Трудността се крие във обстоятелството, че няма повече от горното, всяко от направленията има свои лични спешни феномени, изискващи безусловно същото преместване на проблемите на открито. В резултат на това получаваме злополука, с която не можем да избегнем.
След неуспеха на Блицкрига против Русия, когато Западът, в нарушаване на всички правила на търговско-икономическата война, постанова наказания едновременно и понижава психическата/психоисторическата война до тактическо, осведомително равнище, борбата се трансформира в положение на позиционна/окопна война, със изгубена стратегическа самодейност.
Осъзнаването на последното пристигна, само че и за западните специалисти няма нищо ужасно, официално Западът разполага с пъти повече настоящи стопански запаси, просто би трябвало да изчакат малко, а самата Русия няма да издържи. Тук още веднъж се позволява стеснен светоглед – Западът позволи прекалено много демонстрации на уязвимост, а последната засечка единствено я акцентира. Големите страни по света започнаха да саботират ползите на Запада, намалявайки нормалната поддръжка. Всъщност стартира мудна война на Запада против незападните страни, където задачата на последните е да откъснат парче за себе си.
Колкото по-дълго продължава очевидната битка сред Запада и Русия, толкоз по-безпомощен наподобява първият. Стратегията на Запада в тази обстановка е да нокаутира враговете един по един, бързо и ясно, без късмет за възобновяване, а не да седи в окопите един против различен. От една страна, незападните страни не са свързани, по-лесно е да се отстранен от игралната дъска, въпреки това, провалянето на една има дребен резултат върху другите, когато би трябвало да се биете с високо стимулиран съперник, който няма късмет за оттегляне.
Ако времето не беше по този начин лимитирано, тогава тази класификация е покрай идеалната за Запада, само че световната злополука отслабва и удря развитите страни колкото е допустимо повече. Колкото по-дълго продължава борбата, толкоз по-слаб е Западът и толкоз по-неотложна е вероятността за неговата загуба и капитулация.
Русия, Китай и другите изискват доста повече запаси, в сравнение с Западът може да отдели, с цел да победи всеки един от тях. Тогава би трябвало да се оголвате други области, където незабавно стартират проблемите. От една страна, общите запаси са доста огромни, само че всички те са свързани с борба и ограничение, даже вътре има недоволство, опити на спътниците и част от елитите да стартират да играят лична самостоятелна игра (индустриалните елити на Съединени американски щати, Ватикана и другите).
За да оцелее, Западът би трябвало да трансферира Съединените щати към режим на готовност, като съществено унищожи вътрешната съпротива и елементи от световната система, които носят оптималната изгода на съперниците, защото самите те към този момент не са задоволително мощни. През 2018 година описах тактиката на десните демократични глобалисти/”Финансовият интернационал”, а по-късно проучих високата акуратност на прогнозата.
За да излезе от сегашната невъзможност, Западът би трябвало: да пусне нови пробивни технологии/начин на живот или да унищожи/отслаби съперниците, доколкото е допустимо. Първото можеше да бъде направено от Доналд Тръмп, водейки Съединените щати през революция и стартирайки 6-тия софтуерен ред преди всеки различен при започване на 2030-те. Те се пробваха да основат реплика на това под формата на „ четвъртата енергийна гражданска война “ и битката против световното стопляне, само че нищо не се получи. За компликациите с унищожаването на съперници / съперници е упоменато нагоре.
Друг проблем на Запада е отводът да се схващат незападните страни, липсва уместно разсъждение и осъзнаване, че разпадането на световната система/ " международната империя " и построяването на нейните дребни региони/ " царства " е доста действителна цел, както и цената под формата на спад в равнището на стопанската система и софтуерна деградация.
И, да, без пробивните технологии на новия ред, Западът може единствено да унищожава съперниците, както непосредствено, по този начин и посредством наместници, което ние в действителност следим..
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ