11 признака, които подсказват, че мъжът е под влиянието на нарцистичната си майка
Разбираме по какъв начин това може да повлияе на връзката ви.
Връзката на мъжа с майка му е основата на бъдещите му прочувствени взаимоотношения. Ако обаче главната жена в живота му е била нарцистична, хиперконтролираща или манипулативна, положената „ база “ може да бъде извънредно токсична. Дори като възрастен, мъжът може да продължи да живее живота на някой различен – към момента се пробва да угоди на майка си, да се подчинява на нейните упования и да се бори за нейното утвърждение.
Нарцистичните майки не пускат синовете си – те ги обгръщат в мека, само че здрава мрежа от виновност, позор и прочувствен изнудване. Разбира се, това има извънредно отрицателен резултат върху персоналните граници, самочувствието и даже върху избора на бъдеща партньорка в живота. За една жена животът с подобен мъж може да се трансформира в същински пъкъл, тъй като в действителност до нея, ръка за ръка, той ще бъде „ дете “, което е съвсем изцяло подвластно от майка си.
Психолозите открояват няколко съществени признака, които демонстрират, че мъжът не се е отделил от нарцистичната си майка и продължава да „ играе по нейните правила “.
Кои са 11-те признака, че вашият сътрудник към момента е завързан към нарцистичната си майка?
Наследил е нарцистични черти
Нарцистичната майка постоянно отглежда нарцистичен наследник. Това не всеки път е явно - той може да е обаятелен, харизматичен и много сполучлив.
Но в случай че го погледнете по-отблизо, незабавно става явно, че той не толерира рецензия, постоянно слага ползите си над другите и се стреми към удивление. Това е резултат от отразяването на модела на държание на майка си в зрелост.
Психолозите означават, че мъжете, израснали с нарцистични майки, са изложени на по-висок риск да възприемат сходни черти, в сравнение с тези, чиито майки са били прочувствено зрели. Така се образува „ циничен кръг “ на нарцисизма - синът, който не е бил задоволително обичан, се трансформира в този, който изисква обич непременно.
Майка му непрекъснато е употребила газлайтинг
Газлайтингът е форма на прочувствено принуждение, при която човек кара различен да се съмнява в личния си здрав разсъдък. Нарцистичната майка може да упорства, че „ нищо не се е случило “, че „ ти си измислил всичко “ или „ просто желаех най-хубавото “, даже в случай че сте очевидци на жестокото и несправедливото ѝ държание.
Такъв наследник постоянно се съмнява в личните си усеща и потребности. Не може да се довери на себе си - в края на краищата, през целия си живот му е повтаряно още веднъж и още веднъж: „ Грешиш. “ Това прави мъжа изключително уязвим в персоналните му връзки и постоянно го принуждава да заеме детинска позиция.
Тя подлага на критика всяка жена до него
Всяка жена, която се появи в живота на сина на нарцистична майка, е евентуален противник. Тя ще стартира да ѝ се подиграва, да я обезценява, да търси дефекти, да я опълчва на себе си и даже да я замести. Подобно държание не е нищо повече от метод за поддържане на надзор, тъй като партньорката може да „ отнеме “ сина ѝ от нейното въздействие.
Тя го идеализира (но с уловка)
Публично той е нейната горделивост. У дома е главният обект на рецензия. В началото споделя, че е „ специфичен “ и като цяло „ по-добър от всички останали “, само че най-малката демонстрация на самостоятелност - и потокът от обезценяване ще се появи. Тази люлка от идеализация и обезценяване подкопава самочувствието му и основава взаимозависимост.
Дори като възрастен, мъжът не схваща кой е в действителност - просто „ план “ на майка си или пълностоен човек. Това значи, че му е мъчно да построи равноправни връзки с другите.
Тя го изнудва с страсти
„ Ако ме обичаш, би трябвало... “ - позната формула? Това е прочувствено изнудване. Може да бъде съпроводено със закани за болест, самотност: „ Ще умра, в случай че направиш това “ или просто демонстративно безмълвие.
Мъж, израснал в такава среда, постоянно изпитва мощно възприятие за виновност всякога, когато направи крачка настрана от волята на майка си. А виновността е мощен инструмент за операция.
Постоянно го съпоставя с другите
Нарцистичната майка постоянно отглежда дете в атмосфера на конкуренция. То непрекъснато е сравнявано с братята му, съучениците, децата на другари и десетки други „ по-добри хора “. Това предизвиква отношението: „ Добър съм единствено в случай че съм по-добър от другите. “
Такъв мъж или безпределно ще се стреми към утвърждение, или ще обезценява достиженията на другите хора. В една връзка може да трансферира този табиет върху партньорката си - сравнявайки я с други дами или изисквайки непрекъснати доказателства, че е „ най-хубавият “.
Нуждае се от нейното утвърждение, с цел да вземе решение
Той може да бъде възрастен, сполучлив и самостоятелен, само че въпреки всичко да се обажда на майка си преди всяко значимо решение. Без нейното утвърждение не се усеща убеден и кадърен да прави персонален избор. Подобно държание е пренебрежение към свободата му и липса на вътрешен „ възрастен “.
Сякаш е към момента „ малко момче “, което се нуждае от хвалба и позволение. Такъв мъж може да трансферира отговорността върху обичаната си, която стартира да замества майка му, защото постоянно е решавала всичко вместо него.
Тя счита всички към себе си за противници
Ако една майка почувства, че губи власт над сина си, минава в нахлуване. Партньорът ѝ се трансформира във зложелател, приятелите ѝ са недостойни, а работата ѝ е опасност. В нейния свят има единствено един „ верен “ човек – тя. Мъж, затънал в тази среда, ще се опита да „ угоди на всички “ – и най-често избира майка си. Така даже най-скъпата и обичана жена в живота му автоматизирано ще се реалокира на назад във времето.
Тя постоянно е жертва
В нейните истории всички са неприятни - някогашни, сътрудници, родственици, другари. Тя е мъченица, която никой не схваща. Това е тактика. Докато всички ѝ съчувстват, никой не задава неуместни въпроси. Мъж, израснал до безконечна „ жертва “, се опасява да не я нарани. Той не знае по какъв начин да каже „ не “. Ще заобикаля борби с майка си, даже с цената на връзката ви.
Засрамва го за всяка демонстрация на характерност
„ Пак си развалил всичко “, „ какви нелепости си измислил “, „ не можеш да се оправиш “ – този набор от изречения е обичаното оръжие на нарцистичните майки. Чувството на позор дейно унищожава самочувствието, правейки индивида обуздан и подвластен. Мъж, който е бил засрамван и омаловажаван в детството си, не знае по какъв начин да одобри себе си. Той може да е вътрешно неподвижен и да се опасява да поеме самодейност даже в дребни неща.
Той не знае по какъв начин да сложи граници
Най-болезненото следствие е невъзможността да каже „ стоп “. Той не знае къде свършва неговото пространство и къде стартира въздействието на майка му. Често даже не осъзнава, че границите му постоянно се нарушават, тъй като е привикнал да живее с това. Без способността да се отбрани, надали ще бъде пълностоен сътрудник - тъй като връзката стартира с почитание към себе си и към другия.
Какво да извършите, в случай че разпознаете това в колегата си?
Преди всичко, запитайте се подготвени ли сте да живеете в тази среда? Любовта ви няма да излекува детските му контузии. Само персоналната терапия и откровеното предпочитание за смяна от негова страна могат да оказват помощ.
Ако осъзнае казуса и работи върху себе си, може би ще можете да изградите зряла връзка. Но в случай че не вижда нищо необичайно в държанието на майка си, тогава ще би трябвало да се борите със система, която е съществувала доста преди вас. Не забравяйте обаче, че би трябвало да се грижите за себе си. В последна сметка, психологичното ви здраве не е полесражение за фамилната драма на някой различен.
Връзката на мъжа с майка му е основата на бъдещите му прочувствени взаимоотношения. Ако обаче главната жена в живота му е била нарцистична, хиперконтролираща или манипулативна, положената „ база “ може да бъде извънредно токсична. Дори като възрастен, мъжът може да продължи да живее живота на някой различен – към момента се пробва да угоди на майка си, да се подчинява на нейните упования и да се бори за нейното утвърждение.
Нарцистичните майки не пускат синовете си – те ги обгръщат в мека, само че здрава мрежа от виновност, позор и прочувствен изнудване. Разбира се, това има извънредно отрицателен резултат върху персоналните граници, самочувствието и даже върху избора на бъдеща партньорка в живота. За една жена животът с подобен мъж може да се трансформира в същински пъкъл, тъй като в действителност до нея, ръка за ръка, той ще бъде „ дете “, което е съвсем изцяло подвластно от майка си.
Психолозите открояват няколко съществени признака, които демонстрират, че мъжът не се е отделил от нарцистичната си майка и продължава да „ играе по нейните правила “.
Кои са 11-те признака, че вашият сътрудник към момента е завързан към нарцистичната си майка?
Наследил е нарцистични черти
Нарцистичната майка постоянно отглежда нарцистичен наследник. Това не всеки път е явно - той може да е обаятелен, харизматичен и много сполучлив.
Но в случай че го погледнете по-отблизо, незабавно става явно, че той не толерира рецензия, постоянно слага ползите си над другите и се стреми към удивление. Това е резултат от отразяването на модела на държание на майка си в зрелост.
Психолозите означават, че мъжете, израснали с нарцистични майки, са изложени на по-висок риск да възприемат сходни черти, в сравнение с тези, чиито майки са били прочувствено зрели. Така се образува „ циничен кръг “ на нарцисизма - синът, който не е бил задоволително обичан, се трансформира в този, който изисква обич непременно.
Майка му непрекъснато е употребила газлайтинг
Газлайтингът е форма на прочувствено принуждение, при която човек кара различен да се съмнява в личния си здрав разсъдък. Нарцистичната майка може да упорства, че „ нищо не се е случило “, че „ ти си измислил всичко “ или „ просто желаех най-хубавото “, даже в случай че сте очевидци на жестокото и несправедливото ѝ държание.
Такъв наследник постоянно се съмнява в личните си усеща и потребности. Не може да се довери на себе си - в края на краищата, през целия си живот му е повтаряно още веднъж и още веднъж: „ Грешиш. “ Това прави мъжа изключително уязвим в персоналните му връзки и постоянно го принуждава да заеме детинска позиция.
Тя подлага на критика всяка жена до него
Всяка жена, която се появи в живота на сина на нарцистична майка, е евентуален противник. Тя ще стартира да ѝ се подиграва, да я обезценява, да търси дефекти, да я опълчва на себе си и даже да я замести. Подобно държание не е нищо повече от метод за поддържане на надзор, тъй като партньорката може да „ отнеме “ сина ѝ от нейното въздействие.
Тя го идеализира (но с уловка)
Публично той е нейната горделивост. У дома е главният обект на рецензия. В началото споделя, че е „ специфичен “ и като цяло „ по-добър от всички останали “, само че най-малката демонстрация на самостоятелност - и потокът от обезценяване ще се появи. Тази люлка от идеализация и обезценяване подкопава самочувствието му и основава взаимозависимост.
Дори като възрастен, мъжът не схваща кой е в действителност - просто „ план “ на майка си или пълностоен човек. Това значи, че му е мъчно да построи равноправни връзки с другите.
Тя го изнудва с страсти
„ Ако ме обичаш, би трябвало... “ - позната формула? Това е прочувствено изнудване. Може да бъде съпроводено със закани за болест, самотност: „ Ще умра, в случай че направиш това “ или просто демонстративно безмълвие.
Мъж, израснал в такава среда, постоянно изпитва мощно възприятие за виновност всякога, когато направи крачка настрана от волята на майка си. А виновността е мощен инструмент за операция.
Постоянно го съпоставя с другите
Нарцистичната майка постоянно отглежда дете в атмосфера на конкуренция. То непрекъснато е сравнявано с братята му, съучениците, децата на другари и десетки други „ по-добри хора “. Това предизвиква отношението: „ Добър съм единствено в случай че съм по-добър от другите. “
Такъв мъж или безпределно ще се стреми към утвърждение, или ще обезценява достиженията на другите хора. В една връзка може да трансферира този табиет върху партньорката си - сравнявайки я с други дами или изисквайки непрекъснати доказателства, че е „ най-хубавият “.
Нуждае се от нейното утвърждение, с цел да вземе решение
Той може да бъде възрастен, сполучлив и самостоятелен, само че въпреки всичко да се обажда на майка си преди всяко значимо решение. Без нейното утвърждение не се усеща убеден и кадърен да прави персонален избор. Подобно държание е пренебрежение към свободата му и липса на вътрешен „ възрастен “.
Сякаш е към момента „ малко момче “, което се нуждае от хвалба и позволение. Такъв мъж може да трансферира отговорността върху обичаната си, която стартира да замества майка му, защото постоянно е решавала всичко вместо него.
Тя счита всички към себе си за противници
Ако една майка почувства, че губи власт над сина си, минава в нахлуване. Партньорът ѝ се трансформира във зложелател, приятелите ѝ са недостойни, а работата ѝ е опасност. В нейния свят има единствено един „ верен “ човек – тя. Мъж, затънал в тази среда, ще се опита да „ угоди на всички “ – и най-често избира майка си. Така даже най-скъпата и обичана жена в живота му автоматизирано ще се реалокира на назад във времето.
Тя постоянно е жертва
В нейните истории всички са неприятни - някогашни, сътрудници, родственици, другари. Тя е мъченица, която никой не схваща. Това е тактика. Докато всички ѝ съчувстват, никой не задава неуместни въпроси. Мъж, израснал до безконечна „ жертва “, се опасява да не я нарани. Той не знае по какъв начин да каже „ не “. Ще заобикаля борби с майка си, даже с цената на връзката ви.
Засрамва го за всяка демонстрация на характерност
„ Пак си развалил всичко “, „ какви нелепости си измислил “, „ не можеш да се оправиш “ – този набор от изречения е обичаното оръжие на нарцистичните майки. Чувството на позор дейно унищожава самочувствието, правейки индивида обуздан и подвластен. Мъж, който е бил засрамван и омаловажаван в детството си, не знае по какъв начин да одобри себе си. Той може да е вътрешно неподвижен и да се опасява да поеме самодейност даже в дребни неща.
Той не знае по какъв начин да сложи граници
Най-болезненото следствие е невъзможността да каже „ стоп “. Той не знае къде свършва неговото пространство и къде стартира въздействието на майка му. Често даже не осъзнава, че границите му постоянно се нарушават, тъй като е привикнал да живее с това. Без способността да се отбрани, надали ще бъде пълностоен сътрудник - тъй като връзката стартира с почитание към себе си и към другия.
Какво да извършите, в случай че разпознаете това в колегата си?
Преди всичко, запитайте се подготвени ли сте да живеете в тази среда? Любовта ви няма да излекува детските му контузии. Само персоналната терапия и откровеното предпочитание за смяна от негова страна могат да оказват помощ.
Ако осъзнае казуса и работи върху себе си, може би ще можете да изградите зряла връзка. Но в случай че не вижда нищо необичайно в държанието на майка си, тогава ще би трябвало да се борите със система, която е съществувала доста преди вас. Не забравяйте обаче, че би трябвало да се грижите за себе си. В последна сметка, психологичното ви здраве не е полесражение за фамилната драма на някой различен.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ