Разбирам и приемам за резонни съображенията на мнозинството държави-членки на

Разбирам и одобрявам за резонни съображенията на болшинството държави-членки на НАТО, когато те споделят, че не можем да приемем Украйна в тази обстановка. Най-малкото това би било непочтено по отношение на Грузия, която, макар че също има териториален проблем с Русия (Абхазия и Южна Осетия), най-малко на територията й не се водят дейни бойни дейности.

В същото време обаче разбирам и неудовлетворението на самата Украйна от тупането на топката с участието ѝ и следващото му отсрочване в вероятност. Когато войната на територията ѝ завърши – освен това, без значение по какъв начин! – Украйна просто няма да има потребност от НАТО. Ако Киев победи в този спор, Русия – без да изчезне, просто няма да бъде същата. Понеже войната в Украйна е колкото определяща за тази страна, толкоз и за самия режим на Путин. Авантюрата на въпросния значи, че той е поставил всичките си яйца в една торба и в случай че тя падне и те се счупят, Москва ще бъде ангажирана да се занимава със себе си, доколкото загубата й в Украйна ще отключи вътрешно-политически процеси (с военно измерение, каквито са стандартите на федерацията; тогава всеки втори руснак ще се трансформира в Пригожин, пълзящ към Москва от разнообразни посоки). Ако пък Русия надделее в този спор и успее да конфигурира зависещ и марионетен режим в Киев, явно, че тематиката за участие в НАТО ще отпадне автоматизирано.

С други думи, и да завоюва, и да загуби войната, Киев еднообразно към този момент няма да има потребност от участие в Алианса. Здравото тяло не се нуждае от имунизация, когато одеве е преборило вируса. Обратното, когато вирусът е победил тялото, трупът също няма потребност от имунизация. Това е най-недалновидното в настоящата позиция на НАТО: Алиансът предлага на Украйна участие при привършване на спора (при отминаване на пандемията), т.е. да инжектира сигурно към този момент крепко тяло (при победа на Киев) или мъртвец (при победа на Москва). Тази метафора, несъмнено, има своите ограничавания, само че задачата й е точно да оголи парадоксалните измерения на настоящата позиция на НАТО.

Без да съм експерт по тематиката си мисля, че е вероятен вид, който да е по-достоверен от настоящото държание на Алианса и в това време да е по-удовлетворяващ за украинците. И той е НАТО да разшири размера на поддръжката си по отношение на Украйна. Но освен в границите на обезпечаването на муниции, танкове и артилерийски системи (и бойна авиация евентуално). НАТО би трябвало да направи и идната стъпка. Ако до момента Алиансът предоставяше средства, да стартира да обезпечава и пространство. Тоест: да позволи използването на своята логистична инфраструктура за опериране на настоящите потребности на Украйна – транспортни артерии, бази и летища. При подобен сюжет Украйна ще получи стратегически контейнер, който ще е на процедура недосегаем за Русия; Москва ще бъде сложена в обстановката да не може да се движи по една част от ригна, на който се пробва да се боксира. И внимателно ще следи от коя страна на украинско-полската граница ще таргетира немски Леопард.

Поради географския и идеологически фактор, това могат да бъдат страни като Полша и Литва. Тези две страни, дружно с Украйна, образуват Люблински триъгълник, иницииран през 2020-та година и стъпващ на Люблинската уния от XVI-ти век. Трудно ми е да допускам, че Русия би взела решение за удар по Варшава или Вилнюс, тъй като това към този момент ще значи война с НАТО, от която Владимир Путин ще загуби не просто Украйна, само че и Русия. Когато в края на предходната година падна ракета на територията на Полша (макар и съветска, само че оперирана от Украйна), от Кремъл побързаха да кажат, че „ не са нанасяни удари по цели наоколо до украинско-полската държавна граница с съветски средства за заличаване ”.

Още повече, че обезпечаването на стратегически контейнер на Украйна е по този начин или другояче най-малко отчасти реалнo и към този миг: Полша към този момент е един от транспортните хъбове, от които Киев получава част от предоставяната й военно-техническа помощ. Не виждам необикновен възторг у Кремъл да предприеме нещо по въпроса и това е добра вест, тъй като кореспондира с съществуването на някакъв остатъчен ум. Новият детайл обаче ще бъде от по-дълбоко естество. Например, разположените ПРО на държавите-членки на НАТО наоколо до Украйна да поемат уговорката да охраняват и нейното небе; при реабилитирането й бойната авиация на Украйна да излетява и каца също от територията на държави-членки на Алианса.

Давам си сметка, че това биха били не просто смели, само че и рискови решения. Но те не просто ще дават спомагателна сигурност и благоприятни условия на Украйна, само че и ще лишават от Владимир Путин илюзията, че от него зависи изхода на войната във въпросната страна. Вече е добре документиран живият и материален боязън, който тогавашният сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Путин е изпитал при обсадата от германците на централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Ако сходен психически профил разбираше от положително, нито тогава Путин щеше да е в Германия, нито в този момент – в Украйна.

Всъщност експанзията на Русия по отношение на Украйна не оставя кой знае какъв избор на НАТО. Това не значи обаче, че самите ние би трябвало да чупим разпоредбите си. Ерго, смятам съображенията за участието на Украйна в НАТО в тази обстановка за резонни (иначе първият изстрелян съветски патрон или ракета, паднала на територията на Украйна, ще задейства член 5-ти, а това, най-малко на доктрина, ще докара до война сред НАТО и Русия). Но в случай че Алиансът обезпечи упоменатия нагоре стратегически контейнер на Украйна, дали ще има такава война към този момент ще зависи от Москва. И тогава тя ще бъде стимулирана повече, в сравнение с е през днешния ден, да търси (така обичания й, само че все изплъзващ й се) мир.