Сърцето ми плаче: Ако не ми върне детето, ще посегна на живота си
Разбирам, че за драмата, която изживявам в този момент, сама съм си отговорна, само че това не оправдава бащата на детето ми. Преди три години бях гадже на Богдан единствено пет месеца и той се кълнеше всеки ден, че доста ме обича, че скоро ще се оженим и ще заживеем в огромната къща на родителите му в близкото градче, където ходех на учебно заведение. Влюбих се в него тъкмо преди да завърша гимназията, а през есента разбрах, че съм бременна. Когато му споделих, изначало от наслада ме подвигна на ръце, само че след броени дни изчезна и цялостен месец нямах никаква връзка с него. Джиесемът му не отговаряше. Не знаех жив ли е, страдах, че ме е изоставил, болеше ме.
Не се взех решение на аборт, въпреки баба, при която живеех, много да настояваше – знаела е какви беди ще си навлека. После Боги се върна и се оправда, че бил в чужбина, по тази причина не ми звънял. Простих му, тъй като чак се разплака – толкоз съм му липсвала. Отново бяхме щастливи, по коледните празници обаче отново се запиля, а преди самото раждане ми съобщи, че го викали в Гърция. Щял да отиде да завоюва пари, с цел да вдигнем огромна женитба. Предпочитах да е до мен и да ми оказва помощ, само че той настоя да замине. Равен няма, когато желае да те убеди в нещо, единствено дето след това си прави каквото ще, тъй като постоянно всичко му прощавах.
През юни по-миналото лято родих момиченце, а Боги видя детето чак на другата пролет – пристигна си за кръщенето. Докара красиви дарове, само че напряко ме умъртви, като призна, че в това време се оженил за богата гъркиня и няма по какъв начин да подписа брак с мен. Продължи да лъже, че ни обича и двете с дребната и щял да се грижи за нас. Но отново ни изостави.
От терзание баба ми получи удар и от болничното заведение и от болничното заведение я закарахме напряко на гробището. Останах сама с детето в нейната къща, без мъж до себе си и без поддръжка от роднините, които се отвърнаха от мен поради „ копелето “. Разведените ми родители не се обаждат въобще, може и да не са в България, тъй като даже на погребението на баба не се появиха. Само вуйчо се отбива понякога да ни види живи ли сме.
Преди седмица обаче се случи най-лошото, което можеше да ми сервира подлият Богдан. Къде с неистини, къде с пари, съумя да си уреди документ за бащинство, а съдът му даде правото да вижда детето няколко пъти в годината. И това лято той води дъщеричката ми в Гърция – сякаш единствено за месец, в къщата на бездетната си брачна половинка. Сърцето ми плаче, като че ли усеща, че няма да видя съкровището си в никакъв случай повече. Научих се да различавам по кое време Богдан шикалкави и последният ни диалог по джиесема по никакъв начин не ми хареса. Не мога да си простя, че подписах декларация, че съм съгласна щерка ми да пътува зад граница с татко си. Ако не ми върне детето, ще се самоубия!
Инфо: Ива, Лична драма
