Разбираемо е опитите на НАСА да стигнат до звездите да

Разбираемо е опитите на НАСА да стигнат до звездите да са довели до невероятни достижения в света на технологиите, само че описът е много неочакван.

Понякога нещата, основани за тестванията на галактическото пътешестване идеално и бързо се вписват в всекидневието ни. В други случаи НАСА са били непосредствено наети да усъвършенстват избрани неща – да вземем за пример до 1971г американските пожарникари имали проблеми с кислородните апарати, само че НАСА ги усъвършенства, като понижава тежестта им с 30%.

НАСА също по този начин са работели с доста компании за основаването на нови технологии за техните галактически задачи и по този начин са трансформирали света. Например, НАСА желаят от Black & Decker да основат лека пробивна машина за задачите Аполо и това води до появяването на безжичните електрически принадлежности. Но това не е всичко.

10. Подметки с въздушна възглавница

Астронавтите в смразяващия вакуум на космоса имат потребност освен от топлота, само че и от здрави облекла, които да устоят на работата в тежки условия. Един от резултатите от работата на НАСА върху по-леко и издръжливо облекло се употребява от милиони хора по света.

Създавайки по-практични и динамични костюми, НАСА доста усъвършенстват и обувките. В началото на 80-те години за производството на галактическите скафандри се употребява специфичен развой за раздуване на каучук. Бившият инженер от НАСА Франк Руди показва на Nike този развой и предлага на компанията да цялостни подметките на обувките с абсорбиращ шоковете материал и въздушни кафези. Така се ражда Nike Air.

9. Безжични принадлежности

При галактическото пътешестване, подвижността и зареждането са две доста значими неща. За да оказват помощ на астронавтите от Аполо да събират по-лесно проби, от НАСА се обръщат към Black & Decker за основаването на специфична, лека, захранвана от батерия пробивна машина, която да дълбае в лунните скали. Тази машина води до появяването на доста други безжични принадлежности в сферите на строителството, медицината и производството.

Още повече, компютърната стратегия, основана с цел да понижи разхода на електрическа енергия, дава началото на известната прахосмукачка Dustbuster. Представена през 1979г, дребната, безжична прахосмукачка е шлагер в Съединени американски щати и компанията продава повече от 1 милион бройки за година.

8. Невидими брекети

Когато приказваме за подравняване на зъбите, транспарантните брекети са доста по-добре изглеждащи от елементарните, железни. Те се създават от транспарантна керамика, известна като TPA.

Ракетите с топлинно ориентиране разполагат с инфрачервена антена, която има потребност от отбрана. Затова, дружно с компанията Caredyne, НАСА основават TPA за тези антени. Скоро обаче излиза наяве, че материалът има доста по-комерсиални приложения.

Макар невидимите брекети да са по-крехки от металните, те навлизат в денталната промишленост и получават необятна известност, с помощта на звезди като Том Круз.

7. Филтрите за вода

На галактическите задачи, достъпът до чиста питейна вода е от жизненоважно значение. В космоса, всяка бактериална зараза или популяризирана посредством водата болест е сериозен проблем.

Макар технологии за пречистване на вода да има от 50-те години, те не са задоволително положителни за космоса, по тази причина НАСА намират друго решение. Те вземат решение да употребяват въглен.

Сребърните йони във въглена унищожават бактериите във водата и предотвратяват развиването им. Технологията е въведена в приложимост от други компании и през днешния ден може да се открие в милиони кухни по света.

6. Компютърната мишка

Днес, милиони компютърни консуматори по света одобряват мишката за даденост. Но създаването на толкоз практично устройство е артикул на доста работа в средата на 20-и век.

Един от ранните опити за сходно устройство е на DATAR от канадския флот през 1952г. Техният план обаче е затулен във военни секрети, не са подавани никакви патенти и не е употребен комерсиално.

През 1961г, концепцията за мишката идва на Дъг Енгълбърт, до момента в който преглежда комплицираната тематика за ръководството на компютъра. В средата на 60-те години НАСА се свързват с него, с цел да организира проби с разнообразни устройства.

Примитивното решение на Енгълбърт – с кабел, наподобяващ опашка на мишка – е печелившият резултат от тези проби. Мишката на Енгълбърт е призната за стандарт в НАСА и оказва голям резултат върху революцията на домашния компютър.

5. Студено сушените храни

Изпращането на хора в космоса не е лесна работа. Храната на астронавтите се оказва сериозен проблем още през цялото време. С лимитирано пространство и очевидните условия за валидност, това е съществено предизвикателство за първите галактически пионери.

При програмата Mercury на НАСА, астронавтите се „ любуват “ на диетични хапки под формата на кубчета, замразени прахчета и полутечности в туби. Разбираемо, това не им се харесва изключително и до началото на задачите Аполо нещата са усъвършенствани доста.

През 60-те години НАСА организира съществени изследвания по тематиката и създава своята технология за студено сушене – храната се сготвя, незабавно се замразява и по-късно се извличат ледените кристали, като получения резултат тежи 5 пъти по-малко, само че резервира съвсем всичките си хранителни качества.

Тази техника скоро по-късно е комерсиализирана от Action Products и от този момент генерира милиарди долари доходи.

4. GPS

Сателитите са едно от нещата, които хората постоянно свързват с космоса. Те освен доста са разширили познанията ни за вселената, само че са трансформирали и земните връзки.

Една от най-известните разновидности на технологията е системата от спътници, които дават световно позициониране по планетата – откритие, което милиони водачи употребяват всеки ден. И въпреки НАСА на процедура да не са изобретили GPS, точно техните сателитни нововъведения водят до въвеждането на системата.

През 1960г, план Echo на НАСА е първият в света опит със спътници за пасивна връзка и съумява да съобщи сигнали сред две разнообразни точки на земната повърхнина. Два години по-късно, на 10 юли 1962г, спътникът Telstar предава изображения на веещия се американски байрак до американските телевизионни фенове.

Към момента има 32 GPS спътника към Земята, които дават опция на всеки един от нас да открие пътя до всяка една точка на планетата.

3. Защитните слънчеви очила

Една от сериозните рискове при пътуването в космоса е излагането на светлина. Рискът е освен от слънчевата радиация, само че също от действия като заваряне и работа с лазери.

За да решат този проблем, НАСА създават технология, която продължава да бъде употребена и през днешния ден. Те се обръщат към природата и учат зрението на грабливи птици. Учените основават лещи, които могат да разсейват и гълтам нездравословната светлина, без да пречат на видимостта.

SunTiger Inc. скоро по-късно пуска слънчеви очила, произлезли непосредствено от разработките на НАСА.

2. Телефоните с камера

Eastman Kodak основава първият цифров фотоапарат през 1975г, само че един инженер от НАСА вкарва технологията зад мобилната снимка. Юджийн Лали създава концепцията за цифровият фотоапарат през 60-те години, само че различен екип на НАСА, управителен от Ерик Фосъм, смалява технологията през 90-те.

Разработени за междупланетно пътешестване, тези апарати са дребни, само че дават отлична резолюция. Със датчика CMOS -APL, Фосъм и екипът му основават компанията Photobit Company през 1995г.

Първите продажби за автомобилната и здравната промишленост стават факт, а нещата потръгват в действителност с взрива на уеб камерите и мобилните телефони. През 2008г, две години откакто се трансформира в най-големия снабдител на датчици, Photobit изпраща своята милиардна численост.

1. Надуваемият избавителен сал

Всеки астронавт, напуснал земната атмосфера, е изправен освен пред заплахите на космоса, само че и пред рисковете, свързани с връщането му. Космическите совалки могат да се върнат от орбита и да кацнат на земята, само че преди този момент, астронавтите са се завръщали на борда на капсули. Забавяни от парашути, тези капсули падали във водата.

Дори след приводняването обаче, астронавтите не били в сигурност. Докато чакали хеликоптер, те се нуждаели от избавителен сал, който се надува бързо и не се прекатурва в бурните води и от вятъра от хеликоптера.

НАСА създават точно такива салове за програмата Аполо. Те се надуват изцяло единствено за 12 секунди и остават постоянни при сурови условия. Изобретението на НАСА през днешния ден се употребява във всичко, от дребни лодки до големи кораби и бреговата защита.