Типове поведение при децата, които изискват повишено внимание от страна на родителите
Разбираемо е, че от време на време децата напряко танцуват по нервите на родителите си. И това е обикновено. Тук обаче желаеме да обърнем внимание на нещо друго. Ако ви направи усещане, че избрани обстановки се повтарят още веднъж и още веднъж, добре е да ги следите с нараснало внимание, с цел да не провокират по-големи проблеми вбъдеще. Специалистите са единомислещи, че съществуват няколко признака, които изискват намесата на родител и вероятно – професионална консултация.
Кога би трябвало да се намеси родителят?
Когато държанието на детето ви смущава повече от месец.
Когато нямате надзор върху обстановката.
Когато хората към вас страдат от държанието на детето ви.
Когато настроението на детето ви се трансформира без никаква причина. Например в случай че забележите, че ненадейно стартира да се държи жестоко с приятелите си.
Когато детето ви ненадейно си намали триумфа в учебно заведение, стартира да се забърква в конфликтни обстановки или постоянно бяга от час.
Когато има проблем със съня, хигиената, храненето.
Сигнал за вероятен проблем могат да бъдат и следните:
1. Ако детето не умее да прости.
Децата са царе на умеенето да се забъркват в неприятности, само че също по този начин знаят и по какъв начин да излязат от тях. Обикновено родителите учат рожбите си да се пазят, да си отстояват ползите и прочие. В множеството случаи това е потребно, тъй като възпитава в увереност, храброст, също така освобождава негативната сила, само че в случай че детето търси постоянно и непременно възмездие и желае „ да си го върне ”, това към този момент е неприятен знак.
Какво да извършите?
Уверете се, че детето схваща смисъла на прошката. Бъдете му образец. Научете го да проучва възприятията си, с цел да може да ги проектира върху другите хора, да се слага на тяхно място и по този начин да развие чувство за съчувствие. Обяснете му по какъв начин да излезе от конфликтна обстановка без експанзия и без стаено предпочитание за възмездие.
2. Ако детето демонстрира безнаказаност.
Представете си следната обстановка – двама братя, по-големият от които непрекъснато трансферира виновността на по-малкия. Понеже е по-голям, може да заплашва по-малкия с физическа разпра или да си измисля всевъзможни страхотии, които биха го сполетели, в случай че каже истината. В този случай единият брат пораства с непрекъснато възприятие на боязън и виновност, а другият – с възприятие на безотговорност. Затова от родителите се чака да бъдат и психолози и никога да не позволяват сходна обстановка, в случай че имат две или повече деца.
А в този момент си представете по какъв начин биха се държали тези двама души в обществото като възрастни хора. По-малкият брат би бил нерешителен, свенлив, подтиснат възрастен, а по-големият – измамник, агресор и безконтролен човек. В никакъв случай не твърдим, че сходно държание у децата безусловно ще има този резултат, само че няма по какъв начин да не се отрази върху характера им и светогледа им отсега нататък, настояват откривателите.
Какво да извършите?
Научете детето си да поема отговорност. Най-голямото достижение на родителя е да накара децата да беседват намерено за проблемите си, по тази причина внимавайте с реакцията си.
3. Ако детето демонстрира извънреден дебелоглав.
Важно е човек както да отстоява позицията си, по този начин и да умее да отстъпва. Докато децата са дребни, родителите би трябвало да научат децата си на това умеене, тъй като е доста по-трудно да го развият като младежи.
Какво да извършите?
Важно е да разберете възприятията на децата си и какви са аргументите за тяхното държание. Учете ги да проучват както личните си претекстове за обещано деяние, по този начин е на другите – за какво някой плаче, за какво някой е печален, за какво не ни е разрешено да вършим всичко, което желаеме, и така нататък Откажете са от молбите, увещанията, викането. Опитайте се да бъдете спокойни и рационални. И два значими съвета – в случай че един път сте споделили „ не ”, не казвайте „ да ” единствено тъй като детето продължава да упорства и ви е пристигнало до гуша. И още – в случай че желае сладолед или шоколад, не казвайте: „ Ще си развалиш обяда! ”, а нещо по-скоро като: „ Ще си хапнеш малко, само че за десерт. Първо си изяж супата. ”.
4. Ако детето прекалява с манипулирането.
Всяко дете има податливост да манипулира родителите си. Много бързо научават какво минава и какво не. Започват да плачат и да се тръшкат, от време на време даже заплашват, въобще прибягват до всевъзможни способи, с цел да си получат своето. Важно е обаче да схванат, че сходно държание пречи на пълноценната връзка с околните и приятелите.
Какво да извършите?
Трябва да разграничите мрънкането и тръшкането от нещата, които фактически тормозят детето ви. Обикновено манипулирането стартира поради опита на малчуганите да си извоюват вниманието на родителите. Ако казусът е подобен, постарайте се да прекарвате повече време с тях. Запазете успокоение, не крещете, не ги наказвайте, не ги заплашвайте. Понякога е мъчно да се сдържаме, само че в действителност има значение.
5. Ако детето ви се опасява от всяка смяна.
За дребните деца е по-добре да следват едни и същи правила и дейности. По-големите обаче би трябвало да се оправят с измененията и да се научат да ги одобряват. В актуалния забързан и непрекъснато изменящ се свят това може да е огромен проблем. Ако едно дете върви на детска градина и се разстройва, тъй като моливите са сложени на друго място да вземем за пример, би трябвало да му обърнете по-сериозно внимание и да следите държанието и реакциите му в сходни обстановки.
Какво да извършите?
Говорете непрекъснато на децата за измененията, накарайте ги да ги одобряват като естествена част от живота, а не като някаква опасност и заплаха. Контролирайте страстите си – децата чудесно схващат езика на тялото и биха познали, в случай че сте разтревожени, уплашени, ядосани. Намерете им другарчета – децата, както и възрастните хора, се оправят по-лесно с нежеланите промени, когато има с кого да ги споделят. Говорете за възприятията им, с цел да знаят, че наблюдавате, забелязвате, интересувате се. Проявявайте схващане и не забравяйте, че и най-малкият проблем е предизвикателство за детската душeвност.
6. Ако детето е склонно към прибързани и безразсъдни дейности.
Спонтанността при децата е сладка и умилителна, стига да не сложат парещ тиган върху пластмасов поднос или да не се пльоснат в калната локва с чисто новите си бели панталонки. Такива деца приказват и работят, без да мислят за следствията. Изобщо не си дават сметка, че държанието им може да навреди на близките и/или на тях самите. В подобен случай родителите би трябвало да разсъждават и да плануват вероятните сюжети на дадена постъпка. Важно е да знаят, че всяко нещо води до друго, че държанието им има своите последствия.
Какво да извършите?
Запазете успокоение. Анализирайте държанието на детето дружно с него и се пробвайте да разберете какво го е предиздвикала да постъпи по един или различен метод. Накарайте го да се оправи с следствията от постъпката си. Учете го на самоконтрол, определете някакви правила и граници на невъздържаното държание. Окуражавайте го и го похвалете, когато се преценява с тези правила и успее единствено да се въздържи да направи нещо, което не би трябвало.
7. Ако детето ви не може да се забавлява рационално единствено.
Руският детски психолог Катерина Мурашова организира следния опит. Поставя 68 подрастващи на възраст сред 12 и 18 години в неестествена среда – в продължение на 8 часа сами, без другари и без „ джаджи ”. Само трима младежи съумяват да се оправят с тестването, до момента в който останалите очевидно се разстройват и в последна сметка не съумяват да устоят.
Бебетата не могат да се занимават независимо и това е напълно обикновено. Но по-големите деца би трябвало да уплътняват и сами най-малко някакво време от деня. Ако детето не развие това умеене, няма да може да се концентрира върху личните си усеща, тъй като всичко ще го смущава и разстройва. Такива деца порастват като възрастни, които изпадат в под паника положения даже при най-малкия проблем като да вземем за пример да им падне батерията на телефона.
Какво да извършите?
Говорете с детето си, прекарвайте повече време дружно. Позволявайте му да употребява джиесем или таблет за избран интервал от време, а не неконтролируемо. Нека има повече занимателни игри, книжки и всичко, което да развива въображението му. Помогнете му да открие какво харесва и какво не. Нека откри свое занимание, което няма връзка с телефоните и компютрите.
Ако не можете да се справите сами…
Срещнете се с психолог. Това значи, че ви е грижа за фамилията и желаете да получите мнение от експерт. В случай че има някакъв проблем, единствено лекар може да диагностицира какъв тъкмо е той, тъй като съществуват най-различни типове психологични отклонения. Повечето от тях са поправими, стига да се вземат навременни и съответни ограничения.
Цветелина Велчева по материали от Brightside
Кога би трябвало да се намеси родителят?
Когато държанието на детето ви смущава повече от месец.
Когато нямате надзор върху обстановката.
Когато хората към вас страдат от държанието на детето ви.
Когато настроението на детето ви се трансформира без никаква причина. Например в случай че забележите, че ненадейно стартира да се държи жестоко с приятелите си.
Когато детето ви ненадейно си намали триумфа в учебно заведение, стартира да се забърква в конфликтни обстановки или постоянно бяга от час.
Когато има проблем със съня, хигиената, храненето.
Сигнал за вероятен проблем могат да бъдат и следните:
1. Ако детето не умее да прости.
Децата са царе на умеенето да се забъркват в неприятности, само че също по този начин знаят и по какъв начин да излязат от тях. Обикновено родителите учат рожбите си да се пазят, да си отстояват ползите и прочие. В множеството случаи това е потребно, тъй като възпитава в увереност, храброст, също така освобождава негативната сила, само че в случай че детето търси постоянно и непременно възмездие и желае „ да си го върне ”, това към този момент е неприятен знак.
Какво да извършите?
Уверете се, че детето схваща смисъла на прошката. Бъдете му образец. Научете го да проучва възприятията си, с цел да може да ги проектира върху другите хора, да се слага на тяхно място и по този начин да развие чувство за съчувствие. Обяснете му по какъв начин да излезе от конфликтна обстановка без експанзия и без стаено предпочитание за възмездие.
2. Ако детето демонстрира безнаказаност.
Представете си следната обстановка – двама братя, по-големият от които непрекъснато трансферира виновността на по-малкия. Понеже е по-голям, може да заплашва по-малкия с физическа разпра или да си измисля всевъзможни страхотии, които биха го сполетели, в случай че каже истината. В този случай единият брат пораства с непрекъснато възприятие на боязън и виновност, а другият – с възприятие на безотговорност. Затова от родителите се чака да бъдат и психолози и никога да не позволяват сходна обстановка, в случай че имат две или повече деца.
А в този момент си представете по какъв начин биха се държали тези двама души в обществото като възрастни хора. По-малкият брат би бил нерешителен, свенлив, подтиснат възрастен, а по-големият – измамник, агресор и безконтролен човек. В никакъв случай не твърдим, че сходно държание у децата безусловно ще има този резултат, само че няма по какъв начин да не се отрази върху характера им и светогледа им отсега нататък, настояват откривателите.
Какво да извършите?
Научете детето си да поема отговорност. Най-голямото достижение на родителя е да накара децата да беседват намерено за проблемите си, по тази причина внимавайте с реакцията си.
3. Ако детето демонстрира извънреден дебелоглав.
Важно е човек както да отстоява позицията си, по този начин и да умее да отстъпва. Докато децата са дребни, родителите би трябвало да научат децата си на това умеене, тъй като е доста по-трудно да го развият като младежи.
Какво да извършите?
Важно е да разберете възприятията на децата си и какви са аргументите за тяхното държание. Учете ги да проучват както личните си претекстове за обещано деяние, по този начин е на другите – за какво някой плаче, за какво някой е печален, за какво не ни е разрешено да вършим всичко, което желаеме, и така нататък Откажете са от молбите, увещанията, викането. Опитайте се да бъдете спокойни и рационални. И два значими съвета – в случай че един път сте споделили „ не ”, не казвайте „ да ” единствено тъй като детето продължава да упорства и ви е пристигнало до гуша. И още – в случай че желае сладолед или шоколад, не казвайте: „ Ще си развалиш обяда! ”, а нещо по-скоро като: „ Ще си хапнеш малко, само че за десерт. Първо си изяж супата. ”.
4. Ако детето прекалява с манипулирането.
Всяко дете има податливост да манипулира родителите си. Много бързо научават какво минава и какво не. Започват да плачат и да се тръшкат, от време на време даже заплашват, въобще прибягват до всевъзможни способи, с цел да си получат своето. Важно е обаче да схванат, че сходно държание пречи на пълноценната връзка с околните и приятелите.
Какво да извършите?
Трябва да разграничите мрънкането и тръшкането от нещата, които фактически тормозят детето ви. Обикновено манипулирането стартира поради опита на малчуганите да си извоюват вниманието на родителите. Ако казусът е подобен, постарайте се да прекарвате повече време с тях. Запазете успокоение, не крещете, не ги наказвайте, не ги заплашвайте. Понякога е мъчно да се сдържаме, само че в действителност има значение.
5. Ако детето ви се опасява от всяка смяна.
За дребните деца е по-добре да следват едни и същи правила и дейности. По-големите обаче би трябвало да се оправят с измененията и да се научат да ги одобряват. В актуалния забързан и непрекъснато изменящ се свят това може да е огромен проблем. Ако едно дете върви на детска градина и се разстройва, тъй като моливите са сложени на друго място да вземем за пример, би трябвало да му обърнете по-сериозно внимание и да следите държанието и реакциите му в сходни обстановки.
Какво да извършите?
Говорете непрекъснато на децата за измененията, накарайте ги да ги одобряват като естествена част от живота, а не като някаква опасност и заплаха. Контролирайте страстите си – децата чудесно схващат езика на тялото и биха познали, в случай че сте разтревожени, уплашени, ядосани. Намерете им другарчета – децата, както и възрастните хора, се оправят по-лесно с нежеланите промени, когато има с кого да ги споделят. Говорете за възприятията им, с цел да знаят, че наблюдавате, забелязвате, интересувате се. Проявявайте схващане и не забравяйте, че и най-малкият проблем е предизвикателство за детската душeвност.
6. Ако детето е склонно към прибързани и безразсъдни дейности.
Спонтанността при децата е сладка и умилителна, стига да не сложат парещ тиган върху пластмасов поднос или да не се пльоснат в калната локва с чисто новите си бели панталонки. Такива деца приказват и работят, без да мислят за следствията. Изобщо не си дават сметка, че държанието им може да навреди на близките и/или на тях самите. В подобен случай родителите би трябвало да разсъждават и да плануват вероятните сюжети на дадена постъпка. Важно е да знаят, че всяко нещо води до друго, че държанието им има своите последствия.
Какво да извършите?
Запазете успокоение. Анализирайте държанието на детето дружно с него и се пробвайте да разберете какво го е предиздвикала да постъпи по един или различен метод. Накарайте го да се оправи с следствията от постъпката си. Учете го на самоконтрол, определете някакви правила и граници на невъздържаното държание. Окуражавайте го и го похвалете, когато се преценява с тези правила и успее единствено да се въздържи да направи нещо, което не би трябвало.
7. Ако детето ви не може да се забавлява рационално единствено.
Руският детски психолог Катерина Мурашова организира следния опит. Поставя 68 подрастващи на възраст сред 12 и 18 години в неестествена среда – в продължение на 8 часа сами, без другари и без „ джаджи ”. Само трима младежи съумяват да се оправят с тестването, до момента в който останалите очевидно се разстройват и в последна сметка не съумяват да устоят.
Бебетата не могат да се занимават независимо и това е напълно обикновено. Но по-големите деца би трябвало да уплътняват и сами най-малко някакво време от деня. Ако детето не развие това умеене, няма да може да се концентрира върху личните си усеща, тъй като всичко ще го смущава и разстройва. Такива деца порастват като възрастни, които изпадат в под паника положения даже при най-малкия проблем като да вземем за пример да им падне батерията на телефона.
Какво да извършите?
Говорете с детето си, прекарвайте повече време дружно. Позволявайте му да употребява джиесем или таблет за избран интервал от време, а не неконтролируемо. Нека има повече занимателни игри, книжки и всичко, което да развива въображението му. Помогнете му да открие какво харесва и какво не. Нека откри свое занимание, което няма връзка с телефоните и компютрите.
Ако не можете да се справите сами…
Срещнете се с психолог. Това значи, че ви е грижа за фамилията и желаете да получите мнение от експерт. В случай че има някакъв проблем, единствено лекар може да диагностицира какъв тъкмо е той, тъй като съществуват най-различни типове психологични отклонения. Повечето от тях са поправими, стига да се вземат навременни и съответни ограничения.
Цветелина Велчева по материали от Brightside
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ