Разбира се, трети пол няма, или поне аз не съм

Разбира се, трети пол няма, или най-малко аз не съм виждал. А до момента в който не ми покажат половите органи на третия пол, ще продължа да считам, че не съществува.

Това разяснява в профила си във Facebook Емил Кошлуков.

Обърквацията идва от понятието gender, което ние не употребяваме, може би най-близкото нещо на български е понятието за граматичен жанр, както пролетта е в женски жанр, въпреки и да не е от женски пол. Условност, с която в обществото отбелязваме някакви категории, само че не строго полови.

Обаче натрапчивото предпочитание на някои политици да контролират сфери, които са персонални и надълбоко интимни, води до тежки обърквации, които не са безобидни. Опасението, че по този начин се отваря вратата за бъдещи пакости е основателно. Защото ще тръгнат едни наставления за образованието - по какъв начин да преподаваме на децата тия джендър-мендър купешки думи и обществени функции, по какъв начин да ги третираме в законите, по какъв начин да разграничаваме всичките типове отклонения от нормата - тъй като не е работа на страната да разказва типовете травестити и съответните им тоалетни, по какъв начин да ги назоваваме, с цел да е политически правилно и така нататък

Не е работа на страната да се занимава с това, което някой прави под юргана. Нито с това, по какъв начин се усеща мъж, който си мисли, че е жена, или пък Наполеон, все тая. Тази спогодба не е толкоз проблематична, колкото непотребна в този си тип. Ако желаеме да спрем насилието над дами, което е задачата на Истанбулската хартия, дано се занимаваме с това. Не с нестереотипните функции на пола, както са написали. С тях се занимават различен тип експерти, медицински в това число.